Решение № 107 от 10.07.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. гр. Димитровград, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20235610200173 по опИ. за 2023 година Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Ж. К. Х. от гр.Димитровград, ул.“Простор“№9, ет.8, ап.16, ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно постановление № 23-0254-000165/29.03.2023г. на Началник РУ в ОД- МВРХасково, РУ-Димитровград, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР се отнемат 10 точки, за това, че на 10.02.2023г. в 21:40 часа в гр.Димитровград, по бул.“Г.С.Раковски“ до №39 в посока запад управлява лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ СА 54-18 ТХ, собственост на фирма „Магнати България“ЕООД, ЕИК 126731173, като автомобила не е регистриран по надлежния ред- със служебно прекратена регистрация на автомобила на 25.10.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП- при уведомление от ГФ без ЗЗГО поради липса на ЗЗГО.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. Сочи се, че нарушението не е осъществено от субективна страна.

В съдебно заседание:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – лично и чрез упълномощения процесуален представител, поддържа жалбата. Представя допълнителни писмени доказателства, заявява липса на субективен елемент при извършване на опИ.ното нарушение. Счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски.

Административно-наказващият орган– Началник РУ в ОДМВР1 Хасково, РУ- гр.Димитровград- редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна Прокуратура– Хасково, ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща представител.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното от фактическа страна:

На 10.02.2023г. в 21.40ч., жалбоподателят Ж. Х. управлявала лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ СА 54-18 ТХ, в гр.Димитровград. Докато се движи по бул.“Г.С.Раковски“- до №39, автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители при РУ- Димитровград- Р. П. и Р. И.. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил има поставени регистрационни табели, но при проверката в информационната им система било констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 25.10.2022г. във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП- поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност. Установили също, че автомобилът е собственост на фирма „Магнати България“ЕООД, ЕИК 126731173. Били дадени писмени обяснения от Ж. Х., в които същата посочва, че не е била уведомена за прекратяването на регистрацията на автомобила.

За констатираното нарушение бил съставил АУАН серия „GA” № 742535, в който били посочени горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подпИ.л и получил препис от него, без да направи възражения.

Образувана е преписка с рег.№ 885/2022г. по опаса на РП-Хасково, ТО – Димитровград, като по случая била извършена проверка с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След проведено разследване по делото, прокурорът преценил, че извършеното от Ж. Х. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй като липсвал субективен елемент у последния.

Поради това с постановление от 20.03.2023г. на основание чл.199 и чл.213 ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отказал образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК. С оглед на горното прокурорът изпратил препис от своя акт до РУ–Димитровград за преценка относно реализирането на административно наказателна отговорност на водача във връзка със съставения АУАН.

Въз основа на изпратеното постановление на Районна Прокуратура – Хасково, ТО-Димитровград, Началник РУ в ОД-МВР-Хасково– РУДимитровград, на 29.03.2023г. издал обжалваното НП №23-0254-000165, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3 от ЗДвП, на водача е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із2539/17.12.2012г. на МВР се отнемат 10 точки,. Постановлението било връчено на жалбоподателя на 05.04.2023г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред адм.-наказващия орган на 10.04.2023г.- видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 14дневен срок.

ОпИ.ната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно Акт за установяване на административно нарушение серия серия „GA” № 742535 от 10.02.2023г., Наказателно Постановление № 23-0254-000165/29.03.2023г. на Началник РУ в 2

ОДМВР-Хасково, РУ Димитровград, писмените обяснения на жалбоподателя, показанията на разпитаните в с.з. свидетели, както и от документитеприложени по адм.-наказателната преписка, представените такива от процес.представител на жалбоподателя, които са приети като доказателство по делото.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наказателното постановление № 23-0254-000165/29.03.2023г. е издадено от компетентен орган - от Началник РУ в ОД- МВР-Хасково, РУДимитровград. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било опИ.но пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му.

Производството е от административно- наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.”. В случая обаче, управляваният от жалб.Х. автомобил е с опИ.ни регистрационни номера- т.е. един от изискуемите елементи на нарушението не е налице. Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение е кумулативно, а не алтернативно МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер. Липсата на единия от елементите не осъществява състава на нарушението, както и не може да бъде пренебрегнат с опИ.нието за хипотезата на предложение първо от текста.

Не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач на същото, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС.

Съобразно чл.143, ал.10 от ЗДвП, когато служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В писмените обяснения на жалбоподателя Ж. Х. се твърди, че същата не е била уведомена за това, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и предстои служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.

От материалите по делото е видно, че липсват каквито и да било данни, че е имало уведомяване на собственика, съдържащо информация относно 3 прекратяването на горепосоченото МПС. Още повече, в случая управляваното МПС е собственост на юридическо лице, а не на водача.

Предвид тези обстоятелства липсват не само доказателства, но и данни за това, че жалбоподателят Ж. Х. е имала знание за служебното прекратяване на регистрация на автомобила и въпреки това е действала виновно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани от адм.-наказващия орган, доколкото върху него лежи тежестта на доказване на опИ.ните обстоятелства в обжалваното наказателно постановление. В случая обаче, липсва установяване и доказване на тези обстоятелства, които са част от състава на опИ.ното административно нарушение- вменено във вина на водача Х..

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то при липса на някои от елементите на състава на нарушението и липсата на каквито и да било доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно, в случая не може да се направи безспорния извод за осъществен състав на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Още повече, нарушението следва да се определи като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.

Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели.

Съдът счита, че санкционираното лице не е допуснало виновно вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото не е установен субективния елемент на нарушението, опИ.но в наказателно постановление № 23-0254-000165/29.03.2023г. като управление на превозно средство с прекратена регистрация. По делото липсват доказателства, които по несъмнен начин да водят на извода, че жалбоподателя е управлявал превозно средство със знанието, че управлява МПС, което е дерегистрирано, поради което не се установява субективната страна на нарушението. Вината, като елемент от административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по установяването ѝ законодателят е възложил на наказващия орган.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 500 4

(петстотин) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с опИ.на сумата от 500 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от административно-наказващият орган.

Водим от горното, Съдът