Решение № 25 от 27.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500014 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 273/18.10.2023г., постановено по гражданско дело № 146 по описа за 2023г. на Окръжен съд-Добрич, а именно:

1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Добрич, против решението в частта му, с която този въззивник е бил осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Т. К. Т. от гр. Б., сумата от 8 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, които са причинени на ищеца от незаконно обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК по ДП № 155/2014г. по описа на РУ – гр. Балчик и пр. преписка № 137/2014 г. по описа на РП-Балчик, което производство е прекратено на 19.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Счита се, че претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди не е била доказана по основание и размер, тъй като свидетелските показания не е следвало да бъдат кредитирани (като дадени от заинтересовани лица), а експертното заключение по СПЕ е било непрецизно (тъй като изследването е базирано изключително на твърденията на ищеца и не е обективно да се изследват преживявания с 9-годишна давност). Налице е нарушение и на материалната норма на чл. 52 от ЗЗД и на съдебната практика по нейното приложение във връзка с определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се, че разследването е било проведено в разумни 1 срокове, спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение и същият е бил ангажиран с действия по разследването за период по-малко от 4 астрономически часа. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска, а евентуално – за намаляване размера на присъденото обезщетение.

В депозирания в срок отговор от Т. К. Т. чрез адв. М. Я., се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Счита се, че съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелите, както и заключението по СПЕ, тъй като последното е базирано на клиничното диагностично интервю. Освен това и самото заключение не е било оспорено от страните. Счита се, че приетият от съда паричен еквивалент на доказаните по делото неимуществени вреди, е силно занижен и не е съобразен с всички установени по делото обстоятелства.

Поддържа се становището, че съобразявайки особеностите на конкретния случай и критериите, установени в задължителната съдебна практика за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, същото следва да е в размер на 15 000 лв. Изложени са и конкретни съображения в тази връзка.

Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му от ответника част.

2. Въззивна жалба на Т. К. Т. чрез адв. М. Я., против решението, в частта му, с която отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за разликата над присъдения размер от 8 000 лв. до размер от 15 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, които са причинени на ищеца от незаконно обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК по ДП № 155/2014г. по описа на РУ – гр. Балчик и пр. преписка № 137/2014 г. по описа на РП-Балчик, което производство е прекратено на 19.04.2018г., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Счита се, че в тази му част решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушена е нормата на чл. 52 от ЗЗД и определеният размер на обезщетението не съответства на характера и тежестта на търпените вреди – в тази насока са изложени подробни съображения, базирани на анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертното заключение по СПЕ. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 7 000 лв., ведно със законната лихва от 19.04.21г. до окончателното изплащане на задължението.

В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивната жалба от насрещната страна - Прокуратурата на Република България.

Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частите му, с които са отхвърлени претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв., както и за присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода от 11.02.15г. до 18.04.21г.

В с.з. становищата, изразени във въззивните жалби и отговора, се 2 поддържат чрез процесуални представители на страните.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното производство:

В исковата си молба, подадена на 07.03.23г., ищецът Т. К. Т. е твърдял, че през 2014г. е било образувано ДП № 155/14г. по описа на РУ на МВР, гр.

Балчик, по което с постановление от 11.02.15г. същият е бил привлечен като обвиняем за това, че на 09.09.2012 г. в гр. Балчик противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел, а именно комбиниран багер-товарач „New Holland“, модел В100 ВLR, сериен № *, на стойност 67 650 лв., собственост на „У. К. А. Л.“ ЕАД, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което са предвидени наказания „лишаване от свобода от 3 до 10 години“, „лишаване от право да се упражняват правата по чл. 36, ал. 1, т. 6 и . 7 от НК“ и „конфискация на част или цялото имущество“. С постановлението спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение /МНО/ „Подписка“. С постановление от 11.01.2018 г. ДП е било прекратено. Същото е било обжалвано от „У. К. А. Л.“ ЕАД пред съда и потвърдено с определение № 22/19.02.18г. по ЧНД № 19/18г. на РС-Балчик.

Последното е било обжалвано от посоченото дружество и с определение № 131//19.04.18г. по ВЧНД № 125/18г. на ДОС същото е било потвърдено, с което прекратяването на ДП е станало окончателно. Ищецът е посочил, че продължилото 4 години наказателно производство му е създало чувство на несигурност в бъдещето, с оглед предвиденото за деянието наказание, от което той е претърпял болки и страдания. Явяването на ищеца пред разследващите органи му е нарушило нормалния начин на живот, а наложената МНО му е създала неудобства, свързани с пътувания в страната и чужбина, предвид изискваното в такива случаи разрешение от съответния прокурор. Повдигнатото обвинение е накърнило честта и достойнството на ищеца и го е накарало да се чувства унизен. Предвид чистото му съдебно минало, всяка негативна емоция, предизвикана от наказателното производство, била многократно усилена, водейки до кошмари, редовно безсъние, които са го правели непълноценен през деня. Били изгубени доброто му име и доверието, градено в обществото, което от своя страна довело до множество душевни терзания и социална изолация, продължаваща и понастоящем. В обкръжението на ищеца се разнесла информация, че той е лъжец и измамник, поради което бизнес-възможностите му рязко намалели.

Отношенията в семейството също се обтегнали заради грозящата го опасност да бъде лишен от свобода, което се изразявало в скандали, неразбирателство и затруднено общуване. Това е нанесло непоправими психически травми на ищеца, които той не е преодолял и към момента на подаване на исковата молба. Отправеното до съда искане е било да се осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от незаконното наказателно производство неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на първоначалното привличане на ищеца като 3 обвиняем, до окончателното изплащане на обезщетението.

В депозирания от ответната страна отговор искът е оспорен като неоснователен, тъй като не е подкрепен с доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са пряко следствие от воденото срещу ищеца наказателно производство. Освен това претендираният размер на обезщетението се счита за прекомерен, съобразно конкретните обстоятелства по делото относно вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова; икономическия растеж, стандарта на живот и други икономически показатели. Разследването в случая е било проведено в разумни срокове, била е взета най-леката МНО и ищецът е бил ангажиран с действия по разследването по-малко от 4 астрономически часа. Поддържало се, че законна лихва върху обезщетението се дължи от влизането в сила на прекратяването на ДП, а освен това е било релевирано възражение за изтекла кратка погасителна давност за лихвите.

Така наведените от ищеца в исковата молба твърдения по фактите, както и формулираният петитум, сочат на иск с правна квалификация по чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – претендира се присъждане на обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, настъпили като последица от повдигането и поддържането на незаконно обвинение. Обезщетението в такава хипотеза се определя глобално.

С оглед произнасянето на първоинстанционния съд по така въведените като основания на иска факти, подведени под хипотезата на приложимата материалноправна норма и в рамките на отправеното искане, решението в обжалваните му от страните части се явява допустимо.

Съгласно трайно установената задължителна практика (ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД /) понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко 4 това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. Когато се определя и обезщетение на вредите от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧ, същото се определя глобално като съдът в мотивите на решението си следва да обсъди и критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, както и да посочи частта, която се присъжда за вредите от неразумния срок на производството (т. 1 от ТР № 1/27.11.23г. по т.д. № 1/22г. на ОСГК на ВКС). В този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.