Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16245 от 29.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68801/2024
Вид
Решение № 16245
Подписан
29.08.2025
Състав
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 39, ал. 2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 16245 гр. **, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско дело № 202**10168801 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Е. Г. срещу **** Т. Т., в която се твърди, че на 14.09.2024 г. ответникът отправил срещу ищцата обидни изрази („Ей, копеленце!“, „Само едно жалко копеленце като теб, което не знае кой е баща й, може да чупи цветята.“ ) и заплаха ( „Ей сега идвам да ти счупя ръчичките!“). Ишцата поддържа, че тя и ответникът по делото били съседи в находящия се в гр. ***, като имали влошени междусъседски отношения. На 14.09.2024 г. Е. Г., придружена от майки си, отишла в 07 РПУ - **, за да подаде сигнал срещу **** Т. поради проявена от него вербална агресия. При връщането у дома , в момента, когато ищцата слизала от автомобила си заедно със своята майка, ответникът започнал да вика от балкона на жилището си „Ей, копеленце!“, като след отправен въпрос от ищцата дали репликата се отнасяла за нея, той потвърдил и казал: „Само едно жалко копеленце като теб, което не знае кой е баща й, може да чупи цветята.“ . Без да влизат в спор с ответника, двете жени се прибрали в домовете си –различни апартаменти в същия блок. Тъй като им предстояло пътуване, се разбрали да опаковат багажи си и да се изчакат пред блока. Заключвайки входната врата на апартамента си, след като опаковала своя багаж, Е. Г. се срещнала със съпругата на **** Т., която се качила на стълбищната площадка пред апартамента на ищцата, и започнала да крещи да спре де чупи цветята пред входа, като заявила, че разполагала със снимка на счупените цветя.

Ищцата казала, че е подала сигнал до 07 РПУ, откъдето я посъветвали в случай на саморазправа да подаде сигнал на телефон 112. Междувременно на площадката се 1 качил ответникът, който казал на ищцата: „Ей сега идвам да ти счупя ръчичките!“. Ищцата оставила багажа си на площадката, обадила се на телефон 112, на който подала сигнал за заплаха с нанасяне на телесна повреда и обида, и се прибрала в жилището си.

В исковата молба се поддържа, че използваните от ответника спрямо Е. Г. в присъствието на неограничен кръг свидетели изрази „Ей, копеленце!“ и „Само едно жалко копеленце като теб, което не знае кой е баща й, може да чупи цветята.“, засегнали честта и достойнството , поради обидния си и унизителен смисъл. Сочи се, че те уязвили ищцата в по-висока степен, поради обстоятелството, че тя била отраснала без баща. Страната твърди още, че живеела в постоянен страх за телесната си неприкосновеност, поради отправената от ответника заплаха „Ей сега идвам да ти счупя ръчичките!“ . Отправено е искане **** Т. Т. да бъде осъден да заплати на Е. Е. Г. сумата от 6000,00 лева /след допуснато в последното открито съдебно заседание изменение на иска чрез увеличаване на претендирания размер/, представляваща част от дължимо обезщетение в общ размер от 15000,00 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени стрес, емоционални болки и страдания в резултат на отправените от ответника обиди и заплахи, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника **** Т. Т. за отговор, като такъв е подаден в законово установения едномесечен срок.

Ответникът оспорва в цялост предявения иск, като поддържа, че не било осъществено нито едно от описаните в исковата молба действия, за които се твърдяло, че били извършени от него. Сочи, че на процесната дата на гости в дома му били синът му, съпругата на последния и тяхното дете, което било сложено да спи, поради което било немислимо ответникът да крещял от балкона на апартамента си. С отговора не се оспорват твърденията на ищцата за влошени междусъседски отношения между страните, но се твърди, че от страна на ответника те не се изразявали в осъществявана вербална агресия към семейството на ищцата. Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството:

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, подадена от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

2

По основателността на иска:

Предмет на делото е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника **** Т. Т. да заплати на ищеца Е. Е. Г. сумата от 6000,00 лева /след допуснато в последното открито съдебно заседание изменение на иска чрез увеличаване на претендирания размер/, представляваща част обезщетение в общ размер от 15000,00 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени стрес, емоционални болки и страдания в резултат на отправени от ответника обиди и заплахи на 14.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

За основателността на така предявения иск ищ цата следва да докаже следните материалноправни предпоставки: осъществяването на процесните противоправни деяния; наличието на твърдените неимуществени вреди; причиняването на твърдените неимуществени вреди от ответника; причинноследствената връзка между претърпените от ищеца вреди и противоправните деяния, осъществени от ответника.

От фактическа страна:

Фактическите твърдения на ищц ата са, че на 14.09.2024 г. около 9:00 ч. - 9:30 ч . ответникът е извършил действия, изразяващи се в отправени обидни и заплашителни думи в присъствието на трети за производството лица (майката на ищцата), вследствие на които ищц ата е претърпяла емоционални болки и страдания.

Не е налице спор в производството, че страните живеят в една сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. **, ж.к. „ **“, бл. **, като ищцата живее в ап. ** на седми етаж от сградата, а ответни кът – в ап. 40, находящ се на шести етаж от сградата.

За доказване на правнорелевантните обстоятелства по делото са събирани гласни доказателства.

От разпита на свидетеля на ищцовата страна **** се установява, че свидетелката живее в една жилищна кооперация със страните по делото , майка е на ищцата и непосредствен очевидец на случилото се. Заявява, че знае, че ищцата има проблем с ответника и о тношенията им са се обтегнали в момента, в който тя е закупила апартамент от сградата на седми етаж. Пояснява, че ответникът и семейството му имат цветя, разположени в целия вход, като за всички счупени листенца набеждавали ищцата и нейните майстори, които извършвали ремонт на апартамента . Свидетелства, че на процесната дата 14.09.2024 г. забелязала, че таблото, нахолящо се на във входа на сградата, било надраскано с черен маркер с надпис: „Що за хора унищожиха цветята“ . Сочи, че като председател на домсъвета помолила ответника да почисти таблото, в отговор на което той нарекъл нея и дъщеря „мърли“ и им казал „Разкарайте се от тук“, поради което са посетили 7-мо РПУ, за да подадат сигнал. Разказва, че връщайки се от РПУ и спирайки на паркинга пред сградата, Т. се обърнал на висок тон към ищцата с думите: „Ей, копеле!“„Да, ти си едно мръсно копеле. Копеле е човек, който не познава баща си.“, „Ще ти счупя ръчичките аз на тебе!“. Разкарва, че ищцата е подала сигнал за заплаха на тел. 112, като в 11:00 ч. или 11:10 ч. - 11:15 ч. е пристигнал полицейски патрул, в резултат на телефонното обаждане . Поддържа, че след случилото се ищцата не е молга да спи месеци наред и изпитвала страх от среща с ответника.

3

От показанията на свидетеля **, също на ищцовата страна, се установява, че познава ищцата, тъй като работят заедно и са колеги. Потвърждава, че знае за кофликтните отношения между страните. Разказва, че на 14.09.2024 г. двете са имали служебен ангажимент, на които ищцата не е присъствала, защото е имало инцидент във входа на сградата, в която живее, а именно скандал, при който са бутнали майка и била притеснена и разстроена. Сочи, че ищцата изпитвала притеснения при всяко обзавеждане на апартамента и при всяко пренасяне на мебели да не се чупят цветя във входа, защото следва ло скандал и обвинения, лепене на бележки и други неприятни ситуации. Твърди, че ищцата се притеснявала при всяко прибиране в вкъщи и снимала с телефона си.

От разпита на свидетеля ** , на ответната страна, се установява, че познава ответника **** Т. от 10 - 12 години. Поддържа, че знае за конфликта между страните от ответника, но не е бил свидетел на такъв, като разяснява, че на 14.09.2024 г. само е чул спор на ответника с жени пред входната врата на дома му.

Свидетелства, че знае, че ответникът е бил домоуправител на сградата, трябвало да се прави ремонт на същата, отказал пари на ищцата, от където са се породили спорове, какти и че на същата дата е видял полицейски патрул в сградата .

От показанията на свидетеля *** , на ответната страна, се установява, че познава ответника, тъй като са семейни приятели. Потвърждава, че на 14.09.2024 г. е чул спор на ответника с жени в дома му . Заявява, че е разбрал от ответника, че той е бил домоуправител на сградата, трябвало да с е прави ремонт на същата, отказал в пари на ищцата, от където са се породили спорове, а сега са се скарали за цветя, които съпругата му е сложила в коридора и били счупени. Свидетелства, че на същата дата е видял полицейски патрул в сградата. Сочи, че ответникът е бил афектиран, тъй като по негов разказ патрулът бил при него.

Установява се, че по отношение на ответни ка е образувана прокурорска преписка № 51597/2024 г. по описа на СРП по повод постъпила преписка от 0 7 РУСДВР, която е била инициирана след подадени сигнали от Е. Е. Г. и ****, като с постановление от 25.10.2024 г. на прокурор от СРС е постановен отказ да се образува досъдебно производство по материалите, съдържащи се в преписки вх.

338200-19134/2024 г., 338200-19136/2024 г. и 3382р-37944/2024 г . по описа на 0 5 РУ- СДВР, пр. пр. № 515/2024 г. по описа на СРП .

Установява се, че по отношение на ответника е образувана прокурорска преписка № 1912/2024 г. по описа на ВОП-гр. ** по повод постъпила преписка от РС „Военна полиция“ - гр. ** , която е била инициирана след подадени сигнали от ****, като с постановление от 11.12.2024 г. на полковник от ВОП-гр. ** е постановен отказ да се образува досъдебно производство по материалите, съдържащи се в преписка № СФ-30-247/14.10.2024 г. по описа на РС „Военна полиция“ - гр. **, пр.пр. № 1912/24 г. по описа на ВОП-гр. **.

Приети са като доказателства по делото писм а с вх. № 208119/13.06.2025 г. и № 224225/25.06.2025 г. от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, с приложени към тях веществени доказателства – 2 броя дискове, приобщени по реда на чл. 204 ГПК. Установява се от приетата и неоспорена от страните по делото справка от Дирекция „Национална система 112” към МВР, че на националния телефон за спешни случаи са постъпили обаждания на 14.09.2024 г. в 10:22 часа от телефон ** от лице, преставило се като г-жа ** , относно инцидент в гр. **, ж.к. „**“, бл. **.

4

Съгласно приетото по делото заключение на вещ ото лице по допуснатата психологическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при ищцата не са налице данни за патология като биологичен терен, като вродени или придобити органични увреди, които да представляват основание за повдигане на хипотеза за отклонения в развитието и в интелектуалното съзряване. Вещото лице поддържа, че в резултат на процесния инцидент от 14.09.2025 г. ищцата е преживяла стресова реакция и душевно разстройство непосредствено след обидните думи и отправените закани от ответника. Същата се е променила след преживяното стресогенно събитие, поради спецификата на посттравматичните симптоми, като последица в социалното функциониране и нарушение в поведенческия стил на живот – повишена тревожност, чувство за невъзможност за справяне, проблем в планирането, безпокойство, ниска самооценка, отказване от жизнени цели, но не е налице заболяване, което да се нуждае от пълно възстановяване. Съобразно заключението, ищцата към момента на инцидента е получила стресова реакция, което състояние е преминало в посттравматичен стрес, като стресът оказва неблагоприятно въздействие върху телесните функции, с оглед на което следва да се приеме, че преживяното от нея е оказало негативно влияние върху общото физическо състояние. Всичко това има несъмнено травматичен характер, с трайни последици за общуването, семейните и взаимоотношения, бъдещо професионално и социално представяне до степен на изразен психичен дискомфорт, без да може да се твърди за клинична изявеност на оплакванията. При ищцата са констатирани негативни емоционални преживявания, като са довели до негативни прояви от психосоциален характер, а именно тя се е затворила в себе си, не е могла да спи пълноценно, получила е психосоматични увреждания /главоболие, безсъние, вариаци в кръвното налягане,вегетативни симптоми, тревожност и страх/, което състояние е нарушило социалното и семейно функциониране и е довело до посттравматично разстройство. Според експертното становище при ищцата се маркира тревожност и страх във високите граници на нормата без клинична изявеност. В проведено открито съдебно заседание на 15.07.2025 г. вещото лице е пояснило, че в хода на проведеното с ищцата експертно интервю при нея са констатирани симптоми на безпокойство и високо ниво на тревожност.