Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 17.02.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2416/2021
Вид
Решение № 93
Подписан
17.02.2022
Състав
Чавдар Иванов Попов

Цитирани разпоредби

  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • параграф 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Плевен, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20214430202416 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 617505-F618560 от 01.12.2021г. на *** на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ на „Т.Б.-2010“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Т. Г. Б. с ЕГН:

**********, с адрес *** на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.83 от ЗАНН и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят „Т.Б.-2010“ ЕООД, редовно призован, явява се лично и с адв.Е.В. М. от АК – Плевен с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган ТД на НАП Плевен, редовно призован, представлява се от юрисконсулт *** която моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди издаденото НП.

Актосъставителят Р. Н. АНГ., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят Н. ПЛ. Т., редовно призован, явява се лично.

1

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършена проверка на 29.06.2021г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - павилион, находящ се на адрес ***, стопанисвано и експлоатиран от "Т.Б. 2010" ЕООД с ЕИК: ***, е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби/сторно операции не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми в касата. От наличното фискално устройство модел „DAISY COMPACT " M 0 2 с ИН на ФУ DY521579 и ИН на ФП ***, с регистрационен номер *** в НАП е разчетена касова наличност в размер на 2,00 лв., видно от дневен финансов отчет „X“ с № 000127/29.06.2021г. Общата касова наличност, установена в обекта, преброена по банкноти и монети и вписана в опис от *** Б.а – продавач, е в размер на 39,00лв. Установена е положителна разлика между разчетената наличност от фискалното устройство и фактическата наличност към момента на проверката в размер на 37,00 лв., която не е отразена чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми.

За установените факти и обстоятелства при проверката са документирани с ПИП ***, съставен на основание чл.110,ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган приема от правна страна, че с деянието си „Т.Б. – 2010“ ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.33, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ.

Така изложената в акта фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства.Съдът възприема и кредитира показанията на актосъставителя Р. Н. АНГ. и на свидетелите Н. ПЛ. Т. и *** Б.а.

Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Установи се от разпита на актосъставителя Р.А., че причината за положителната разлика между разчетената наличност от фискалното устройство и фактическата наличност към момента на проверката в размер на 37,00 лв. е фактът, че продавач консултанта ***.а „не е имала време“ да въведе същата сумата като „служебно въведена“. Безспорно е установено,че при проверката от органите на приходите в касата на търговския обект е имало фактическа наличност в повече от разчетената от фискалното устройство.Друг безспорно установен факт е, че наличното в търговския обект фискално устройство притежава 2 операциите служебно въведени и служебно изведени суми.

Неоснователно е твърдението на повереника на жалбоподателя, че административнонаказващият орган не е установил, дали разминаването между разчетената касова наличност от функциониращото в обекта ФУ и действителната касова наличност в търговския обект не се дължи на реализирани, но нерегистрирани сделки за продажби в търговския обект. От разпита на свидетелката *** Б.а в съдебно заседание, безспорно се установи факта, че освен актосъставителят и свидетелят в деня на проверката, други клиенти не е имало.

Съдът намира,че действително актосъставителят не е спазил разпоредбата на чл.43, ал.4 ЗАНН в която е описана процедурата, която следва да се спази при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.Видно от акта за установяване на административно нарушение, същия е редовно предявен и връчен на жалбоподателя Т.Б. в качеството му на представляващ „Т.Б. 2010“ ЕООД на ***На жалбоподателя му е предявен АУАН, като същият е имал време да организира своята защита. В този смисъл правото му на защита не е ограничено.

Неоснователно е и становището на адв.М., че е налице хипотезата на чл.

28 от ЗАНН. Според съда, приложението на чл.28 в конкретния случай е невъзможно,тъй като извършеното нарушение е формално и белезите, определящи едно нарушение като„маловажно“, не могат да бъдат анализирани. От друга страна, така извършеното нарушение води до щета за фиска, при неразкриване.

Съдът приема, че административнонаказващият орган в случая е наложил минималното по размер наказание, което се предвижда за извършеното нарушение.Съгласно чл.185,ал.2 вр.чл.185, ал.1 от ЗЗДС, законодателят е предвидил имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци, да е в размер от 500 до 2000 лв.

Затова съдът приема, че безспорно е осъществено административно нарушение по смисъла на чл.ЗЗ, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него.

При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и 3 материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Спазени са процесуалните изисквания - АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 617505-F618560/ 01.12.2021г.на *** на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД „Фискален контрол“, с което на „Т.Б.-2010“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Т. Г. Б. е ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл.53, ал.1 във връзка е чл.83 и по чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4