Протоколно определение № 10098 от 11.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12914/2021
- Вид
- Протоколно определение № 10098
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 09.03.2024
- Състав
- Ели Димитрова Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл. 339, ал. 2 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 10098 гр. София, 07.12.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова Сложи за разглеждане докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20211100112914 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:46 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Т. П. Т. - редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. У., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ПРОКУРАТУРА на Република България - редовно уведомен, не изпраща представител.
АДВ. У. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в изпълнение на указанията на съда от предходното съдебно заседание, по делото е постъпило НОХД № 7181/18 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, приложено към гр. д. № 12 913/21 г. по описа на СГС, ГО, І - 17 състав, ведно с приложените към него наказателни производства.
АДВ. У. – Моля същите да се приложат за послужване.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА за послужване постъпилото НОХД № 7181/18 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, ведно с приложените към него наказателни производства.
1
АДВ. У. – Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в предходното съдебно заседание, ответникът е изразил становище, което е било изразявано и в предходните съдебни заседания, че предявеният иск е недопустим, доколкото е посочил, че за претендираните в настоящото производство вреди от взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”, ищецът вече е получил обезщетение по гр. д. № 12 913/21 г. по описа на СГС, ГО, І-17 състав. Поради тази причина, ответникът е посочил, че ако ищецът получи обезщетение за вредите от търпяната от него мярка за неотклонение „задържане под стража” и по настоящото производство, би се получило двукратно репариране на едни и същи вреди, което ответникът намира за недопустимо.
В тази връзка, съдът съобрази, че още с ОИМ и в предходните съдебни заседания, ответникът нееднократно е посочвал, че обезщетението, предмет на настоящото производство за причинени вреди от търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража“ е включено в общия размер на определеното обезщетение, което е присъдено на ищеца с влязлото в сила решение по посоченото гр. д. № 12 913/21 г. по описа на СГС, ГО, І-17 състав.
В тази връзка, съдът счита, че следва да предостави възможност на ищеца да изрази становище по възражението на ответника за недопустимост на производството, като съобрази и постъпилото НОХД № 7181/18 г. по описа на СРС, НО, 114 състав.
АДВ. У. – Когато сме имали възможност да изразим нашето становище, то е било винаги еднозначно. Според мен уважаемата прокуратура греши, което е видно и от съдебното решение по гражданското дело на І-17 състав на СГС, което е приключило, където изобщо въпросът за „задържането под стража“ не е бил разглеждан в цялото производство. Нещо повече, в самия иск, като искане не е залегнало обезщетението за незаконосъобразното задържане и именно затова е заведен и иск, който се гледа в настоящото дело за разделяне на двете обезщетения.
Видно и от решението, което е влязло в сила, обезщетението е за съвсем друг предмет и за съвсем друг период. В тази връзка считам, че още от самото начало, уважаемият съдебен състав правилно е дал ход на настоящото дело и съвсем правилно е събирал доказателства в насока нашите претенции.
В тази връзка, моля да отхвърлите възражението на прокуратурата, като 2 неоснователно и всъщност да продължите хода на съдебното производство.
СЪДЪТ, с оглед възражението на ответника за недопустимост на производството, следва да изложи следните съображения: видно от представеното по делото Решение № 728/04.04.22 г. постановено по гр. д. № 12 913/21 г. по описа на СГС, ГО, І-17 състав, находящо се от л. 246 до л. 249 от делото, частично отменено с влязло в сила решение № 1345/10.11.22 г. по гр. д. № 1739/22 г. по описа на Апелативен съд - гр. София, 12 състав, находящо се от л. 250 до л. 254 от делото, се установява, че делото, по което има постановен влязъл в сила съдебен акт е образувано по искова молба на настоящия ищец срещу настоящият ответник за осъждането на ответника да заплати сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, накърняване на доброто му име и авторитет в обществото и влошаване на здравословното състояние от повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление, като наказателното производство е било прекратено.
Видно от мотивите на решението на СГС се установява, че при определяне на дължимото обезщетение, съдът е съобразил и взетата мярката за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 24 часа до довеждане пред съда, която е продължена до 72 часа /на л. 247 от делото/. В тази връзка, съдът е съобразил и задължителните постановки, посочени в т. 11 от Тълк.
Решение № 3/22.04.05 г. по Тълк.д. № 3/2004 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е посочено изрично, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, а не поотделно за всяко деяние, за което обвиняемият е бил оправдан, каквато е настоящата хипотеза.
Във връзка с гореизложеното следва да се акцентира върху обстоятелството, че в посоченото решение на СГС съдът се е съобразил с причинените неимуществени вреди на ищеца от воденото срещу него наказателно производство, както в досъдебната, така и в съдебната фаза, като на л. 249 от делото СГС изрично е посочил, че целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице, като този размер на обезщетението е съобразен и с обстоятелството, че взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била във връзка и с обвинение, 3 производството по което е прекратено, поради изтекла давност.
В тази връзка, съдът не споделя аргумента на процесуалния представител на ищеца, че в решението на СГС не е обсъдена мярката за неотклонение, напротив – в посочените места от решението, СГС изрично е взел предвид въпросната мярка за неотклонение „задържане под стража“, като в тази връзка, съдът следва да съобрази, че видно от депозираната искова молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, същото касае претендирано обезщетение за неимуществени вреди, свързани с НОХД № 4936/03 г. по описа на СРС, 21 състав, което е било прекратено, като впоследствие са били образувани други наказателни дела, като исковата молба се явява идентична с исковата молба, въз основа на която е образувано делото пред СГС, ГО, І-17 състав. Дори и да се приеме, че обезщетението в настоящото производство касае единствено и само неимуществените вреди, причинени от наложената на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, видно от представеното по делото решение на СГС, ГО, І-17 състав се установява изрично, че същата е била взета предвид от съда при определяне на дължимото обезщетение. В тази връзка и с оглед константната практика на ВКС, съдът следва да се води от следния ръководен принцип: в производството по ЗОДОВ, целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
В случая, доколкото се претендира обезщетение за вреди от обвинение в престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, производството по което е прекратено и по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК, след изтичане на абсолютната погасителна давност, то съдът счита, че настоящото производство се явява недопустимо, предвид наличието на влязло в сила решение пред Апелативен съд - гр. София.
Ето защо, съдът споделя възражението на ответника, че искът се явява недопустим, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
С оглед всички гореизложени съображения,
СЪДЪТ
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12 914/2021 г. по описа на СГС, Г.О., І – 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Апелативен съд - гр. София, в едноседмичен срок, който за ищеца тече от днес, а за ответника – от момента на получаване на препис от постановеното определение.
Препис от протокола да се изпрати на ответника.
Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,02 ч.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ Секретар: _______________________
5