Решение № 1614 от 08.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1614 гр. Пловдив, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330202213 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-6207000062/16.03.2022 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. Р. Н., ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 183, ал. 2 т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв., за нарушение по чл.40, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, в частта единствено за нарушението по чл. 123, ал.1,т .1 от ЗДвП.

В останалата част наказателното постановление е влязло в сила.

Жалбоподателят в жалбата излага възражения за неизясняване на фактическите обстоятелства. В съдебно заседание страната се явява и се представлява от процесуален представител. Поддържа аргументите изложени в жалбата и твърди че е спрял и установил последиците от ПТП като е потърсил собственика на автомобила.

Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което 1 съдът намира, че същата е редовна и допустима.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 03.03.2022 г. около 21:10 ч. в с. Граф Игнатиево обл. Пловдив, жалбоподателят управлявал лек автомобил Ауди А4 с рег. № ***, собственост на Димитър Димитров Димитров. Същият спрял на магазина намиращ се на ул. „Граф Игнатиев“ на около 50 м от № 28, като направил някои покупки и бил записан от охранителните камери. Пред магазина имало маси, на които стояли лица, които консумирали напитки и си говорили. Същите възприели жалбоподателя като водач на горепосочения автомобил, който след излизането от магазина се качил в него, дал заден ход и при тази маневра ударил паркирания пред номер 28 на същата улица, лек автомобил Тойота Рав 4 с ДК№ ****, собственост на свид. Г. Д. П.. След това потеглил по улицата без да спре и да установи последствията от случилото се. Свидетелите на инцидента клиенти на магазинчето, тъй като познавали собственичката на автомобила, която живеела на посочения по-горе адрес веднага я уведомили за случилото се. Тя излязла от къщата си и установила, че автомобилът й е ударен. Същата уведомила органите на МВР, на което се отзовал свид. Г.В., служител на РУ Труд при ОД на МВР Пловдив. Същият прегледал записите на камерите на магазина и разбрал какво се е случило от разказите на очевидците, установил и заснел щетите по автомобила Рав 4, поради което започнал да търси автомобила Ауди А 4. Установил същия паркиран в двора на чичото на жалбоподателя и направил снимки. Извикал жалбоподателя и пред него съставил АУАН, протокол за ПТП № 1756996/07.03.2022 г., както и снел обяснения от същия, в които Н. заявил, че е слязъл от автомобила, но никой не излязъл от къщата и той си тръгнал.

На базата на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление и нарушителят бил наказан съответно за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец и за нарушение по чл. 40, ал. 1, от ЗДвП на основание чл. 183, ал.2, т. 11, с глоба в размер на 20 лв.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя, който заявява, че поддържа констатираното в АУАН, изяснява механизма на установяване на нарушението и събитията след установяването му, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, обективни и логични, поради което им дава вяра. Същото важи и за показанията на свид. Г.П., чиито показания напълно кореспондират с показанията на актосъставителя, отразеното с акта, дадените от нея обяснения и съставения протокол за ПТП.

Макар и производни доказателства, а именно поради липсата на поименно установяване на очевидците на нарушението съдът е възпрепятстван да събере преки доказателства, разпитите на двамата свидетели са достатъчно еднопосочни, че свидетелите са видели автомобила Ауди А4 да извършва ПТП, след което да тръгва от мястото на произшествието. В останалата им част разпитите на двамата свидетели са еднопосочни, без вътрешни противоречия и кореспондират с писмените 2 доказателства. Показанията на свид. П. са последователни, поради което съдът им дава вяра.

По отношение на показанията на свид. Г. А. съдът намира следното.

Свид. А. в показанията си посочва, че на процесната дата и час се е движил в автомобила на жалбоподателя. Този факт изниква едва на фаза съдебно следствие, като не е заявен нито от свидетелите, нито от самия жалбоподател в дадените пред полицията обяснения. Не е установен и при прегледа от камерите. Свид. посочва, че след настъпване на ПТП двамата са слезли от автомобила Ауди А4, за да огледат щетите, дори са викали на дома в близост на паркирания автомобил, на който са били причинени щетите. Това на първо място не кореспондира с производните доказателства, а именно показанията на двамата други свидетели, нито с обясненията на нарушителя дадени пред органа на МВР, който заявява, че е спрял, изчакал е някой да се появи и след като не се е появил си е тръгнал. Съдът не ги кредитира и поради факта, че свид. П. посочва, че си е била вкъщи по това време съответно обаче е била уведомена за настъпилото ПТП от магазинерката на магазина по телефона.

Поради това, че показанията на свидетеля остават изолирани и не кореспондират с нито едно от другите доказателства, дори и тези които изхождат от жалбоподателя на един по-ранен етап, като се установяват противоречия с тях дори и в частта за уведомяването на кмета, то съдът отчита, че свид. А. е в близки отношения с жалбоподателя и показанията му целят да подкрепят защитната версия на нарушителя, поради този факт съдът не им дава вяра и ги изключва от доказателствената съвкупност.

По отношение на писмените доказателства съдът им дава вяра с изключение на писмените обяснения на нарушителя, които съдът кредитира частично. Писмените доказателства Заповед № 8121К-6977/04.06.2021 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., АУАН № 047558/07.03.2022 г., справка за собственост, справка за нарушител водач, заявление за издаване на протокол за ПТП и Протокол за ПТП с № 1756996/07.03.2022 г., обяснение от Г.Д. П., кореспондират помежду си и със събраните и кредитирани от съда гласни доказателства, поради което съдът ги кредитира напълно. По отношение на обясненията дадени от нарушителя пред органа на МВР съдът намира, че същите не кореспондират с останалия събран доказателствен материал, в частта им, че нарушителят е спрял и е огледал щетите, тъй като остават изолирани и не се подкрепят от нито едно от другите събрани доказателства. В останалата част съдът ги кредитира, тъй като кореспондират с останалите доказателства.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Всички елементи на фактическия състав на нарушението, за което се развива настоящото производство са подробно описани.

Извършеното нарушение са описано недвусмислено и изчерпателно в 3 унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които са извършени. Актът е съставен от компетентно лице по представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., т.

1.3.2, като компетентността не се оспорва, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на нарушението.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед№ 8121з-1632/02.12.2021 г., т. 3.9, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта факти. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за напускане на ПТП, в което е участвал без установяване на последиците от него.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 123, ал. 1 т. 1, от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушенията.

Установява, се че Д. Р. Н. като водач на МПС Ауди А4 *** на 03.03.2022 г. около 21:10 часа в с. Граф Игнатиево, на ул. Граф Игнатиев срещу № 28, след като е участвал в ПТП с друг автомобил, който бил паркиран, не е спрял за да установи какви са последиците от него. Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност по настоящото наказателно постановление. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като след като е причинил пътнотранспортно произшествие не е спрял, за да установи щетите. Посочените в НП правила за поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на всички участници в движението, както и да се улесни осъществяването на контрол от 4 страна на органите на МВР.

Съдът не споделя възражението, изложено в жалбата, че нарушителят е спрял и е установил щетите, тъй като това противоречи на събрания доказателствен материал, като обективна пречка за това действие не е съществувала. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спре и да установи вредите може да доведе до настъпване на общественоопасни последици. Затова съдът намира, че деянието му е извършено умишлено.

Съдът не споделя възражението, че нарушителят е потърсил контакт със собственика на автомобила и това води до несъставомерност на деянието. В случая това дали са положени усилия да се издири собственика не е елемент от състава на нарушението, поради което остава извън предмета на обсъждане от съда.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда че санкцията за водач, който не изпълни задълженията си при настъпване на ПТП се лишава от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.