Решение № 779 от 03.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Бургас, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500718 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.

№ 42116/15.11.2022г. на РС-Бургас срещу Решение № 2384 от 28.10,2022 год., поправено с Решение № №423/24.02.2023г., постановени по гр. д. № 20212120107939 по описа за 2021 г. на БРС, в частта, с която в дял на ответницата Т. П. Д. е възложен в дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с предназначение жилище- апартамент, на едно ниво, с площ 96,59 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, трапезария, баня, тоалетна и антре с адрес: гр.*** бул.*** № ** ет.* ап."**", ведно с прилежащото избено помещение № 90 с площ 4 кв. м. и 0,60 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терещ, като самостоятелния обект се намира в сграда с идентификатор ***., с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ***. и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки за сумата от 30 000 евро, представляваща стойността на извършен от въззивника ремонт в делбения имот.

Моли постановяване на съдебно решение, с което решението в обжалваната част се отмени и постанови друго, с което жилището - предмет на делба, да се възложи на въззивника, а при условията на евентуалност в случай, че съдът не приеме това, съсобствеността да бъде прекратена чрез изнасяне на апартамента на публнчна продан и се признаят разходите на въззивника от 30 000 евро за основен ремонт на процесното жилище; претендират се разноски.Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се изтъква, че от събраните по делото доказателства се установило, че ответницата притежава общо три жилища: апартамент с площ 38 кв.м., находящ се на ул.*** №** гр.***, и два апартамента на етаж * в жилищната сграда на ул.*** в гр.***, съответно апартамент ** с площ 42,52 кв. м. и апартамент ** с площ 57,07 кв. м.

Общата площ на тези жилища надхвърля значително площта на дедбения имот , но съдът не взел предвид жилищата на ответницата, макар отдалечеността им от Бургас да не била 1 голяма и много бургазлии живеели в гр. Поморие и работели в Бургас.В същото време въззивникът не разполагал с друг жилищен имот, освен делбения.На второ място съдът не взел предвидпоказанията на свидетелката Д.П.- ***** на ищеца, според която синът на съделителите- П. „живее при баща си от декември миналата година“, което обстоятелство било заявено още в първото заседание на втората фаза от делбата /23.06.2022 год., л . 3 от Протокола/ и не било оспорено от ответната страна.Съдът обаче кредитирал показанията на свидетеля П.Х./ баща на ответницата/, според който „децата преимуществено живеят при ***** си“.Цитира се разпоредбата на чл. 349,ал.1 ГПК и се извежда довода, че ответницата не отговаряла на изискванията на правната норма,тъй като притежавала не един, а дори три жилищни имота,а ищецът живеел на квартира;макар и по документи да й били предоставени упражняването на родителските права, фактически това не било така. Счита се , че незаконосъобразно имотът, предмет на делбата, бил възложен на ответницата; ако ищецът не отговарял на условията на закона на него да се възложи процесния недвижим имотсемейно жилище, то и ответницата също не отговаряла на тези законови изисквания и имотът не следвало да й се възложи. В този смисъл било Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК, според т. 4 на което: „Ако двамата бивши съпрузи отговарят на условията на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм., идентичен със сега действащия чл. 349, ал. 1 от ГПК/, претенцията на нито един от тях не може да уважена.“ Намира за неправилно и решението в частта по претенциите по сметки, тъй като първоинстанционния съд не приел, че вложените в ремонтните дейности след купуването на процесния имот 30 000 евро са лични средства на ищеца, въпреки направеният извод за получения от него висок доход от 250 000 лева, свидетелските показания по делото и тегления потребителски кредит от 10 000 лева. Заявява доказателствено искане: за допускане до разпит на непълнолетния син на страните- П., на **-години, чрез разпита на който ще се установи при кого от родителите живее той, както и сестра му-т.е. кой от двамата съделителите упражнява родителските права.Моли за присъждане на разноските.

На основание чл.263,ал.1 ГПК е предявен писмен отговор от Т. П. Д. с адрес: гр.*** бул.*** №**, ет. * чрез адвокат Таня Иванова Петрова-Пеева, БАК, кантора и съдебен адрес: Бургас, ул. Трайко Китанчев “ 26 тел. ***, e-mail: [email protected], с който заявява становище за нередовност на въззивната жалба, тъй като първоинстанционното решение се обжалвало частично, а същевременно с това се искало отмяна изцяло на решението на районния съд. Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба както следва:Въззивникът нямал право на възлагателна претенция, тъй съдът не му е възложил упражняването на родителските права на родените от брака непълнолетни деца; независимо от твърденията във въззивната жалба/ че синът на страните живеел при него/, промяна на решението за упражняване на родителски права нямало.Според задължителната съдебна практика, обективирана в т. 5 от ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБългария, преценката за наличие или липса на предпоставките за уважаване на възлагателна претенция се правела към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция, а не към следващ момент.

Претенцията по сметки на въззивника в размер от 30 ооо евро била неоснователна и недоказана,тъй като представените по делото писмени доказателства относно размера на трудовото възнаграждение на ищеца се отнасяли в но-голямата си част за период след вече извършения ремонт на процесното жилище; от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало, че за извършването на ремонтни дейности в процесният имот, който бил закупен „на тапа“, страните по делото използвали основно средства, получени от продажбата на друго тяхно семейното жилище, продадено месец преди процесното, видно от нот. акт ***, том **, дело ****/**.**.20** г. Сравнявайки този акт с извлечението от сметка на ищеца, на стр. 71 от което бил отразен превод от 39 300 лева, направен на 16.11.2015 г. от Т. Д., както и с последвалите множество тегления на суми в периода от 10.12.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на около 30000 лева, и свидетелските показания, категорично се налагал извода, че ремонтът на процесното жилище е извършен със семейни средства.Възразява срещу доказателственото искане на въззивника за събиране на нови гласни доказателства поради липса на предпоставките по чл.266,ал.2 и 3 ГПК; освен 2 това намира, че разпит на непълнолетния син на страните би навредило на емоционалното му състояние, още повече че въззивникът имал възможност да докаже твърдените от него факти и обстоятелства по делото с посочване на друг свидетел, какъвто бил допуснат и разпитан от съда.

Съдът намира въззивната жалба за допустима като предявена от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидения от закона срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, като редовността на същата жалба е надлежно отстранена от първоинстанционния съд.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и твърденията на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

С влязло в сила решение № 637/06.04.2022 г., съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Д. Н. Д. и Т. П. Д. върху процесния недвижим имот, представляващ жилище-апаратамент при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите.

В срока по чл.346 ГПК са предявени претенции по сметки от всяка от страните по делото.Понастоящем пред БОС е висяща отхвърлената от районния съд претенция на Д. Д. срещу Т. Д. за сумата от 30 000 евро, представляваща претендирана от Д. стойност на извършен ремонт в делбения имот.За да отхвърли изцяло претенцията по сметки на въззивникъ Д. БРС е счел, че от ангажираните по делото доказателства не можел да се направи безпротиворечив извод за това, че вложените в ремонтните дейности средства са лични на ищеца Д.

Предявени са искания от всяка от страните за възлагане на процесното жилище.

С обжалваното решение районният съд е възложил на Т. Д. делбения имот, като е приел, че се касае за неподеляем жилищен имот-съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, като на Д. са предоставени за упражняване родителските права ;семейното жилище, представляващо процесния делбен имот, било предоставено за ползване на ***** Т. Д. до навършване пълнолетие на детето Д. Дори да се приемело, че сина на страните от няколко месеца живеел при баща си, било неприемливо в жилище от 38 кв.м. да живеят ***** с едното дете, още по-малко с двете.

При извършената служебна проверка на атакуваното решение не се откриха пороци, водещи до нищожност или недопустимост, а по отношение на правилността съдът е ограничен от изложеното в жалбата - чл.269 ГПК.

С влязло в сила решение № 637/06.04.2022 г., съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Д. Н. Д. и Т. П. Д. върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Бургас, с предназначение жилище- апартамент, на едно ниво, с площ 96,59 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, трапезария, баня, тоалетна и антре, с адрес: гр. ***, бул. „***", N**, ет.*, ап.***, при граници: на същия етаж- *** и ***; под обекта- ***; над обекта- ***, ведно с прилежащото избено помещение № 90, с площ 4 кв. м и 0,60 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от страните.

С нарочно определение районният съд е приел за разглеждане предявено от всяка от страните искане по чл.349 ГПК за възлагане на процесния имот.

Извършена е съдебно-техническа експертиза,неоспорено от страните по делото, която дава категорично заключение, че делбения имот е неподеляем; Съдът приема за безспорно, че този имот е жилищен и реално неподеляем, тъй като в него не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и 3 неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл. 203, ал.1 от ЗУТ. Това обстоятелство не е спорно между страните, които не са направили и искане за реално поделяне на имота чрез представяне на одобрен инвестиционен проект. Със заключението по СТЕ е определена и пазарна стойност на делбения имот в размер на 155 140 лева.

Видно от Решение № 260013/11.08.2020г. по гр.д.№ 1706/2020г. по описа на РСБургас,след прекратяване на гражданския брак между страните упражняването на родителските права по отношение на родените от брака им ненавършили пълнолетие деца П. с ЕГН ********** и Д. с ЕГН **********, се предоставят на ***** Т. Д., в дома на която децата ще живеят.

В бракоразводното решение страните са договорили ползването на семейното жилище , представляващо апартамент с две спални,дневна, трапезария, кухня и сервизни помещения, придобито в режим на СИО и находящо се на адрес: гр.***,бул.“***“№**,ет.*,ап.***, да се предостави за ползване на Т. Д. до навършване пълнолетие на детето Д. с ЕГН **********.

От ответната страна е представен нот.акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство от 26.01.2012г., според който Т. Д. получава в собственост три апартамента: апартамент № 10 с площ от 61,58 кв.м.;апартамент № ** с площ от 42,52 кв.м. и апартамент № ** с площ от 57,07 кв.м., всички находящи се в гр.***,ул.“***“№*. С нот.акт № ***/**.0*.20**г. Т. Д. се е разпоредила с първия от апартаментите в гр.***- този с площ от 61,58 кв.м./ л. 15 от делото на БРС/.Видно от справка от Агенция по вписванията от 14.07.2022г. , Т. Д. е собственик на апартамент от 38 кв.м. в гр.***, ул.“***“№**,вх.*,ет.*,ап.*,придобит с нотариален акт за покупко-продажба №**,т.6,д.№**** от 0*.0*.20**г. , вписан вх.рег.№ 2*** /0*.0*.20**г. на Агенция по вписванията-Бургас.Така описания имот е придобит от Т. Д. след прекратяване с развод на брака й с Д. Д..