Определение № 200 от 20.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно частно наказателно дело № 20253100600309 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК и е образувано по протест на прокурор при РП Варна срещу Определение от 11.02.2025г. по ЧНД №455/2025г. на Районен съд Варна – 22 състав, с което е отменено Постановление № 8960/19.11.2024г. изготвено от прокурор при ВРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 188/2019г. по описа на ОСлС при ОП Варна, водено за престъпление извършено на 12.07.2019г., наказуемо по чл.131 ал.2 вр. чл.130 ал.2 от НК.

В постановлението на прокурора при РП Варна е прието, че от изяснената фактическа обстановка по делото и събраните в хода на разследването доказателства не може да се стигне до извод, че са налице деяния, които да бъдат квалифицирани като престъпления по смисъла на НК.

Приема се, че по категоричен и безспорен начин е доказано, че св. Й. Н. е получила телесни увреждания - кръвонасядане в областта на дясната мишница и ожулване в областта на първи пръст на дясната длан, които по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, които представляват лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание у пострадалата без разстройство на здравето. От друга страна обаче прокурора е приел, че не може, по категоричен и безспорен начин да бъде установен механизма на получаване на телесните повреди- с оглед показанията на пострадалата Й. Н. и от друга страна показанията на свидетелката А.Г. Излага се, че показанията на свидетеля

Н.С могат да бъдат кредитирани само частично, тъй като са налице противоречия с показанията на св. Н.. Прието е също, че от изготвената СМЕ се установяват травматичните увреждания получени от Н. , но в същото време е възможно механизмът на причиняването им да е този посочен от нея, но е било възможно и да бъде друг т.е. има вероятност травматичните увреждания да са получени и по друг начин, на друго място, а дори и по друго време.

1

В крайна сметка след собствен анализ на фактическа обстановка прокурора е приел, че няма категорични доказателства за извършено деяние, което да бъде квалифицирано като престъпление по смисъла на НК и от там да бъде предявено обвинение за извършено престъпление по смисъла на НК, тъй като следва извършеното деяние да бъде доказано по категоричен и несъмнен начин, какъвто не е прието, че е настоящия случай.

Отделно от това прокурора е приел, че освен всичко изложено, следва да бъде отбелязано, че дори и да се приеме, че е налице престъпление по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК, то към настоящия момент е изтекла предвидената погасителна давност за този вид деяние /на 12.07.2024 г./, съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.4 от НК.

Предвид и на горното прокурора е приел, че е налице хипотезата на чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК и на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, чл. 243, ал. 2 и чл. 24, ал. 1,т. 1 от НПК е прекратил воденото наказателно производство.

С Определение от 11.02.2025г. по ЧНД №455/2025г. на Районен съд Варна – 22 състав е отменено Постановление № 8960/19.11.2024г. изготвено от прокурор при ВРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 188/2019г. по описа на ОСлС при ОП Варна, водено за престъпление извършено на 12.07.2019г., наказуемо по чл.131 ал.2 вр. чл.130 ал.2 от НК, като неправилно и незаконосъобразно, като са изложени подробни доводи за това. В частност съдията от първоинстанционния съд е изложил в съдебния си акт, че проверяваното постановление за прекратяване на наказателното производство е мотивирано, но неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а производството поделото следва да бъде върнато на РП Варна с цел извършване на необходимите действия по разследването с цел ангажиране отговорността на Г за извършеното от нея престъпление по чл.269 от НК и изготвянето на законосъобразен прокурорски акт.

Преценявайки всички събрани до настоящия момент доказателства, както и постановените актове от прокурора от ВРП и съдията от първоинстанционния съд настоящият съдебен състав намира, че протеста е процесуално допустим и по същество го намира за основателен.

Съдът възприема фактическа обстановка идентична с този приета в постановлението на прокурора и донякъде в определението на районния съд, като не намира за нужно същата да бъде преповтаряна, тъй като няма съществена разлика в приетото в двата постановени акта /макар в съдебния акт да не е така подробна както в прокурорския/.

По делото са разпитани немалък брой свидетели, както и са назначени необходимите експертизи за изясняване на телесните увреждания на св.Н..

Спорните въпроси в настоящия случай са следните, а именно – ако се приеме, че има извършено престъпление наказуемо по чл.131 ал.2 вр. чл.130 ал.2 от НК, то погасено ли не наказателното преследване по давност, както и 2 извършила ли е А.Г престъпление наказуемо по НК.

Настоящия съдебен състав намира, че по отношение на абсолютната давност, безспорно същата е изтекла на 12.07.2024г. тъй като ако е извършено деяние, наказуемо по чл.131 ал.2 вр. чл.130 ал.2 от НК, то е извършено на 12.07.2019г. т.е. изминали са четири години и половина от този момент, какъвто е и абсолютния давностен срок за това престъпление.

По отношение на това дали Г е извършила друго престъпление наказуемо по НК:

В постановлението на прокурора при РП Варна е прието, че по делото няма категорични доказателства за извършено деяние, което да бъде квалифицирано като престъпление по смисъла на НК и от там да бъде предявено обвинение за извършено престъпление по смисъла на НК.

За разлика от прокурора, съдията при РС Варна след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е мотивирано, но неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а производството по делото следва да бъде върнато на РП Варна с цел извършване на необходимите действия по разследването с цел ангажиране отговорността на Г за извършеното от нея престъпление по чл.269 от НК и изготвянето на законосъобразен прокурорски акт.

Преценявайки двете произнасяния настоящия съдебен състав намира следното:

В процедурата по чл. 243 от НПК съдът не може да подменя вътрешното убеждение на решаващия орган, в случая на прокурора и да го задължи да осъществи правомощията си по чл. 246 от НПК, но очевидно в настоящия случай това не е сторено - като не са приети фактическите и правни изводи на ВРП за правилни.

Не е в правомощията на съда /в такова производство/ да указва на прокуратурата да извършва действия по повдигане на обвинение спрямо определено лице за конкретно престъпление наказуемо по НК- както е сторено на практика в настоящия случай.

Само в правомощията на прокуратурата е да прецени срещу кого и какво обвинение да повдигне – с оглед събраните по ДП доказателства.

В случая наблюдаващият прокурор след преценка на събраните по делото доказателства е преценил, че няма извършено престъпление наказуемо по НК, поради което и е прекратил воденото ДП - който извод както беше посочено по горе е в неговите правомощия, поради което и постановеният акт от ВРС следва да бъде отменен.

Друг е въпросът защо разследването е продължило повече от пет години, макар фактическата обстановка да не е с някаква правна сложност, но това обстоятелство може да бъде коментирано от по горестоящата 3 прокуратура, която упражнява контрол на действията - в случая на РП Варна.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на ВРС от 11.02.2025г. по ЧНД №455/2025г. на Районен съд Варна – 22 състав, с което е отменено Постановление № 8960/19.11.2024г. изготвено от прокурор при ВРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 188/2019г. по описа на ОСлС при ОП Варна, водено за престъпление извършено на 12.07.2019г., наказуемо по чл.131 ал.2 вр. чл.130 ал.2 от НК.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4