Решение № 8 от 24.01.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Монтана, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаК. Цв. В. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211600600189 по описа за 2021 година С Присъда на РС Берковица от 28.05.2021 г. по НОХД № 434/2019 г., подсъдимия Т. А. от гр. *, обл. *е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през м. октомври 2019 г. до 26.10.2019 г. в гр. *, в търговски обект /скара-бира/, собственост на ЕТ „Т.А.“ *, при условията на продължавано престъпление, предложил имотна облага – сумата от 40 лв. на А.В., с цел да склони него и негови познати да упражнят избирателните си права в полза на определен кандидат за общински съветник при провежданите избори за Кмет и общински съветници на 27.10.2019 г., а именно за Т. А – кандидат за общински съветник от местна коалиция НДСВ, ДПС, НОВО ВРЕМЕ, ВОЛЯ, определена под № *в бюлетината и регистриран в преференция на бюлетината с № *, с валидна регистрация съгласно Изборния кодекс, поради което и е ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК.

В срок срещу горната Присъда е постъпил ПРОТЕСТ от РАЙОННА ПРОКУРАТУРА БЕРКОВИЦА. В същия се поддържа, че Присъдата е 1 необоснована и незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова – осъдителна по текста на обвинението.

На проведеното от въззивния съд разпоредително заседание от 04.08.2021 г. е прието, че не следва да се провежда въззивно съдебно следствие, но е дадена възможност на прокуратурата да доуточни оплакванията си в първоначалния бланкетен протест.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА изразява становище за основателност на Протеста. Поддържа, че е несъмнено установено подсъдимият да е участвал в процесните избори като кандидат за общински съветник, че разполага със заведение, в което среща множество хора и има възможност да ги агитира неправомерно, че св. А. В. бил максимално конкретен в приобщенитге му по надлежния ред показания и че не е установена точната дата на извършване на деянията, което не пречи подсъдимият в определен период да е бил и извън територията на гр. *и въпреки това да е имал възможност да извърши деянията. Предлага доводите й да бъдат споделени, да бъде отменена оправдатената присъда и бъде постановена нова – осъдителна.

Защитникът смята доводите в протеста за неоснователни. Анализира събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства и твърди, че обвинението не е доказано. Моли да бъде потвърдена оправдатената присъда.

Във въззивното производство нови доказателства не са събирани.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в Протеста, във връзка с доводите и становищата на страните и след като провери по реда на чл. 314 от НПК и служебно обжалваната Присъда, намира следното:

Протестът е допустим – подаден е в срок и от страна, която разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване.

Допълнителният протест по съдържаниет отговаря на изискванията на закона.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

За да постанови присъдата си, в рамките на проведено по общия 2 предвиден в НПК ред съдебно следствие, първоинстанционният съд приел за установено от фактическа страна следното: подсъдимият Т.А. живее в гр. *.

Осъществява търговска дейност като ЕТ „ Т.А.“ със седалище в същия град и стопанисва заведение за обществено хранене, находящо се на кръстовището на улиците „ *“ и „*“, по-известно като „*“. На 27.10.2019 г. в страната се провеждали избори за Кметове и общински съветници. С Решение № 61МИ/22.09.20219 г. на ОИК *е регистрирана листа с кандидати за общински съветници на местна коалиция „НДСВ, ДПС, Нова време и Воля“, в която под № *като кандидат за общински съетник е вписан подсъдимия А..

Последният познавал свидетеля А.В. като чест клиент на горното заведение.

По получен сигнал до органите на реда в деня на изборите, че подсъдимият на два пъти предлагал пари на св. В. за да гласува за него и за да намери още лица, които да упражнят избирателното си право в полза на А., било образувано досъдебно производство. В рамките на последното, св. В. бил разпитан и пред съдия, пред когото заявил, че около 2 седмици преди изборите, по време на обяд в заведението на подсъдимия, последният го извикал настрана и му предложил 40 лв. ако гласува за него. За целта трябвало да направи съответната отметка в бюлетината, да я снима, да снима и личната си карта и след като покаже снимките, щял да получи обещаните пари. Разказал още, че предложил да намери и други кандидати за подобно гласуване, поради което при събиране с приятели на 25.10.2019 г. споделил със св. Е.И. за това предложение, но последният не го възприел. Твърдял, че при посещение в заведението на подсъдимия на следващия ден – 26.10.2019 г., последният подновил офертата за 40 левово възнаграждение при подходящо гласуване, но този път отказал. Въпреки това, същия ден на „капанче“ пред сградата на полицията , предал предложението за купуване на гласове на познатите си – свидетелите Е.И., Д.П. и И. М., като споменал за сума от предагани 50 лв., но последните не се съгласили. По тези показания, прокуратурата изградила обвинителната си теза и внесла настоящия обвинителен акт в съда.

В рамките на проведеното съдебно следстие първоинстанционният съд приел, че горната фактическа обстановка не се доказва по несъмнен и категоричен начин. Обсъдил подробно всички свидетелски показания, като отчел, че от тях не може да се направи извод, че именно подсъдимият е автор на подобно деяние, тъй като само св. В.в показанията си на досъдебното 3 производство твърди този факт. Останалите свидетели признават, че им е говорил за даване на суми от по 50лв. за глас при подходящо гласуване, но са категорични, че нито им е казвано за коя формация, нито за кой точно нейн кандидат за общински съветник да гласуват. Не се доверил на показанията на св. В. от ДП още и поради това, че там той говорел за предлагана му сума от 40 лв., а той самият предлагал на приятелите си по-висока сума – от 50 лв., което е неправдоподобно. Възприел за достоверни показанията на посочените от подсъдимия свидетели, според които на дати 25 и 26.10.2019 г. последният не пребивавал в гр. *, а в гр. *– на изложба на гълъби. При недостътачност на преките доказателства / показ. на св. В./ и на косвени такива, от които може да се направи единствения възможен извод за авторството на деянието, съдът счел, че обвинението не е несъмнено доказано и оправдал подсъдимия.

При извършената въззивна проверка на горната присъда по повод подадената срещу нея жалба, а и при служебната такава, настоящата инстанция не намери законови основания за нейната отмяна или изменение.

Първоинстанционното производство е проведено в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон, като не са допуснати процесуални нарушения, камо ли пък такива със съществен характер.

Събрани са в нужния обем всички относими и допустими доказателства по предвидения в НПК ред. Тези доказателства са надлежно обсъдени в тяхната взаимна връзка и логическо единство, при което са направени верни, логични и последовтелни изводи по фактите. Съдържанието на първоинстанционните мотиви изцяло съответства на изискванията на чл. 305 от НПК. Съдът е обсъдил всички доказателства и се е мотивирал на кои от тях дава вяра и защо. Не е пропуснал и направените възражения от страна на защитата, като мотивирано е посочил защо ги смята за основателни. В този смисъл - не са допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство, които да накърняват правата на страните; липсва и необоснованост на присъдата.

Доводите в основния и допълнителния Протест не могат да бъдат споделени. Първостепенният съд обстойно е обсъдил всички свидетелски показания и е стигнал до правилния извод, че елементите от фактическия състав на престъплението не са доказани с изискваната от закона безспорност.

Единственото доказателство, което сочи на елементи от престъплението са 4 свидетелските показания на лицето Е. В., депозирани пред съдия в хода на досъдебното производство. Правилно е прието, че дори и приобщени надлежно, тези показания не са достатъчни, за да установят по несъмнен начин съпричастността на подсъдимия в извършването на подобно деяние.

Тези показания са изолирани и не се подкрепят от останалите свидетелски показания и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Събраните данни относно личността на св. Вельов, даващи основание на прокуратурата да счита, че това е довело до отхвърлянето на показанията на това лице, не са причината за постановяване на оправдателната присъда.

Въпреки усилията на съда, св. В. не е открит и не е било възможно изслушването му в хода на съдебното следствие. Данните от приобщените му към докзателствата по делото показания от досъдебното производство са надлежно проверени чрез другите способи за доказване и събраните в резултат на това доказателства. От една страна – свидетелите от компанията на В. не са категорични и последователни в показанията си досежно елементите от фактическия състав на престъплението, от друга – предаденото безпротиворечиво от тях за съществени елементи от този фактически състав се различава съществено от посоченото на ДП от св. В. и от трета – посочените от подсъдимия свидетели и писмени доказателства опровергават присъствието му на посоченото в обвинителния акт място в периода, в които е отразено да са извършени деянията. При тази недоказаност на твърдяните в обвинителния акт факти, в действителност не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 167, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По принцип, законът допуска постановяване на осъдителна присъда само по косвени доказателства, но само тогава, когато в тяхната взаимна връзка и единство, може да се направи логичен, непоколебим и категоричен извод относно виновността на извършителя и останалите елементи от състава на престъплението, за което е бил предаден на съд. В конкретния случай, тази логическа безспорност липсва. Задължение на прокурора е да докаже обвинението си и то по безспорен начин, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК. След като липсват несъмнени и убедителни доказателства, че деянието е извършено именно от подсъдимия и то – виновно, то единственият възможен резултат от делото е постановяването на оправдателна присъда.

Като взе предвид изложеното, въззивната инстанция намери, че 5 първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

По горните съобржения и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъдата н Районен съд град Берковица, постановена на 28.05.2021 г. по НОХД № 434/2019 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6