Решение № 4 от 09.01.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пещера, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100780 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Е. В. Д., с която са предявени обективно съединени искове срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

Ищцата твърди, че е сключила с „ВИВУС.БГ“ ЕООД договор за потребителски кредит с № 9755588004/18.01.2022г., по който е получила в заем сумата от 300 лв., при годишен процент на разходите /ГПР/ 49,60 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 40,97%. Сочи се още, че договорът съдържал и клауза, съгласно която ищцата дължала на кредитора „такса разглеждане“ на заявлението й, в размер 70,84 лв. Твърди се, че е изплатила на ответника по този кредит сумата от общо 380 лв., включващи лихва от 10 лв. и таксата за разглеждане от 70,84 лв. Поддържа се, че договорът за кредит с № 9755588004/18.01.2022г. е нищожен, при съображения, че: в нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК – в него не бил посочен приложимия лихвен процент и условията за прилагането му – дали е фиксиран или порменлив; а в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - в договора не била ясно разписана методиката и компонентите за формиране посочения само като стойност годишен процент на разходите /ГПР/, и че при изчислението на този ГПР неправилно не били включени „разходи за неустойки“ което довело до заобикаляне забраната по чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Изтъква се, че непосочването от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на действителния ГПР по договора за паричен заем, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1, и ал.2, т. 1 от ЗЗП, на което може да се основе преценка за неравноправен характер на договрните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Нищожността на клауза от договора, уреждаща заплащането на „такса разглеждане“ се обосновава с противоречието й с чл. 10а, ал.2 ЗПК – като касаеща усвояването на кредита.

За същата клауза се твърди, че е нищожна и поради противоречие на добрите нрави и 1 принципите на добросъвестност и справедливост (чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД), като се изтъква липса на еквивалентност на престациите – при съпоставянето на таксата с размера на заемната сума. Пак във връзка с нищожността на конкретната клауза се говори за заобикаляне на чл. 33, ал.1 от ЗПК и неравноправност по чл. 143, ал.5 ЗЗП, при неясни съображения – че таксата била допълнително възнаграждение в размер над „два пъти размера на отпуснатия кредит“. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит с № 9755588004/18.01.2022г., или при условията на евентуалност – на клаузата му, уреждаща „такса за разглеждане“; както и да се осъди „ВИВУС.БГ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 80,84 лева, твърдени за надплатени без основание от нея на съответния ответник над заемната сума (главницата), или при условията на евентуалност – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 70,84 лева, твърдени за заплатени по договора на осн. нищожна негова клауза, уреждаща „такса разглеждане“. Претендират се и деловодни разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД счита предявените срещу него искове не само за недопустими, а и за неоснователни, като отрича съществуването на описаното от ищцата правоотношение по кредитен договор, същевременно прави възражение за изтекла погасителна давност касателно претендираните от ищцата вземания. Моли се за връщане на исковата молба като нередовна, а алтернативно – за отхвърляне на предявените претенции. Претендират се деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на претендираните права е по по чл. 124 ГПК вр. чл. 22 ЗПК и с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП, както и по чл. 55, ал.1 ЗЗД.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съпоставено и с приложена от ищцата справка за извършено чрез „EasyPay” плащане (л.36) в размер на 300лв. от страна на ответника към ищцата „по креди № 9755588004“ се установява, действителното възникване между страните на процесното праоотношение, представляващо реален договор – за кредит, чиито останали параметри са: срок за връщане на сумата - 30 дни, лихвен процент - 40,96%, ГПР - 49,60 %размер на договорна лихва – 10,10 лв. и „такса за разглеждане“ – 70,74 лв, която не е включена при изчислението на посочения в договора ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

2

На първо място - сами по себе си клаузите, с които е уговорено заплащане за услугата „бързо разглеждане“ представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите. Същевременно същите противоречат на императивни норми на ЗПК. Услугата „бързо разглеждане“ по своето естество представлява приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, тоест неравноправно се третират клиентите на кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще закупят с подписване на договора за потребителски кредит услугата „бързо разглеждане“ и ще я заплатят в продължение на срока на действието на договора.

Уговарянето на заплащане на такава услуга обаче е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като очевидно, дори само от наименованието й, е свързана с усвояването и управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита. Срокът, в който ще бъде разгледано заявлението и съответно заплатена заемната сума, няма как да не бъде характеризиран като действие, свързано с усвояването на кредита – следователно заплащането на такса, свързана с начина и срока на изплащане на заемната сума, противоречи на императивна правна норма. Чрез съответната клауза се постига още една неправомерна цел, а именно прехвърлянето на тежестта от неизпълнението на задължението на кредитодателя за извършване на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспобността на потребителя. Съгласно чл. 2 от ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя – аргумент чл. 8, § 1 от директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл. 16, ал. 1 от ЗПК.

Следователно с подобни клаузи (за такси за бързо разглеждане на документи, за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на такова) чрез икономически средства кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя на самия него, тъй като чрез тях се обезпечават евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски кредит и то поради поведението на кредитора.

В случая със съответните клаузи само формално са уговорени такси, като фактически се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.

Таксата за бързо разглеждане е включена изначално в преддогвоорната информация по чл.

18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР. За съда е неясно как кредитополучателя би могъл да избегне заплащането на тази такса в рамките на автоматизирания процес чрез електронната система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика за отпускане на кредита. Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито допълнителна 3 нито незадължителна. Напротив, във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща, заедно с общата дължима сума по кредита. Касае се не за такса за извършване на допълнителна услуга, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата.

След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Следователно годишният лихвен процент /ГЛП/ няма да е 40,96%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и таксата от 70,74 лв. за „бързо разглеждане“ на искането за отпускане на кредит, формално уговорена като възнаграждение за закупена допълнителна услуга. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

А доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и таксата от 70,74 лв., изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става 1722,74 % - изчислен от вещото лице по допуснатата експертиза, и очевидно надвишава многократно законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК.

В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе казано - грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата стойност.

В случая нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила относно максимално допустимия размер на договорната лихва.

Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, 4

Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9442aa07-d7cd-4777-a544-eb66fd60827b