Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 768 от 04.08.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 5417/2024
Вид
Решение № 768
Подписан
04.08.2025
Състав
ВЕЛИСЛАВА СТАНИСЛАВОВА ЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 27, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 109а · Закон за собствеността
  • чл. 14, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 109 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Перник, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20241720105417 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от М. Л.

М., ЕГН: **********, ****************чрез адв. Е., срещу Р. Г. М., ЕГН:

**********, **************** с предявен иск по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищецът твърди, че е собственик на урегулиран поземлен имот ************** в кв. 47 с площ от 711 кв. м., находящ се в землището на *********** по плана за застрояване и регулация на*************, утвърден със заповеди № 733/02.05.2023 г,. 433/22.03.2022 г. и 365/02.03.1988 г., при граници на имота от изток - ***********, от юг**********, от югозапад************ и от север- **************. Излагат се доводи, че ответникът е собственик на ********* като през лятото на 2024 г., същият започнал изграждането на подпорна стена с дренаж на източната си граница с уличната регулация с дълбоки изкопи на тротоара от към улицата на имота. В исковата молба се поддържа, че на 20.08.2024 г. ищецът установил, че Р. Г. М. бил изкъртил около метър от свързващия двата имота бетонов фундамент на оградите, както и, че били премахнати метални колци на поставената от ищеца ограда, която отделяла неговия имот и ********. Твърди се, че съобразно описаните действия, ответникът бил навлязъл на един метър в притежавания от ищеца недвижим имот с намерение да продължи подпорната стена.

Поддържа се, че на ********** г. е извършено трасиране на имота на ищеца и е издадена заповед от кмета на ****************** за изменение на ПУП за имот ********* в кв. 47. М. Л. М. моли съда да постанови решение, с което ответникът да прекрати неоснователните действия по поставяне и изграждане 1 на подпорна стена и дренаж в частта от оградата на границата на ************в кв. 47 с ***************, находящ се в землището на *************. В условията на евентуалност, на основание чл.109 а от ЗС, моли съда да определи границата между ************ собственост на ищеца и ************, собственост на ответника. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Р. Г. М., чрез адв. А. А. изразява становище за неоснователност на предявения иск по чл. 109 СК и за недопустимост на иска по чл. 109а ЗС. Посочва, че предприетите действия по изграждане на подпорна стена в неговия урегулиран поземлен имот е според регулационните предвиждания на УПИ и действащия план за регулация, като не са предприети или осъществени действия, с които да се пречи или нарушава правото на собственост на ищеца. Твърди, че не е изграждал подпорна стена в имота на ищеца. Излага доводи, че дори да е изградил подпорна стена в имота на ищеца, с описаното действие не се пречи, нито се нарушава правото му на собственост. Счита, че с оглед характеристиките на процесния терен, изграждането на подпорна стена е единствено в полза на запазване целостта на имотите от свлачища, вкл. в резултат на дъжд, сняг и други атмосферни условия, както и по отношение достъпа до тях. Досежно предявения иск по чл.109а ЗС за установяване на граници между двата имота на страните посочва, че същите са определени с плана за регулация по арг. чл.

14, ал.3 ЗУТ и чл. 27, ал.1 ЗКИР. Съобразно изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира съдебни разноски.

С определение от 17.03.2025 г., съдът е прекратил на основание чл.

232 ГПК, производството по делото по предявения от ищеца иск в условията на евентуалност по чл. 109а ЗС, поради оттеглянето му.

Районен съд-Перник, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на нотариален акт за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти******************** г. М. Л. М. от село ********************* с ЕГН ********** получава в дял и се легитимира като изключителен собственик на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място, с площ от 711 квадратни метра, находящо се в землището на ******************, ****************** и означено по скица като ******************, в квартал 47 по плана за регулация и застрояване на ******************, ******************, утвърден със заповеди № 365 от 02.03.1988 г., № 433 от 22.03.2002 г. и № 733 от 02.05.2023 г., ведно с изградената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 102 квадратни метра, състояща се от приземен /сутеренен/ етаж и три етажа, при граници на УПИ: от изток ******************, от юг - ******************, от югозапад ****************** и УПИ ******************, и от север ******************. По делото няма спор, а и се установява от приложените писмени доказателства – план за регулация на УПИ- ******************, в квартал 47, ****************** (л.8), протокол за трасиране (л.36) , че 2 ответникът е собственик на недвижим имот на ******************, кв.47, находящ се в ******************, ******************, който имот е съседен на имота на ищеца.

Горните факти, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване с протоколно определение от 25.04.2025 г. от открито съдебно заседание.

Със заповед №733/02.05.2023 г. на кмета на ****************** нa основание чл. 129. ал. 2. чл. 135а. ал. 1 във връзка с чл.134. ал. 2. т. 6 от ЗУТ и чл. 44. ал. 1. т. 13 от ЗМСМА и протокол № 16-14 от 27.04.2023 год. на ОбЕСУТ при ******************, е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план-план за регулация

/ПУП-ПР/ на

****************** в квартал 47 по плана на ****************** като: 1. с план за регулация от терена на ****************** се образуват два нови ****************** и ******************., според зелени линии, цифри, букви и щрихи за регулацията на приложената към заповедта скица (л.8).

На 01.06.2024 г. в ******************, общ. Перник, е извършено трасиране, означение и координиране на УПИ собственост на ответника:

****************** кв.47 по регулационния план на ******************.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза.

От заключението на вещо лице инж. Е. А., се установява, че по източната улична регулационна линия на урегулиран поземлен имот

****************** в кв. 47 по плана за регулация на ******************, ****************** собственост на ответника, е изградена подпорна стоманобетонова стена. Изградената подпорна стена не навлиза в имота на ищеца ****************** в кв. 47 по плана за регулация на ******************, ****************** според неговите граници по действащия план за регулация. Вещото лице е обосновало заключение, че изградената подпорна стена е необходима, тъй като осигурява целостта на улица с о.т. 209 - о.т. 198 (******************) и е в полза и за двата процесни имота с оглед запазване на тяхната цялост, които са разположени пониско.

В съдебно заседание вещото лице излага становище, че изградената от ответника подпорна стена се свързва със съществуваща подпорна стена, която е собственост на ищеца, а е изградена подпорната стена от ответника, тъй като улицата, на която се намират имотите е горностояща и денивелацията е около 1,50 см., теренът не е постоянен навсякъде като вследствие на тази подпорна стена се подпира и улицата. Ищецът, за да си достигне до своя имот преминава по тази улица. Ако не е била изградена подпорна стена от ответника, е било възможно улицата да се свлече надолу.

Изградената подпорната стена обслужва всички собственици на имотите по ул. ******************.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на 3 всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Съобразно мотивите към Тълкувателно решение № 4/2015 на ВКС, ОСГК, негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта(имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. За уважаване на иска по чл. 109 ЗС следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: ответникът да упражнява неоснователно въздействие върху вещ, собственост на ищеца, посоченото неоснователно въздействие да създава пречки ищецът да упражнява правото си на собственост в пълен обем. В мотивите към т. 3 от ТР № 4/2015 г., е прието, че за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС).Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Между страните по делото не се спори, че ищецът е собственик на ****************** в кв. 47 с площ от 711 кв. м., находящ се в землището на ****************** по плана за застрояване и регулация на ******************, утвърден със заповед № 733/02.05.2023 г., № 433/22.03.2022 г. и № 365/02.03.1988 г., както и относно обстоятелството, че ответникът е изградил подпорна стена.

Спорът е съсредоточен върху въпроса дали Р. Г. М. пречи на М. Л.

М. да упражнява правото си на собственост върху ****************** в кв.

47 с площ от 711 кв. м., находящ се в землището на ****************** чрез изградената от последния подпорна стена, респ. дали същата е изградена и навлиза в границите на имота на ищеца, респ. създава на ищеца пречки, поголеми от обикновените, да ползва собствения си недвижим имот.

Негаторният иск, като способ за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на настоящото дело е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта или всяко друго обременяване върху имота, което да задължава собственика-ищец да търпи различни по характер въздействия върху имота от другия собственик на съседния имот - ответник, които смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото.

4

От събраните по делото писмени доказателства се установи по несъмнен начин, че изградената между двата съседни на страните имота подпорна стена, не попада в границите на ****************** в кв. 47 находящ се в землището на ******************. От приетата по делото съдебна експертиза се доказва, че не само изградената от ответника подпорна стена не навлиза в имота на ищеца, но и че същата е необходима за целостта на процесната улица. Освен това е в полза и за двата имота с оглед запазване на тяхната цялост, поради разположението им. В обобщение съдът намира, че подпорната стена не пречи на ищеца да ползва пълноценно имота си, а тъкмо обратното - премахването й ще има негативни последици както за терена, така и за постройките в него. Установените по-горе факти не сочат наличието на нарушение от страна на ответника. Не се доказа, че с изграждането на подпорната стена от ответника се пречи на ищеца да упражнява необезпокоявано правото си на собственост в пълен обем. От разпита на вещото лице се констатира, че налице е обективно съществуващата денивелация към имотите на страните по делото, а процесната подпорната стена служи за укрепването им. Ответникът не упражнява въздействие или посегателство върху имота на ищеца, което да му пречи да го ползва пълноценно.