Решение № 262206 от 05.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, …04.2021г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през двехиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 2067 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 31.10.2019г. по гр. дело № 19897/2019г. СРС, 32 състав, с което е отхвърлен предявения от И.С.У. срещу С.И.У. иск с правно основание чл. чл. 248 вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване държането на недвижим имот, представляващ ап. 9, находящ се в гр. София, кв. ********вх******** Въззивникът – ищец И.С.У. обжалва решението, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа, че са налице нетърпими отношения между него и сина му – ответникът С.У., поради което съвместното обитаване на жилището от страните е опасно и „нежелано“ от собственика. Сочи, че действията на ответника са в противоречие с желанието му за спокоен живот и противоречат на добрите нрави и морала. В хода на съдебните прения жалбоподателят в лично депозирани писмени бележки поддържа, че ответникът живее в имота, считано от 2004г., когато е бил допуснат от него и съпругата му. Твърди, че са налице нетърпими отношения между него и внука му, който също обитава жилището и отправя постоянни заплахи спрямо ищеца. Моли съда да отмени решението и да постанови ново за уважаване на предявения иск.

Ответникът по жалбата С.И.У. не е депозирал писмен отговор. В хода на устните прения оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

По същество решението е правилно и следва да бъде потвърдено, с препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд, в рамките на правомощията си, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 248 вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване от ответника на ищеца държането на описания по-горе недвижим имот, на основание прекратен договор за заем за послужване.

Възникването въз основа на житейски допуск и съществуването на неформално правоотношение между страните по договор за заем за послужване не е спорно по делото. Процесният апартамент е притежаван в съпружеска имуществена общност от ищеца и съпругата му С.А.С., като ответникът е бил допуснат да живее в него, като техен син, заедно с неговия син – техен внук.

Съгласно твърденията на двете насрещни страни, отношенията им са силно влошени след 2016г., когато е била издадена представената по делото заповед за незабавна защита № 6/11.08.2016г. от Елинпелинския РС, с която е забранено на ответника да приближава баща си – ищеца И.У. до жилището му в с. Голяма Раковица, общ Елин Пелин.

С решение от 27.03.2017г. по гр.д. №

48140/2016г. на СРС, 149 с-в е издадена заповед по чл. 15, ал.1 ЗЗДН срещу ищеца И.С. У., с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на ответника С.У..

По делото са разпитани като свидетели А. У., брат на ответника и син на ищеца/ и Й.У. /син на ответника, внук на ищеца/, които дават показания, че отношенията между страните продължават да са конфликтни, като свидетелите живеят в процесното жилище, но ответникът го напуснал през 2019г. и живее в друг квартал.

Свидетелят Й.У. твърди, че баща му продължава да полага грижи за него, като го кара на училище, носи му храна, но живее в „Орландовци“, за да няма напрежение.

За да отхвърли иска, СРС е приел, че ответникът не осъществява фактическа власт върху имота и след прекратяването на ползването, жилището е върнато на ищеца.

Фактическият състав на притезанието по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, приложим по силата на препращащата норма на чл. 248 ЗЗД, включва следните елементи: валидно възникнало и прекратено правоотношение между страните по договор за заем за послужване, както и последващо неизпълнение на задължението на заемателя да върне вещта.

Връщането на заетата вещ е акт, предприет по инициатива на заемателя и е негова доказателствената тежест да установи изпълнение на това облигационно задължение.

В случая това условие е налице. С оглед неопроверганите от други доказателства свидетелски показания на разпитаните двама свидетели, че ответникът е напуснал процесното жилище поради влошените отношения, съдът намира, че искът за предаване на държането му на заявеното облигационно основание, е неоснователен и недоказан.

Доводите на жалбоподателя за наличие на продължаващи конфликтни лични отношения с ответника по повод полагане на грижи за сина му и отделно с обитаващия фактически жилището негов внук, са ирелевантни за настоящото производство.

По изложените съображения, жалбата е изцяло неоснователна. С оглед съвпадението на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски не се претендират от въззиваемия и такива не следва да се присъждат за настоящата инстанция.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.10.2019г. по гр. дело № 19897/2019г. СРС, 32 състав, Решението подлежи на касационно обжалване в 1 - месечен срок от съобщенията до страните, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.