Решение № 3110 от 18.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3110 гр. В., 18.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря ЙоА. Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20243110107376 по описа за 2024 година следното: насилие. и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид Производството е реда на Закона за защита срещу домашното Постъпила е молба от И. В. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул. “П.Е.” № ****, ет.***, ап.****, действащ в качеството на баща на малолетното дете Я. И. Д.

ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: В., ул. Х.Т. №****, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Н. Ж. В. ЕГН **********, с адрес:

В., ул. Х.Т. № ****.

В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителя защита, а именно:

Излага се, че молителят и ответницата Н. Ж. В. са родители на детето Я.

И. Д., родена по време на съжителството им, като страните са във фактическа раздяла от 2022г. Сочи се, че по искова молба на майката на 03.11.2022 г. е образувано гр. д. № *** по описа на РС- В. с правно основание чл.127 ал.2 от СК и чл.127а от СК. Между страните е висящо гр. д. № **** по описа на РС-В., инициирано от ответницата срещу молителя по реда на ЗЗДН.

Твърди се, че ответницата ограничава правата на детето на лични отношения с молителя и подлага на риск здравето му.

Излагат се твърдения за извършени актове на насилие от ответницата, както следва:

1 . В периода от **** на 23.03.2024 г. до **** на 25.03.2024 г., 1 възползвайки се допуснатото от съда предварително изпълнение на разрешението за пътуване с детето извън България, без съгласието на молителя, ответницата е извела детето до Република Т., през ГКПП “М.Т.”, въпреки че Я. е диагностицирана с конюнктивит още на 19.03.2024 г. и й е назначено домашно лечение до 25.03.2024 г. включително. Заболяването, видно от последвалите прегледи, не е било отшумяло и след пътуването й последният преглед е на 05.04.2024 г. или общо две седмици, което предполага настъпили усложнения, като е възможно причина за тези усложнения да е предприетото пътуване. Пътят от В. само до турската граница е около ****км. И не по-малко от **** часа време, предвид многото завои. От В. до И. са около ***км., като времето за пътуване е близо *** часа в едната посока. Това означава, че детето е изведено от гр. В. рано сутринта на 23.03.2024 г. А обратното пътуване е било в късните часове на 25.03.2024 г. При положение, че ответницата В. живее в една къща с майка си, с която детето е свикнало и за която твърди, че й помага, ответницата не е оставила болното дете вкъщи, а го е завела, предположително в И., вероятно с цел да си напазарува, като е взела болничен лист за гледане на дете от 19 до 25 март, включително.

2 . Н а 16.05.2024 г. в **** и в **** в дома си в гр. В., ул. Х.Т. №****, ответницата ограничава правото на детето на лични отношения с баща си, като препятства провеждането на видеоконферентен разговор, съгласно определения на бащата привременен режим на лични отношения, разсейвайки детето с други интересни за него занимания.

3 . Н а 18.05.2024 г. в **** и в *** от телефонен номер ****** ответницата е осъществила позвънявания до номера на молителя **** по времето на осъществяване на определения му режим на лични отношения. Това й поведение се случва всеки път, докато детето е при молителя, като ответницата В. претендира не просто да я осведоми как е детето, а да й осигури видеовръзка с него. Предвид ниската си възраст, когато я види, детето се разстройва и понякога започва да плаче за нея. По този начин ответницата кара Я. да страда, за да може да запише видеоразговорите, с цел да ги използва после като доказателства в съда, за това колко на детето му е мъчно за нея. Заедно с това саботира и малкото време, което молителят има заедно с дъщеря му.

4 . Н а 18.05.2024 г. в **** ответницата е изпратила от адрес ***** на адреса на електронната поща на молителя ***** имейл, с който го уведомява за времето, когато ще ползва платения си годишен отпуск. С предложения от нея график В. ограничава правото на детето да прекара с молителя **** последователни дни през лятото, съгласно постановеното от съда, заявявайки ползването на годишен платен отпуск през всички понеделници от месеците юни, юли и август и през петъците от всички нечетни седмици от същите месеци. По този начин молителят не може да ползва повече от ****последователни дни, без те да се дублират със седмичния му режим на лични отношения, като дори и тогава се събират максимум *****последователни дни.

Вследствие на изложеното , молителят сезира съда с искане по отношение на ответницата да бъдат предприети мерки в чл.5 от ЗЗДН.

Счита се, че срещу малолетното дете Я. И. Д. е осъществено психическо насилие и действия, застрашаващи здравето от страна на майка му, Н. Ж. В., поради което се моли да бъдат наложени следните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 6 ЗЗДН:

- Да се задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие;

- Да се задължи ответницата да посещава специализирани програми, които да й помогнат да реши проблемите си в общуването и да си повиши родителския капацитет.

В молбата е отправено искане за издаване на заповед за незабавна защита 2 срещу ответницата, на основание чл.18 от ЗЗДН, със следните мерки по чл.5 от ЗЗДН, а именно:

- Да се задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие;

- Да се задължи ответницата да посещава специализирани програми, които да й помогнат да реши проблемите си в общуването и да си повиши родителския капацитет;

В проведеното по делото открито съдебно заседание по същество, молителят поддържа молбата си и моли съда да бъде уважена , както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответницата Н. Ж. В. ЕГН **********, с адрес: В., ул. Х.Т. №****, оспорва всички изложени в сезиращата молба обстоятелства и твърдения относно извършени актове на домашно насилие от страна ответницата, като се моли същата да бъде изцяло отхвърлена. Излага се, че по гр.дело № *** по описа на РС-В. има решение и постановени привременни мерки, с които бащата очевидно не е съгласен, като това негово несъгласие той изразява с депозиране на множество жалби и сигнали срещу майката, в опит да получи от някоя институция положителен за него отговор за извършено от нея нарушение или престъпление. Видно и от постъпилите от него сигнали в ДСП, всички те са за негови предположения, че тя няма да му даде детето в изпълнение на режима, какъвто отказ е нямало от нейна страна нито веднъж и без намесата на социалните. Това е видно и от датите на които са постъпвали сигналите, съответно проведените доста по-късно разговори с майката относно опасенията на бащата, които са се оказали очевидно неоснователни. Поведението на бащата в насока подаване на сигнали и искания от майката, отново неоснователни, продължава и след постановяване на решението и изменение на привременни мерки, което е видно от образуваното изпълнително дело, по което той е подавал няколкократно напълно неоснователни искания съобразно неговия личен прочит на мерките, които майката безусловно винаги изпълнява и не са налице констатирани нарушения на изпълнението на РЛО от нейна страна.

По отношение на първия твърдян акт на домашно насилие, се излага, че на 19.03.2024 г., ответницата е завела детето и при личния лекар, който е издал болничен лист ***** от 19.03.2024 г. за седем дни от 19 до 25 март. На 26.03.2024 г., след контролен преглед при личния лекар, е издадена медицинска бележка на детето Я., която удостоверява, че е клинично здрава и извинява отсъствието от детското заведение. Я. е посещавала ясла от 26.03.2024г. до 29.03.2024г., без прекъсване. В един от следващите дни майката е получила обаждане от личния лекар на детето д-р Гочева, която й е казала, че с този болничен е надхвърляла правото на **** болничен (за нея и детето общо), издаден от личен лекар и трябвало да се анулира, да бъде издадено направление за ЛКК и болничният да бъде преиздаден от комисия. На 01.04.2024 г. е издаден болничен лист *****, в който е сгрешен периода на болничните - от 19.04 до 25.04, вместо от 19.03 до 25.03., както и със сгрешен работодател. Това е наложило болничният лист да бъде преиздаден още веднъж и така на 08.04.2024 г. е издаден болничен лист ****. Последващите прегледи, които явно се виждат в системите са свързани именно с преиздаване на болничния лист, но касаят един и същи период. Обстоятелството, че детето е пътувало до Т., с цел съвършено различна от тази, която предполага бащата, не е повлияло по никакъв начин отрицателно на здравословното състояние на детето, което е видно както от проведения контролен преглед и издадената съответно бележка, проверките на ДСП и ДАЗД. Оспорват се изцяло твърденията на молителя, че ответницата е ограничила правото на детето на лични отношения с баща си, като е препятствала провеждането на видеоконферентен разговор, съгласно определения привременен режим на лични отношения, разсейвайки детето с други интересни за него занимания. Счита се за абсурдно твърдението на бащата, че обажданията от страна на майката и опит да осъществи контакт с детето 3 по времето на изпълнение на РЛО представляват акт на насилие спрямо детето.

Именно невъзможността на детето да контактува с майка си, когато е при баща си, би създало у него тревожност и би препятствало правилното му възприемане на ситуацията. Твърди се, че ответницата е дала възможност на молителя да осъществи летния РЛО с продължителност **** не с една, а с две възможности за избор. Сочи се, че е налице удостоверение от ЧСИ И. С., според което тя не е установила никакво нарушение на РЛО от страна на ответницата.

В обобщение се оспорват твърденията за осъществени действия от страна на ответницата, които да представляват по своята същност актове на насилие от нейна страна спрямо детето и се моли да се отхвърли молбата на бащата като неоснователна.

Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

Детето Я. И. Д. ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: В., ул.

Х.Т. №****, представлявано от назначения по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител, изразява становище за неоснователност на депозираната молба за постановяване на мерки по реда на ЗЗДН и моли същата да бъде отхвърлена в цялост.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ – В., чрез процесуалния си представител, депозира по делото писмено становище с вх.№ ****, в което се посочва , че „Отдел за закрила на детето“ В. познава случая, но повод непрекъснато постъпващи жалби от единия или другия родител с различни мотиви, както и с проучвания по съдебни производства. Излага се, че към момента тече съдебно производство на втора инстанция във връзка с уреждане взаимоотношенията между родителите по съдебен ред. Изпълнява се решение по привременни мерки, като родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим за лични контакти. Майката е насочена към ползване на социална услуга на територията на гр.В. в ЦОП към Фондация В.. Тя съдейства на социалните служители и консултациите с нея са редовни. Бащата не ползва социална услуга на територията на гр.С.. Излага се, че и двамата родители, въпреки, че не живеят заедно, носят пълната отговорност за развитието, възпитанието и отглеждането на Я.. За целта са длъжни да уважават и зачитат авторитета на другия родител. Това е необходимо, за да се запази спокойствието на детето и се задоволяват потребностите му от пълноценен контакт с всеки един родител. Обтегнатите им взаимоотношения поставят детето в дисфункционална среда, инициираните към момента съдебни производства допълнително обтягат взаимоотношенията между родителите, като това се отразява и на психо-емоционалното състояние на детето. Становището на Дирекция „Социално подпомагане“ В. е, че родителите, въпреки влошените си отношения, следва да проявяват зрялост, да направят опит да преодолеят различията си, за да съхранят физическото и психическото здраве на детето си.