Определение № 1026 от 31.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1026 гр. София, 30.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601257 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.345 НПК.

Делото е образувано по частна жалба от Ц. Л. и Т. Г. , части обвинители и граждански ищци, против определение от 27.09.2023 г.за прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д 372/2023г., по описа на Окръжен съд Враца.

Определението е постановено в първото съдебно заседание ,което е било насрочено за разглеждане на делото по същество , след като е било проведено разпоредително заседание .

В частната жалба се излагат обстойни съображения , с които се изразява несъгласие с доводите на съда за прекратяване на съдебното производство, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение , което е довело до ограничаване на правата на страните поради основание за отвода на повереника адв. С. Г., поради наличието на предпоставките на чл. 93 ал.3 т.3 НПК.

Жалбоподателите са посочили като основание за обжалване на определението чл.341 ал.2 вр.чл. 249 ал.2 вр.чл. 248 ал.1 т.3 НПК.

Предлага се определението от 27.09.2023 г като незаконосъбразно да бъде отменено , а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия .

Апелативният съд – София след като се запозна с жалбата и служебно провери изцяло съдебния акт , намери следното:

Определението на първостепенния съд е незаконосъобразно , но не по изложените в жалбата оплаквания .

Определнието предмет на въззивната проверка е постановено при следната процесуална обстановка :

1

На 11.07.2023 г съдът е провел разпоредително заседание .С определение е приел ,че не са били допуснати на досъдебното производство отстраними , съществени процесуални нарушения.Това определение не е било обжалвано и е влязло в сила .Делото е било насрочено за 27.09.2023 г. Преди даване ход на делото в открито съдебно заседание съдът е докладвал постъпила молба от подс. В. И. на 18.09.2023 г. , с която се иска отвод на повереника на гражданските ищци и частни обвинители. Подсъдимият е посочил , че е провел консултация с повереника преди да бъде привлечен като обвиняем с оглед предмета на делото. Повереникът в проведената дискусия е отрекъл твърденията на подс.И. и неговия защитник като посочил , че тези твърдения са злоупотреба с права. Съдът, след съвещание, в определението си е описал развитието на досъдебното производство и конкретно посочил времето, в което подс. В. И. е бил разпитан като свидетел на 31.12.2021 г.След това е направил извод , че повереникът по делото „е извършил активни действия в защита на едната страна.“ Посочил е още че ,„ при оказване на подобна правна помощ защитникът / повереникът/ би могъл да се повлияе от създадени вече психологически връзки и отношения с посочените лица“ и постави „в опасност ефективната защита „. По тези причини съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора заради допуснати отстраними, съществени процесуални нарушение , които нарушават правата на страните.Със същото определение е отменил това , с което е проведено разпоредително заседание на 11.07.2023 г. и отвел адв. Г. като повереник на гражданските ищци и частни обвинители Ц. Л. и Т. Г..

Съдът е постановил атакуваното определение без правно основание,поради което същото е незаконосъобразно .Със ЗИДНПК бр.63 на ДВ от 4 август 2017 г. е отменена редакцията на чл. 288 НПК действаща в нормата публикувана в бр. 42 ДВ от 9.06.2015 г. Съдът за да прекрати съдебното производство се е ползвал на редакция към 2015 г. В съдържанието към онзи момент на чл.288 ал.1 НПК е била дадена възможност на съда да прекратява съдебното производство в хода на съдебното следствие при наличието на следните условия: „ Съдът прекратява съдъбното производство и изпраща делото на съответния прокурор когато : т.1 е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила , довело до ограничаване правата на обвияемия или на неговия защитник „ , а в ал.2 е била предвидена възможност това определение да се обжалва или протестира по реда на глава 22.Към настоящият момент единствената възможност на съда да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора е предвидена в чл. 287 ал.2 НПК и в действащия към момент текст на чл. 288 ал.1 НПК , редакция ДВ на бр. 32 /2022 г. ЗИДНПК Поради обстоятелството, че определението е постановено при отменена редакция на чл. 288 НПК подлежи на отмяна.

Определението за отвод е постановено в нарушение на чл.92 НПК .

В с.з.на 27.09.2023 г е проведена дискусия съдържаща обяснения на страните по поставения от подс.И. въпрос.Правото на отвод е лично право и задължение, което всяка страна е длъжна да упражни при наличието на 2 основанията за това визирани в процесуалния закон.Това право произтича от изискването за провеждане на справедлив процес . Законодателят е предвидил възможност, когато това не бъде сторено от страните, съда да ги отстрани служебно. Наличието на обстоятелства за самоотвод следва да бъдат заявени ясно и недвумислено.Съдът не е дал възможност на повереника - адв. Г. да посочи дали ще се отведе, което е грубо нарушаване на правата и.

Неправилни и в противоречие с изискванията на процесуалния закон чл.

248 НПК са изложените аргументи за отмяна от съда на определението от 11.07.2023г., когато е проведено разпоредителното заседание.

Определението е влязло в сила след изтичане на срока за неговото обжалване.Съдът е приел в посоченото по – горе определение,че на досъдебното производство не са били допуснати, отстраними съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правата на страните.След този момент не е предвидена процесуална възможност на по- късен етап в хода на съдебното следствие да бъде прекратявано съдебното производство , освен в посочените по – горе процесуални ситуации.

Неправилно е разбирането на решаващият съд относно приложението на чл.

248 ал.3НПК тъй като въпросите по чл. 92 НПК не “ са били поставени на обсъждане в разпоредително заседание“ и не е правно аргументирано становище ,че не са били известни към момента на провеждане на разпоредителното заседание тези обстоятелства.В това заседание са участвали същите страни ,които са били длъжни да бъдат запознати с разпоредбата на чл.248 ал.3 НПК.

По отношение на изложените възражения в частната въззивна жалба въззивния съд не намира правно основание да бъдат обсъждани от въззивната инстанция.

В гл.22 - чл. 341 ал.1 НПК са посочени актовете,които не подлежат на проверка по реда на посочената глава , като в ал.2 изрично е посочено кои актове подлежат на проверка по този ред , а в ал.3 е предвидено,че всички останали не подлежат на проверка отделно от присъдата. Поради това направените и допуснати отводи, с определение в хода на съдебното следствие подлежи на проверка с крайния съдебен акт.Тяхната неправилност е от категорията на нарушенията, които са съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 НПК.

По изложените съображение въззивната инстанция намира, че определението като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Предвид изложеното Апелативен Съд София , девети въззивен състав, на основание чл. 345 ал.1 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение от 27.09.2022г., по н.о.х.д.372 /2023 г.,по описа на Окръжен съд Враца.

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия .

3

Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4