Определение № 419 от 17.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Благоевград, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500383 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от жалбоподателката З. П. М. против Определение № 804/29.11.2023г., постановено по гр.д. № 848/2023г. по описа на Районен съд Г.Д.

С обжалваното определение районният съд е отказал да допусне обезпечение на предявения отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК, чрез спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело.

В жалбата се сочи, че атакуваният акт е незаконосъобразен, неправилен, постановен в противоречие с процесуалния и материалния закон. В частната жалба са изложени подробно обстоятелствата, посочени в исковата молба, по повод на която е образувано делото пред районния съд.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и допускане на исканото обезпечение.

Препис от частната жалба не е връчван на ответниците, с оглед разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред Районен съд Г.Д.е предявен иск от ищцата З. П. М. срещу ответниците М. П. М., Е.М. ЕООД и М. Г. С.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че ответникът М.

П. М. е длъжник по образувано изпълнително дело № 389/2015г. по описа на ЧСИ М.В., Е.М. ЕООД е взискател, а М. Г. С.е купувач на недвижим имот, 1 възложен й с постановление за възлагане от съдебния изпълнител. За имота се сочи, че с нотариален акт от 2009г. В. и П. М.и /родители на ищцата/ дарили на сина си – длъжника М. М., недвижим имот, представляващ ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с идентификатор ***********, със ЗРП 102.50 кв.м от ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в УПИ парцел VI, имот пл. № 3056 от кв. 93 по сега действащия план на гр. Г.Д. утвърден със заповед № 32/1992 г. на Кмета на Общината, с площ за УПИ от 160 кв.м, при съседи от изток- улица, от запад УПИ парцел VIII-2266, от север УПИ парцел ХI-3047, от юг- УПИ парцел VII-2267, ведно с тавана на сградата със ЗП от 95 кв.м. ведно с прилежащите идеални части от сградата и правото на строеж върху мястото, който имот се намира на административен адрес гр.

Г.Д. ул. „С.” № 6.

Сочи се, че собственик на имота не е дареното лице, а такива са наследниците на П. М. /починал през 2016г./ - ищцата З. М., В. М., В. М. и ответника М. М., притежавайки запазена част от наследството. Единственият недвижим имот, който е притежавал наследодателят е дареният имот. Ищцата не е депозирала иск за възстановяване на запазена част от наследството, тъй като едва сега разбрала за извършеното дарение. Сочи се също така, че таванското помещение няма самостоятелно съществуване и представлява обща част по смисъла на закона. Твърди се, че длъжникът по изпълнението е ипотекирал имота без знанието на останалите наследници, като въз основа на издаден изпълнителен лист за неизплащане на суми по кредит е образувано посоченото изпълнително дело. Доколкото имотът е продаден на публична продан са засегнати правата на действителните собственици, в това число и на ищцата.

С оглед на това е направено искане да се признае за установено, че запазената част - 1/5 идеална част от процесния имот – продаден по изпълнителното дело, не е собственост на длъжника по изпълнението.

Направено е и искане за спиране на изпълнителното производство, доколкото в противен случай ищцата ще бъде лишена от възможността да защити правата си на собственик.

Районният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, като е приел, че предявеният иск не е вероятно основателен, тъй като не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваният акт като краен резултат е правилен, като следва да бъдат изложени и допълнителни съображения.

За да бъде допуснато обезпечение на предявения иск същият следва да е допустим и вероятно основателен, а предложената обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда. В случая предявеният отрицателен установителен иск е индивидуализиран в достатъчна степен, а съобразно изложените от ищцата твърдения на настоящия етап от производството е процесуално допустим.

От ангажираните писмени доказателства обаче не може да се направи преценка за неговата вероятна основателност, а това е така поради следните 2 съображения:

От приложените от самата ищца писмени документи се установява, че В. М. и П. М. /съпрузи/ са били собственици на процесния имот - апартамент, с прилежащ таван и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. Установява се и това, че през 2009г. имотът е дарен на М. М., който има качеството на длъжник по образуваното изпълнително дело. Налице са данни, че по образуваното изпълнително дело собственият на М. М. дарен недвижим имот е възложен на ответника М. С.с постановление за възлагане. Дарителят П. М. е починал през 2016г. и като наследници е оставил съпругата В. М. и трите си деца – ответника М. М., ищцата З. М. и В. М..

От представените от ищцата писмени документи се установява, че единствен собственик на продадения по изпълнението имот е бил длъжникът М. М.. Обстоятелството, че ищцата е наследник на дарителя не води до извод, че същата притежава запазена част от дарения имот. В случая страната се позовава на правото си на запазена част, твърдейки, че с дарението тази част е накърнена, но липсват данни същата да е упражнила правата си да иска намаляване на дарственото разпореждане. Последното може да бъде осъществено само чрез предявен иск или по възражение, но не и като твърдения в искова молба на лицето, сочещо накърнена запазена част.

С оглед на това предявеният отрицателен установителен иск се явява вероятно неоснователен на настоящия етап от производството.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и ищцата да беше предявила иск по чл. 30 ЗН, то същият също би бил вероятно неоснователен. Това е така, доколкото липсват доказателства за това дали наследодателят е притежавал и други имоти, данни за това наследникът З. М. да е приел наследството на своя баща по опис, данни за стойността на задълженията на наследодателя към момента на неговата смърт. Освен това дори и да се приеме, че претенцията за накърнена запазена част би била основателна, т.е дарението накърнява съответната запазена част и надвишава разполагаемата част, дарението се намалява с паричната сума, която е необходима за запълването на запазената част, а не се възстановява част от имота - в случая както твърди ищцата, че е собственик на 1/5 ид. част от наследството поради накърнена запазена част.

С оглед на изложеното по-горе жалбата се явява неоснователна, поради което постановеният съдебен акт, с който съдът е отказал да допусне исканото обезпечение, ще следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАВА Определение № 804/29.11.2023г., постановено по гр.д № 848/2023г. по описа на Районен съд Г.Д.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4