Решение № 142 от 12.11.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Русе, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Петър Балков

Михаил Драгнев при участието на секретаря Мариета Цонева в присъствието на прокурора Радослав Владимиров Градев (ОП-Русе) като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно административно наказателно дело № 20214500600697 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, вр. чл. 328 и сл. НПК.

С Решение № 288 от 25.06.2021г., постановена по АНД № 37/2021г., Районен съд - Русе, признал обвиняемите Б. Б.. С. с ЕГН **********, роден на ****г. в гр. Русе, български гражданин, със средно образование, не-женен, неосъждан, работи; С. Б. К., ЕГН: **********, роден на ****** г. в гр. Русе, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи; М. АД. С., ЕГН: **********, роден на ******* г. в р.т., български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи; А. Ч., ЕГН:

**********, роден на *****3 г. в р.т., български и турски гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи за невинни в това, че на 24.12.2016 г. в гр. Русе, в съучастие извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – участвали в сбиване и нанесли побой на С.Р.П., М.С.С. и Д.В.Д. - всички от гр. Русе, поради което и на основание чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК ги оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 от НК.

Против присъдата е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура- Русе. В него се твърди, че решението е необосновано. Смята, че доказателствата сочат на участието на обвиняемите в побоя. Намира, че съдът не е обсъдил в мотивите си изготвената експертиза и приобщените видеозаписи. Навежда доводи за извършване на престъплението с евентуален умисъл. С оглед така изброените оплаквания, се иска отмяна на обжалваното 1 решение и постановяването на друго, с което въззивният съд да признае обвиняемите за виновни и да ги освободи от наказателна отговорност, като им наложи административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Постъпило е становище от адв. В.Д., в качеството му на защитник на С.К. и А. Ч., в което се твърди, че решението на районния съд е правилно.

Смята, че от анализа на свидетелските показания може да се заключи, че инициатори на сбиването са били С.П. и Д.М., а обвиняемите са единствено пострадали. Намира, че за случилото се липсва хулигански мотив, като изтъква доводи за неизбежна отбрана от страна на подзащитните му.

В съдебно заседание представителят на РОП поддържа протеста.

В съдебно заседание адв. В.Д.- защитник на С.К. и А. Ч., излага доводи идентични, с тези в жалбата, иска да бъде потвърдено решението на РРС.

В съдебно заседание адв. А.С., в качеството му на защитник на Б.С., излага доводи за неоснователност на протеста на прокуратурата и иска да бъде потвърдено решението на РРС. Сочи, че по делото е било доказано, че Б.С. не е взел участие в сбиването, като поведението му е било единствено насочено към предотвратяване на конфликта. Твърди, че С. не е нанесъл удари на никого по време на сбиването, което е видно от приложеното по делото веществено доказателство. Посочва, че не е бил налице умисъл за хулиганство, който се характеризира с цел да бъде нарушен обществения ред и да се покаже явното неуважение на дееца към обществото. Напротив смята, че действията на доверителя му представляват защита срещу нападение, като той не е бил задължен да избяга, а е имал право и се е отбранявал.

По хода на делото:

С Постановление от 07.07.2017г. на РРП е отделено от досъдебно наказателно производство вх. № 369/2017г. и е образувано ново д.н.пр. № 389/2017г. срещу С.П. и Д.М..

С Постановление от 28.11.2019г. на РРП е прекратено частично досъдебно нак.пр. вх. № 369/2017г. досежно повдигнатото обвинение срещу Т.Д..

С Решение № 260/05.03.2020г. по АНД № 229 по описа на РРС за 2020г. съдът признава С.К., А. Ч., М.С., Б.С. и А.И. за виновни в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК, като на осн. чл. 78а) НК ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

С Решение № 260051/22.12.2020г. по ВАНД № 947 по описа на РОС за 2020г. е отменено С Решение № 260/05.03.2020г. по АНД № 229/2020г. на РРС и е върнато делото за ново разглеждане.

На 26.01.2021г. е починал обв. А.И., което се установяван от Акт за смърт, приложен по делото. С протоколно определение от заседание на 02.04.2021г. производството е частично прекратено по отношение на А.И. на осн. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.

2

С Решение 288/25.06.2021г. по АНД № 37 по описа на РРС за 2021г. обв. С.К., А. Ч., М.С. и Б.С. са признати за невинни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.12.2016г. в бар „Дивата Орхидея“, находящ се на в гр. Русе, ул.

„Доростол“, № 29 се намирали три компании от лица, първата от които се състояла от С.П., М.С., Д.Д. и Н.Н., втората се състояла от А. И., С.К., А. Ч., Т.Д., М.С. и Б.С., а третата от Д.М., К.Я., С.Г., А.С., С.А., П.П. и лица установени само с малки имена- Е. и Д.. В 06,23ч. към втората компания, намираща се в зала 2, се приближил Д.М., за да им направи забележка, че говорят на висок глас. Малко по-късно в 06,24ч. от масата на първата компания станали С.П., М.С., Д.Д.и Н.Н. и се отправили към зала 2, за да проверят какво се случва, тъй като чули разправия. След размяна на реплики А. Ч. и М.С. се изправили от местата си, докато неустановено лице, носещо риза, обхванало през кръста Д.М., за да го задържи. С.П., тъй като възприел поведението на М.С. като заплашително към неговия познат Д.М., тичешком се придвижил до М.С. и дръпвайки го през врата го повалил на земята. След случилото се А. Ч. задържал М.С., а Н.Н. се опитвал с дърпане да изведе С.П. от залата. Въпреки опитите да бъде прекратен конфликта от някой от присъстващите Д.М. ескалирал ситуацията, като свалил шапката на Б.С., след което С.П. му се нахвърлил. Двамата били разтървани, като Н.Н. задържал и отново се опитал да изведе от залата С.П., докато А. Ч. задържал М.С.. В този момент Д.М. нанесъл удар с отворена длан, с дясна ръка, в областта на главата на А. Ч., който след това отвърнал на нанесения му удар. Последвала размяна на удари между А. Ч., М.С., С.П. и неизвестно по делото лице докато останалите присъстващи се опитали да разтърват участниците в сбиването, като в тези действия участвал и Д.Д., който обхванал през кръста М.С. и го издърпал настрани от приятеля си. В 6:25:16 ч. Б.С., без видно да бъде нападнат или по някакъв начин провокиран от Д.Д., се включил в боя, като го избутал извън залата в ъгъла, намиращ се до бара, и започнал да му нанася удари с ръце и крака. Междувременно лицата от залата се придвижили към бара, където удари продължавали да си разменят Д.М. и М.С., а в зала 1 продължили да си разменят удари М.С., Д.М. и неизвестно по делото лице, като секунди след това били успешно разтървани от другите присъстващи точно в 06:25:50 ч. В този момент сбиването било напълно прекратено за период от около десет секунди, през което време Д.М. напуснал заведението.

В 06,26ч. в зала 1 влезли Б.С., следван от С.К., А.И. и А. Ч., при което Б.С. тичайки нанесъл удар на облечено в риза лице, опитващо се да предотврати боя, след което ударил в лицето с юмрук и С.П.. Участниците в боя преминали отново пред бара, като С.К. нанасял удари с ръце и крака на С.П..

След кратка размяна на удари между лицата, П. бил повален на земята, където С., М., Ч. и К. му нанасяли удари с ръце и крака. М.С. се опитал да се намеси, 3 за да прекрати побоя над приятеля си, но бил избутан настрани от С., след което му били нанесени удари от М.С., Б.С. и А. Ч., което го принудило да се отдалечи. П., след като успял да се изправи, се насочил заедно със С. и Д. към изхода на заведението, като те преминали през преходно пространство, наподобяващо градина, докато били преследвани от С., К., М., А. И. и покъсно от М.С.. Преминавайки от там С. нанесъл удар на неизвестно лице, стоящо на площадката. Пред заведението С., К., Ч. и С. продължили да се боричкат с П. и да му нанасят удари, след което го избутали през ограда, намираща се между тротоара и заведението. В 6,30 ч. пристигнала полиция и сбиването приключило. Впоследствие в заведението са били установени унищожили или повредили вещи на обща стойност от 1192,50лв., поради факта, че при сбиването са били повредени пейки, врати и стенен плафон, счупени са били чаши, чинии и оливерници и са били нанесени други щети, поради което се е наложило да бъде временно затворено и самото заведение.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:

Обяснения на Т.Д., С.К., А. Ч., показанията на св. А.С., К.Я., Д.М., С.Г., Т.К., С.А., Ю.В., С. А.ов, С.П., М.С., Н.Н., Д.Д., П.П., Д.М..

Писмените доказателства- Справки от бюлетин за съдимост на С.К., А.

Ч., Т.Д., М.С. и Б.С. и А.И.; Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на С.К., А. Ч., Т.Д., М.С. и Б.С., като и всички други документи приложени по делто.

Веществените доказателства- запис на диск DVD-R “Verbatim“ 4,7 GB. както и експертната интерпретация на процесуално годните доказателствени източници чрез заключенията на Техническа експертиза № 229 от 19.04.2017г. на веществено доказателство- оптичен носител DVD-R “Verbatim“ 4,7 GB, чрез която са извадени на хартиен носител кадри от записа на инцидента; Техническа експертиза № 462 от 04.09.2018г. и Техническа експертиза № 464 от 04.09.2018г. с цел заснемане на лица, дали информирано съгласие за това, и закрепването на информацията на оптичен носител.;

Видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза № 18 от 25.09.2018г. на веществено доказателство- оптичен носител DVD-R “Verbatim“ 4,7 GB, от която се установява, че няма следи от манипулация върху записаната информация и че има достатъчно частни и общи признаци, от които да се идентифицират лицата, заснети на записите, както и хронологията на събитията; Медицинска експертиза № 1101/2017г., от която се установиха нараняванията на С.П.; Медицинска експертиза № 1102/2017г., от която се установиха нараняванията на Д.Д., които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че обвиняемите се явяват пострадали, тъй като те само са се защитавали, действията им са били ответна реакция на нападението на осъдените по АНД № 399/2020г. С.П. и Д.М.. До 4 този извод районният съдът е достигнал поради неправилната си оценка на гласните доказателствени средства и липсата на обсъждане на веществените доказателства и изготвените експертизи. Неправилен е извода на съда, че няма доказателства за нанесен побой над С.П., М.С. и Д.Д.. Обсъдени са били показания на свид. П. и Д., в които те са посочили, че не могат да индивидуализират лицата, които са им нанесли ударите. На първо място съдът намира, че несъмнено на С.П. и Д.Д. са били нанесени удари на процесната дата, от които са последвали телесни увреждания, което се установява от медицинска експертиза № 1101/2017г. за нараняванията на С.П. и медицинска експертиза № 1102/2017г. за нараняванията на Д.Д.. На второ място нанасянето на побоя и индивидуализацията на лицата, нанесли им посочените в експертизите наранявания, се извежда от приложеното по делото веществено доказателство- запис от въпросната дата от бар „Дивата Орхидея“, закрепен на оптичен носител DVD-R “Verbatim“ 4,7 GB и извършените с помощта му технически и видео-техническа и лицевоидентификационна експертизи. От тези експертизи се установи, че записа не е бил манипулиран, следователно съдът няма основание да не го кредитира като годно по делото доказателство и следва да го обсъди при противоречия с останалия доказателствен материал. В случая такива противоречия не са били налице, от самия видеозапис и лицево-идентификационна експертиза е видно, че лицата, нанасяли удари на С.П., М.С. и Д.Д. биха могли да бъдат индивидуализирани. Като разгледа гореописаните доказателства, съдът намери, че Д.Д. е бил избутан на земята, до бара на заведението, и са му били нанесени удари от обв. Б.С.. Въз основа на същите, съдът намери, че С.П. е бил съборен с удар на земята от С.К., след което удари с ръце и крака са му нанасяли С.К., Б.С., М.С. и А. Ч.. М.С., който се е опитал да предпази приятеля си С.П., също е бил удрян от Б.С., М.С. и А. Ч.. Като не е обсъдил тези доказателства районният съдът е допуснал грешка при изграждането на фактическите си изводи, която е довела и до неправилност на постановеното решение.