Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4884 от 30.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1403/2022
Вид
Решение № 4884
Подписан
30.10.2023
Състав
ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 63 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178е · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 4884 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР А. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР А. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110201403 по описа за 2022 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1403 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. И. срещу Наказателно постановление № 20-4332-022076 от 14.12.2020 г. издадено от ххх - Началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на А. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 178е от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 94, А. 3 ЗДвП.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е санкционираното физическо лице, което в подадена чрез адв. И. И. от САК, редовно упълномощен жалба, моли същото да бъде отменено. В жалбата от А. И. се сочи, че в наказателното постановление е описана друга марка и модел лек автомобил, несъответстващ на притежавания от жалбоподателя.

Навеждат се доводи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен 7 месеца след извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят А. И., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. И. И. от САК, който пледира наказателното постановление да бъде отменено, като се поддържат изложените в жалбата съображения. Моли за присъждането на разноски.

1

Въззиваемата страна - Началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбоподател е А. И. И. притежавал лек ххххх

На 07.04.2020 г. през интернет платформа https://grajdanite.bg/signals постъпил сигнал от гражданин за неправилно паркиран лек автомобил ххх. В описание към сигнала било посочено, че лекият автомобил е паркиран в гр.

София, на ул. „Ярослав Вешин“, срещу № 16В върху тротоара, предназначен за преминаването на пешеходци, като към сигнала били приложени и два броя снимки.

Въз основа на подадения сигнал, свид. С. Д., служител на ОПП-СДВР, призовал собственика на лек автомобил СВ 0992 РА – жалбоподателя А. И., който се явил на 02.12.2020 г. в сградата на ОПП-СДВР, където на място, собственоръчно попълнил декларация, в която посочил, че е паркирал собствения си лек автомобил на посочената в преписката дата, час и място и допълнил, че пространството е предназначено за паркиране на леки автомобили, а не е обособено тротоарно пространство.

На място бил съставен АУАН № 828460/02.12.2020 г., в който било прието за установено, че на 07.04.2020 г., около 16:23 ч., жалбоподателят А.

И., като собственик на лек автомобил хх ххх, паркирал същия на ул. „Ярослав Вешин“ срещу номер 16в върху тротоара – нарушение на чл. 94, А. 3 ЗДвП.

Непосредствено след съставянето му актът бил връчен на жалбоподателя.

На 14.12.2020 г. Началник група към ОПП - СДВР – ххх издала Наказателно постановление № 20-4332-022076, в който било прието, че жалбоподателят е паркирал личния си автомобил марка „Джип Гранд Чероки“, ххх върху тротоара на ул. „Ярослав Вешин“ и на основание чл. 178е ЗДвП на жалбоподателя И. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 94, А. 3 ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя 11.01.2022 г.

Описаната фактическа обстановка съдът прие възоснова на показанията на свидетеля С. Д. - актосъставител, декларация попълнена от А. И., сигнал с № 433200-35720/08.04.2020 г., сведение от Теодора Вълева, със снимка към 2 него, справка картон на водача, Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., копие от свидетелство за регистрация.

Съдът кредитира показанията на св. Д., от които се извежда начинът, по който е съставен актът за установяване на административно нарушение по данни от подадения сигнал от гражданин.

Безспорно се установява, че на 07.04.2020 г., е подаден сигнал за паркирал върху тротоарните площи лек автомобил, но следва да бъде изтъкнато следното. На първо място приложените към сигнала снимки, не са годно доказателствено средство, доколкото не е установено дали същите не са манипулирани, а и не дават яснота на коя дата и час са заснети същите. От друга страна не са събрани допълнителни доказателства, относно действителното местоположение, на което е заснет лекият автомобил.

Отговорността на жалбоподателя не може да бъде ангажирана върху дадени от него извънпроцесуални сведения, а тежестта да бъде доказано извършеното нарушение и авторството му, лежи върху административнонаказващия орган, а доколко са наведени възражения от жалбоподателя А. И., че пространството пред жилищната кооперация е прилежащо към разположените гаражи, то е следвало контролните органи да проверят достоверността на тези обстоятелства.

На следващо място, видно между съдържанието на подадения сигнал, текстовото изписване на модела, марката и регистрационния номер посочени в АУАН и НП има съществено разминаване.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г.

3

Обратно на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че са спазени сроковете за изготвянето на АУАН, съответно на НП, като незаконосъобразно е да се приеме, че срокът за съставяне на АУАН, започва да тече от подаването на сигнала през електронната платформа, доколкото на контролните органи е необходимо оперативно време да проверят всеки подаден сигнал и да установят дали е налице нарушение и кой е неговият автор.

Въпреки изложеното, са налице допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които са достатъчно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

На първо място между описателната част на нарушението в акта и в наказателното постановление е налице драстично разминаване в индивидуализиращите белези на лекия автомобил, за който е подаден сигнал за неправилно паркиране.

В АУАН и в сигнала подаден до органите на реда е посочено, че номерът на лекия автомобил, за който се твърди, че е собственост на жалбоподателя, е рег. № СА 0992 РА - хх, а в наказателно постановление моделът и марката на автомобила биват променени, като е посочено, че жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил – „Джип Гранд Чероки“.

Видно от свидетелството за регистрация на МПС, жалбоподателят притежава лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270“, с рег. № СВ 0992 РА. Така посоченото разминаване е един от задължителните елементи от обективна страна на нарушението, доколкото индивидуализира неговия предмет. От друга страна дори и да се приеме, че е допусната техническа грешка, то съдът не може да измени изцяло фактическите обстоятелства приети за установени от наказващия орган, едва със съдебното решение, доколкото това би ограничило правата на жалбоподателя.

Административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното наказателно постановление, е било образувано въз основа на получен чрез интернет платформата - https://ххх, сигнал, с приложени към същия снимки. Нито сигналът, нито файловете към него, имат белезите на електронен документ, тъй като няма данни да носят електронен подпис на своя автор.

4

Воден от горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъда отменено, поради неговата незаконосъобразност и неправилност и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноските, представляващи адвокатско възнаграждение. В тази връзка и с оглед искането на адв. И. И. от САК да му бъде присъдено възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 18, А. 2 вр. чл. 7, А. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция към момента на упълномощаване на адвокат И. от жалбоподателя И./, съблюдавайки чл. 38, А. 2 вр. А. 1, т. 3 Закон за адвокатурата, съдът присъди на същия сумата от 300 лв., която СДВР следва да бъде осъдена да заплати на същия.

Така мотивиран и на основание чл. 63, А. 2 , т. 1 от ЗАНН Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-4332-022076 от 14.12.2020 г. издадено от ххх - Началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на А. И. И. на основание чл. 178е от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 94, А. 3 ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адв.

И. ххх И. от САК, сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5