Решение № 28 от 28.07.2023, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Дряново, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно наказателно дело № 20234220200051 по описа за 202 3 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от С. Б. Т. от гр. Велико Търново, ул.

„***“ № ***, срещу Наказателно постановление № 005069/27.01.2023 г., издадено от Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление към АПИСофия, с което за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

В жалбата се твърди, че за същото по вид нарушение, срещу жалбоподателя са издадени няколко наказателни постановления в противоречие на чл. 179, ал. 3д от ЗДвП. Излагат се и други доводи по същество. Искането е обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител адв. Р. С. от АК – Пловдив, поддържа жалбата.

В писмено становище административнонаказващият орган, чрез процесуален представител – юрисконсулт Е. К., оспорва жалбата и моли наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в 1 законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:

От фактическа страна:

На 02.08.2022 г., в 11,40 ч., на път I-4, км. 65+000, при с. Малиново, общ. Ловеч, от страна на контролните органи - св. Ц. Й. С. е извършена проверка на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“с peг. № ***, с обща технически допустима максимална маса 1915 кг., управлявано от жалбоподателя С. Б. Т.. При проверката е установено, че на 29.07.2022 г., в 18:42:18 ч., горепосоченото пътно превозно средство с рег. № ***, е било засечено по път по I-5, км. 118+999, до разклона за с. Соколово, общ. Дряново, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, като за пътното превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 40371) част от системата.

Предвид горната констатация, на 02.08.2022 г. св. Ц. Й. С. съставил срещу водача С. Б. Т. акт за установяване на административно нарушение № 005069/29.07.2022 г. за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Актът е предявен на нарушителя, който го подписал, като е посочил, че има възражения.

Въз основа на така съставения АУАН Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление /НТУ/ към АПИ-София е издал обжалваното наказателно постановление № 005069/27.01.2023 г., в което е възприел изцяло констатациите на актосъставителя, поради което за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

От служебно изисканата справка от административнонаказващия орган се установява, че срещу жалбоподателя С. Б. Т., с ЕГН **********, за нарушения извършени през 2022 г. с пътно превозно средство с рег. № ***, изразяващо се в движение по платената пътна мрежа без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, са издадени, както следва:

1. Наказателно постановление № 002070/09.12.2022 г. по АУАН № 002070/ 2

19.06.2022 от 22.06.2022 г., за нарушение, извършено на 19.06.2022 г. ;

2. Наказателно постановление № 001184/09.12.2022 г. по АУАН № 001184/ 22.06.2022 от 22.06.2022 г., за нарушение, извършено на 22.06.2022 г. ;

3.

Наказателно постановление № 001755/06.01.2023 г. по АУАН № 001755/ 05.07.2022 от 14.07.2022 г., за нарушение, извършено на 05.07.2022 г.;

4. Наказателно постановление № 004102/06.01.2023 г. по АУАН № 004102/ 07.07.2022 от 14.07.2022 г., за нарушение, извършено на 07.07.2022 г.;

5. Наказателно постановление № 002870/06.01.2023 г. по АУАН № 002870/ 10.07.2022 от 14.07.2022 г., за нарушение, извършено на 10.07.2022 г. и 6.

Наказателно постановление № 003731/23.01.2023 г. по АУАН № 00 3731/ 14.07.2022 от 29.07.2022 г. за нарушение, извършено на 14.07.2022 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 300 лв.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3д, изр. 3-то от ЗДвП, обн. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2019 г., предвижда, че при регистрирани три нарушения в рамките на една календарна година за пътно превозно средство от категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата последващо движение по платената пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата не се счита за административно нарушение и за него не се налага глоба или имуществена санкция, а образуваните административно-наказателни производства за повече от три нарушения се прекратяват.

Безспорно от доказателствата по делото се установи и не се спори, че на 29.07.2022 г., в 18:42:18 ч., лек автомобил „БМВ“ с peг. № *** е бил засечен по път по I-5, км. 118+999, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира 3 такса за ползване на пътната инфраструктура, като за пътното превозно средство не е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая разпоредбата на чл. 179, ал. 3д, изр. 3-то от ЗДвП, обн. ДВ, бр.

14 от 2023 г., в сила от 01.01.2019 г., се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.

3, ал. 2 от ЗАНН и следва да бъде приложена. Процесното наказателно постановление № 005069/27.01.2023 г. се явява седмо по ред, издадено за нарушение, изразяващо се в движение по платената пътна мрежа без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, извършено на 29.07.2022 г., т. е. в рамките на календарната 2022 г., като съгл. чл.

179, ал. 3д, изр. 3-то от ЗДвП, обн. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2019 г., след регистрирани три нарушения, последващо движение по платената пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата не се счита за административно нарушение и за него не се налага глоба или имуществена санкция, а образуваните административно-наказателни производства за повече от три нарушения се прекратяват.

Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 6 от ЗАНН процесното наказателно постановление № 005069/27.01.2023 г., следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и административнонаказателното производство да бъде прекратено.

Относно разноските:

Съгласно чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

В производството по делото жалбоподателят С. Б. Т. е бил представляван от адв.

Р. С. от АК – Пловдив. С допълнителна молба от 27.06.2023 г. адв. С. е направил искане за присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на жалбоподателя, изразяваща се в изготвяне на жалба срещу наказателно постановление и процесуално представителство, което се установява и от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 08.06.2023 г.

В настоящия случай, съгласно чл. 144 от АПК, субсидиарно следва да се приложат общите правила на ГПК, в който е уреден принципът, че страните имат право на разноски съразмерно уважената, респективно отхвърлената част от искането.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на близки лица, а съгласно ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за 4 минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв. В случая наказателното постановление е отменено, поради което отговорността за разноски следва да се понесе от бюджета на юридическото лице, чийто орган е издал наказателното постановление - Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул. „***“ № 3.

Поради изложеното и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул. „***“ № ***, следва да бъде осъдена да заплати на адв. Р. Е. С., ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. ***, оказал безплатната адвокатска помощ, възнаграждение в минимален размер от 400 лв., съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 005069/27.01.2023 г., издадено от Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на С. Б. Т., с ЕГН **********, от гр. Русе, ул. „***“ № ***, за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл.

179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано срещу С. Б. Т., с ЕГН **********, от гр. Русе, ул. „***“ № ***, с Акт за установяване на административно нарушение № 005069/29.07.2022 г. за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул. „***“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Е. С., ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. ***, СУМАТА от 400,00 лв. (четиристотин лева) за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдГаброво в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

5