Решение № 362 от 31.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Пловдив, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

К.а Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000524 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 119 от 30.03.2023 година, постановено по т. дело № 263/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, в което с решение № 331/04.08.2023 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, е осъдено З. „О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район В., ж.к. „В.“, ул. „С.“ №7, ет. 5, да заплати на К. М. Е., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Й.“ № 13, вх. „В“, ет. 1, ап. 4, сумата от 5600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от следните травматични увреждания: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, черепно мозъчна и лицева травма с фрактура на зигоматична кост и предна стена на ляв максиларен синус, получени при ПТП, станало на 09.08.2017 година, причинено от Д.С.М. при управление на лек автомобил марка „М.“, модел „П.“, рег. № **, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“, както и сумата от 23,10 лева - обезщетение за имуществени вреди, 1 представляващи разходи за заплатени потребителски такси за болнично лечение, като обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва от 21.07.2020 година до окончателното им изплащане.

Със същото решение са отхвърлени предявените искове за обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 5600 лева до 45 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 23,10 лева до 149 лева, ведно със законната лихва от 21.07.2020 година до окончателното им изплащане.

Осъдено е З. „О.“ АД да заплати на К. М. Е. сумата от 353,95 лева разноски за първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от исковете.

Осъдено е З. „О.“ АД да заплати на адвокат Р. И. М. от Адвокатска колегия - С., с адрес на дейност - гр. С., ул. „Ц.“ № 1, ет. 4, сумата от 709.09 лв. адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца К. М. Е. по т. д. № 263 по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Осъден е К. М. Е. да заплати на З. „О.“ АД сумата от 3287.50 лв. разноски за първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К. М. Е., чрез адвокат Р. М., в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за неимуществени вреди за разликата над 5600 лева до 45 000 лева и за имуществени вреди за разликата над 23,10 лева до 149 лева, ведно със законната лихва от 21.07.2020 година до окончателното им изплащане. Оплакванията са за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част.

Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд е приложил неправилно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като не е отчел всички релевантни обстоятелства и реалния интензитет на претърпените болки и страдания. Не били взети предвид в необходимата степен последствията от произшествието, по-конкретно лицевата асиметрия, свързана с хлътване на костната структура, изграждаща зоната на скулата в ляво и понижената чувствителност на тъканите, интервирани от подочичния нерв вляво. Не били 2 съобразени достатъчно и установените по делото проявления на полученото мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, начинът по който се е чувствал и реагирал ищецът, промяната на навиците и характера му, необходимостта от чужда помощ. Необоснован бил изводът на съда, че счупването на коронките на 11,21 и 22-ри зъб на ищеца не е в причинноследствена връзка с процесното ПТП. Според жалбоподателя в тежест на ответника, оспорващ настъпването на тези увреждания, било да установи, че те са настъпили при друго събитие, различно от процесното ПТП. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че исковата претенция не е доказана в претендирания размер, тъй като зарастването на зигоматичната кост с хлътване и сетивните нарушения се дължали единствено на непредприетото оперативно лечение от страна на ищеца. Твърди се, че счупването на костта е причинено при ПТП, което е правопораждащият факт. Непровеждането на оперативно лечение се дължало на социално-икономически причини и на липсата на средства за заплащане на допълнителни разходи за такава операция. По тези съображения жалбоподателят твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон, неспазвайки принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Втората група доводи във въззивната жалба са свързани с липсата на съпричиняване от страна на пострадалия, респ. с незаконосъобразност на решението в частта, с която определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са намалени на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Поддържа се, че въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи извод за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Не било доказано по несъмнен начин, че в случая, с оглед конкретния механизъм на настъпване на ПТП, предпазният колан би могъл да предотврати настъпването на травматичните увреждания. Сочи се също, че предвид механизма на настъпване на ПТП, определеният от съда процент съпричиняване от страна на пострадалия е прекомерно завишен и несъответен. По отношение на неприсъденото от първоинстанционния съд обезщетение за имуществени вреди, представляващи такса за компютърно томографско изследване от 16.10.2020 година е посочено, че то е направено за проследяване състоянието на ищеца заради поставената след ПТП диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.

По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение 3 в отхвърлителните му части и постановяване на ново по същество, с което на жалбоподателя да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 39400 лева, както и допълнително обезщетение за имуществени вреди от 125,90 лева, ведно със законната лихва от 21.07.2020 година до окончателното им изплащане, ведно със законните последици от това, включително присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от З. „О.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност. Оспорени са изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като се поддържа, че то е правилно и обосновано, постановено въз основа на точна и цялостна преценка на събраните доказателства. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като при подаването й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

С представените по делото доказателства се установява, че ищецът К. М. Е. е сезирал ответното дружество с претенция вх. № *** от 21.07.2020 година за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, станало на 09.08.2017 година в Н.п. „Ц.“, близо до хижа „Ч.“, град Т., причинено от Д.С.М. при управлението на лек автомобил „М. П.“ с рег. № **, за който към момента на произшествието е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при дружеството-ответник.

4

При застрахователя е образувана щета № ***. Видно от писмо с изх.

№ 99-5905/17.08.2020 година, застрахователят е уведомил ищеца, че му предлага сключване на споразумение за обезщетение от 5000 лева общо за причинените му при ПТП имуществени и неимуществени вреди.

Безспорно е между страните, че до сключване на споразумение между страните и реално заплащане на обезщетение от застрахователя не се е стигнало.

При тези данни следва да бъде направен извод, че искът пред съда е допустим съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе. Те са свързани на първо място с вида на уврежданията, претърпени от ищеца, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, причинените от тях болки и страдания по продължителност и интензитет, респ. със справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Спорен между страните е и въпросът дали сумата от 120 лева, заплатена от ищеца на 16.10.2020 година за извършване на компютърна томография на главата е в пряка причинна връзка с нанесените му увреждания при ПТП и дали следва да бъде включена в дължимото обезщетение за имуществени вреди или не.

Последната група оплаквания се отнасят до съпричиняването от страна на пострадалия, респ. до наличието или липсата на основание за намаляване на обезщетението съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и евентуалния процент за това.

Неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба, които ищецът К. М. Е. твърди, че е претърпял и продължава на търпи в резултат на ПТП от 09.08.2017 година, са следните: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; черепномозъчна и лицева травма с фрактура на зигоматична кост и предна стена на ляв максиларен синус; счупване на коронките на зъби 11, 12 и 22 /фрактура парциалис кроне дентос/. Нараняванията в областта на лицето, челюстта и 5 зъбите затруднили значително нормалното хранене на ищеца и всички физически активности, той приемал само течности, не можел да дъвче, както и да говори нормално, изпитвал дискомфорт и силна болка в областта на травмите, изморявал се бързо, походката му била нестабилна, имал гадене и замайване при по-продължително вървене и натоварване, не можел да спи спокойно от силните болки в лицето, главата и челюстта, не можел нормално да движи главата си и да се обръща. Към момента на подаване на исковата молба той все още не бил напълно възстановен. Част от страданията му продължавали, все още сънувал кошмари, мозъчното сътресение и съпровождащите го главоболие, гадене, замайване все още не били отминали и се проявявали периодично при по-голямо натоварване. В исковата молба е посочено, че счупването на лицевите кости, съпроводено с лицевата асиметрия, хематомите, подутините и синините загрозили значително външния вид на ищеца, който бил млад човек, като белезите щели да останат завинаги и това предизвиквало у него несигурност, срам и неувереност.

Поради изживения силен стрес при ПТП и в процеса на възстановяването му ищецът станал напрегнат, тревожен и раздразнителен, изпитвал страх от автомобили.

Това са обстоятелствата, на които ищецът е основал претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева, ведно със законната лихва от датата на сезиране на застрахователя – 21.07.2020 година.

Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства, свързани с причинените му травми и проведеното лечение, сред които са история на заболяването № 3662/2017г. и епикриза от Неврологичното отделение на МБАЛ – Т.. От тези доказателства, се установява, че след ПТП ищецът е бил на болнично лечение през периода от 09.08.2017 година до 14.08.2017 година , като диагнозата е мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и черепно-мозъчна травма с фрактура на зигоматичната кост и предна стена на ляв максиларен синус. През този период по отношение на ищеца са извършвани неинвазивни диагностични и терапевтични процедури, наблюдаван е и е приемал лекарства – обезболяващи, кръвоспиращи, антибиотици, срещу гадене и повръщане, срещу мозъчен оток.