Решение № 139 от 10.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Бургас, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Даниела Д. Михова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500406 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление – гр.София против Решение № 348 от 18.11.2021г. , постановено по гр.д. №136/ 2021г. по описа на БОС в частта, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от въззивната банка срещу ответниците Н. Т. М.,Т. Ж. М. и Д. Н. М. иск за осъждането им да заплатят на ищеца сума над присъдения размер от 10 962.30 лв. до претендирания размер от 90 000 лв.,предявен като частичен иск от 120 196.23 лв.,представляваща дължими падежирали главници за периода от 10.05.2014г.до 10.01.2016г.по договор за потребителски кредит № ***** от ******** и допълнително споразумение към него от 31.07.20** г.

С въззивната жалба решението в обжалваната част се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.Основните оплаквания са в насока ,че първоинстанционният съд не е обсъдил изявлението на ищеца,че с исковата молба упражнява правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита,като е посочил кои са падежиралите вноски по главницата за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г.,неизплатени от ответниците,за да обоснове твърдението си,че ответниците не са изпълнявали задължението си да плащат месечните вноски по кредита. Счита,че въпреки ясно изложените твърдения в обстоятелствената част и петитума,в който е заявена претенция за осъждане на ответниците да заплатят част от предсрочно изискуемата главница,при пълен размер на претенцията за главница от 120 000 лв.,БОС неправилно е приел,че е сезиран с иск за плащане на падежирали вноски. В тази връзка се сочи,че при констатирана неяснота или противоречие,съдът е следвало да остави исковата молба без движение,което не е било сторено,в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск. Прави се довод,че в същото време в мотивите на обжалваното решение се посочва размера на сумите по кредита, изчислени от вещото лице и се сочи, че банката ги претендира като предсрочно изискуеми. Въззивникът заявява,че сумата от 120 196.23 лв. представлява сбора на всички дължими вноски за главница до края на срока на договора 1 като от тази сума се претендира частично 90 000 лв.,а изводът на съда, че се претендира падежирала главница за периода 10.05.2014г. –24.01.2021г. не намира опора в исковата молба или в друг документ по делото. Твърди се,че БОС не се е съобразил с претенцията за предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита,поради което неправилно е присъдил на ищеца само сумата от 10 962.30 лв.,представляваща падежирали вноски. Поради това се моли да се отмени решението на ОС в частта, с която претенцията на Банката – ищец е отхвърлена за размера над уважения от 10 962.30 лв. до претендираната в размер на 90 000 лв. – предявен частичен иск от 120 196.23 лв. като иска се уважи в пълен размер. Претендира се присъждане на разноски.

Ответниците Н. Т. М., Т. Ж. М. и Д. Н. М., и тримата от гр. М. Т. не са подали отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Подали са насрещна въззивна жалба,която е просрочена.

Със съдебно решение № 136 от 27.10.2023г.,постановено по гр.д.№3893/2022г.на ВКС,трето г.о. е отменено въззивно решение № 109 от 13.06.2022.,постановено по в.гр.д.

№116/2022г.по описа на БАпС,с което е отменено решение №348 от 18.11.2021г.по гр.д.

№136/2021г.по описа на БОС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Бургас .

Предвид дадените указания в решението на ВКС подадената след изтичане на законоустановения срок насрещна въззивна жалба на ответниците Н. М.,Д. М. и Т. М. съдът цени като отговор на въззивната жалба. Въззиваемите излагат становище, че между същите страни е имало друго предходно съдебно производство по повод същото вземане на банката, по който спор има влязло в сила съдебно решение на БОС,потвърдено от БАС и недопуснато до касационно обжалване от ВКС.Представени са копия от съдебните решения на БОС и БАС. Въззиваемите са направили в насрещната въззивна жалба възражение, че претенцията на Банката е погасена по давност тъй като в решението на БОС е посочено изрично,че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила през 2015г.,поради което настоящият иск е предявен след изтичане на петгодишен срок от обявяване на кредита за предсрочно изискуем и вземането на банката е погасено по давност.

Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение на окръжния съд.

С определение №80 от 19.02.2024г.исковата молба е оставена от въззивния съд без движение,като на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности.

Ищецът е представил уточнение,в което е заявено изрично и безпротиворечиво твърдение,че предсрочната изискуемост на процесния кредит е обявена на длъжниците – ответници по делото с исковата молба,депозирана пред БОС на 26.01.2021г. На страница втора,абзац трети от исковата молба кредиторът е индивидуализирал подробно по пера и период просрочените вноски за главница,лихви и разноски,дължими по процесния кредит,забавата на плащането на които е обусловила и волеизявлението за предсрочна изискуемост,което е достигнало до ответниците с връчването на преписи от исковата молба.

Представена е и обобщена справка за дълга,включително и каква част от него се претендира с исковата молба,а подробна справка е приложена на СД. Внесена е яснота и в петитума,като изрично е заявено, че ищецът претендира осъждане на ответниците да му заплатят сумата от общо 90 599.14 лв.по договор за потребителски кредит от 25.07.2007г. ,от която 90 000 лв. са част от общо дължима главница в размер на 120 196.23 лв.,599.14 лв.са дължими нотариални такси,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Препис от уточнението на исковата молба е връчен на ответниците,които са депозирали писмено становище в законоустановения срок. В становището са заявили,че 2 поддържат възражението си за изтекла погасителна давност ,тъй като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 05.11.2015г. Това свое възражение обосновават с факта на влязло в сила съдебно решение по т.д.№147/2016г.на БОС по предходен спор между страните.Считат,че след като в съдебното решение по предходния спор е прието,че предсрочната изискуемост е настъпила на 05.11.2015г.,то е преклудирана със СПН възможността на банката да твърди друга дата на настъпване на предсрочната изискуемост.

Позовават се и на осчетоводявания на кредита,извършвани от банката,съобразно които кредитът е бил осчетоводен като предсрочно изискуем още на 10.01.2014г. Във връзка с уточненията на исковата молба са заявили становище,че при така направеното уточнение решението на БОС следва да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск. Релевира се и възражение за неравноправност на клаузата за размера на договорната лихва,намерено за ирелевантно от първоинстанционния съд.Твърдят,че задължението за главница е в помалък размер от претендирания и произтича от различни фактически основания,което не позволява да се приеме,че претенциите са установени по основание и определени по размер по реда на чл.162 ГПК.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не изпраща представител.Представена е писмена молба от пълномощника му,в която се поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването и от БАС. Претендират се разноски,прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на въззиваемите.

В съдебно заседание въззиваемите, редовно уведомени,не се явяват.Представляват се от адв.М.,която оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.Претендира разноски,няма доказателствени искания.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.Оплакванията относно недопустимостта на съдебното решение като постановено по непредявен иск БАС намери за неоснователни. Според даденото в ТР № 8/2017г.от 02.04.2019г.на ОСГТК на ВКС разрешение,приложимо и към настоящия казус,допустимо е съдът да присъди само вноските с настъпил падеж,ако прецени,че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС намери следното:

Между страните няма спор,че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №HL30413 от 25.07.2007г.Не се спори и по факта,че от 11.02.2014г. ответниците са преустановили плащането на дължимите по договора месечни вноски по кредита,който факт се установява и от представените по делото извлечения от счетоводните книги на банката.

От представеното по делото съдебно решение по т.д.№147/2016г.по описа на БОС се установява, че съдът е отхвърлил като неоснователни предявени от „Юробанк България“АД искове против ответниците Н. М.,Т. М. и Д. М. с правно основание чл.422 ГПК за установяване,че ответниците дължат солидарно на ищеца-банка по договор за банков кредит № ********* от ******** г. следните суми: 125 853.37 лв.главница;44059.53 лв.-договорни лихви за периода от 10.11.2013г.до 08.12.2015г.;сумата 1512.82 лв.-такси по договора за периода от 09.09.2014г.до 08.12.2015г. и законната лихва върху главницата и таксите,считано от 10.12.2015г.до изплащането им. Съдебното решение на БОС е потвърдено с решение на БАС № 40 от 28.04.2018г.по т.д.№76/2017г.,а решението на БАС не е допуснато до касационно обжалване с Определение №336 от 30.05.2018г.по т.д.№2163/2017г.

БАС извърши и служебна справка относно обжалването и влизането в сила на съдебното решение на БОС по т.д.№147/2016г.,като не установи различия между копията от съдебните актове на БОС,БАС и ВКС,представени по делото с данните в деловодната 3 система на БАС,както и с публичните електронни образи на съдебните решения на интернет страниците на съответните съдилища.

Между страните няма спор,че задълженията на ответниците по процесния договор за кредит са били предмет на предходното исково производство по предявен от банката установителен иск с правно основание чл.422 ГПК- за установяване дължимостта на вземанията на банката по същия договор за кредит, за които е бил издаден изпълнителен лист по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№160/2015г.по описа на МТРС.

От мотивите на съдебното решение по т.д.№147/2016г.по описа на БОС става ясно,че съдът е приел,че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила автоматично на 10.01.2014г. ,а клаузата на чл.18 ал.2 от договора за кредит,предвиждаща такава възможност е нищожна. По делото са били представени писма,с които съдът е приел,че банката е уведомила длъжниците на 05.11.2015г. за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,вследствие забава на плащанията на три месечни вноски.

Съдът е уважил и възражението на ответниците за нищожност поради неравноправност на клаузата по чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от договора,с която е било уговорено право на банката едностранно да променя лихвения процент,като изрично в мотивите на решението е посочено,че процесният договор за потребителски кредит може да действа и да се изпълнява и без клаузите,предвиждащи възможност за едностранно изменение на първоначално уговорената лихва,която съгласно договора е годишна лихва в размер на 11.45

%,представляваща сбор от БЛП 7 пункта и надбавка от 4.45 пункта. БОС е приел,че всички едностранни увеличения на лихвения процент в периода след сключване на договора до предявяване на иска/общо осем на брой/ са довели до неоснователно/въз основа на нищожната клауза/едностранно увеличение на договорната лихва.Уважено е било и възражението на ответниците за недействителност на уговорката по чл.18 ал.2 от договора за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост.

БОС е отхвърлил предявените искови претенции поради неустановяване от страна на ищеца на вземанията му с твърдените от него основания и размери и предвид установените от съда различни от заявените фактически основания,което не е позволило на съда да определи размера на вземанията съгласно чл.162 ГПК. Изводите на БОС са били споделени и доразвити от БАС, а ВКС не е допуснал касационно обжалване. Спорът е приключил с влизането в сила на решението на БОС на 30.05.2018г./датата на постановяване на Определението на ВКС/.

Разпечатката съдържа 33 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/944202b7-c8d9-4669-9a42-1e93c3943307