Решение № 261 от 28.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Б. , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир К.

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200501429 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от „Ч...“, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., С..., район М., бул. “Ц...“ № *, представлявано от Т.

П. и П. Х. - членове на Управителния съвет, чрез юрисконсулт А. З., със съдебен адрес *, гр.С.я, бул.“Ц...“ № *, Б. Б.М. срещу Решение № 503488/27.08.2020г., постановено по гр.д.

№ 904/2019г., по описа на Районен съд - Разлог.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на РС Разлог, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд на които същият се е позовал за да уважи предявения иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД като неосноватлен.

Така поддържа се с въззивната жалба, че съставът на РС Разлог в нарушение на матералния закон е приел за неоснователно възражението на ответника, че енергийните съоръжения са вещи извадени от свободния граждански оборот, при съображения че това се отнася само за лицата, които следва да притежават лицензия за да извършват дейности по ЗЕ, а не се отнася за кръгът от лицата, които могат да бъдат собственици на енергийни обекти. Излагат се доводи с въззивната жалба, че процесния трафопост, кабели ниско напрежение и кабели 1 средно напрежение, представляват специфичен обект на правото на собственост със специално предназначение, и са енергийни обекти по смисъла на § 1 т. 23 от ДР на ЗЕ.

Твърди се, че същите са част от електроразпределителната мрежа на територията на гр. Б., като съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби и служат за снабдяване с ел. енергия. С оглед на това процесните съоръжения могат да бъдат използвани единствено за целите на разпределението на електрическа енергия и преобразуването й в напрежение, подходящо за потребление и освен това единствено от съответното електроразпределително дружество - лицензиант, каквото за територията на Югозападна България е въззивника.

Поддържа се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник по делото, че предвид нестопанския характер на присъединявания обект и особеното функционално предназначение на енергийните обекти, законодателството въвежда недопустимост субект различен от дружеството притежаващо лицензия за разпределение на ел. енергия да придобие енергиен обект, поради което същите не е могло да бъдат придобити от ищеца дори и на първично придобивно основание. Навежда се, че сделка за продажба на енергиен обект, включително извършване на публична продан на същия, по която купувач е лице, което не притежава лицензия за разпределение на ел. енергия, е нищожна поради противоречие със закона или неговото заобикаляне, както и поради невъзможен /липсващ предмет- чл. 26 ал. 1 и 2 от ЗЗД. В този смисъл поддържа се с въззивната жалба, че въззиваемия З.И.- ищец пред първоинстанционния съд, не би могъл да придобие правото на собственост върху процесните- трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла, тъй като нито е присъединено лице по реда на чл. 20 ал.5 т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, нито е производител на ел. енергия, нито оператор на преносна или разпределителна мрежа, нито е налице в конкретния казус хипотезата на собственик на енергиен обект по § 4 от ПЗР на ЗЕ, тъй като процесните съоражения безспорно са изграждани след 2003г.

Поддържа се с въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело, че първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил направените възражения от ответника относно липсата на възможност ищеца да обеднее, респективно недоказването на размера на обедняването на ищеца. Заявено е, за наличие на обедняване не се споменава в исковата молба и такова не е доказано. Според пълномощника на въззивника за да бъде уважен предявения иск по чл. 59 от ЗЗД като основателен, необходимо е ищецът претендиращ плащане основано на неоснователното обогатяване да докаже, че е пропуснал придобиването на ползата от обекта, който твърди че се ползва от дружеството въззивник, но такова доказване по делото не е проведено./Решение № 190/12.12.2017г. на ВКС по дело № 512/2017г. на I- во т.о. на ТК/.

На следващо поддържа се с въззивната жалба, че е налице договорно основание Ч... А. да ползва безвъзмездно процесните съоръжения. Твърди се, че между „Б...“ О. /...../ и Ч... А., е сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 2, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, чл. 13 ал. 1 т. 1, във връзка с чл.16 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на потребители на ел. енергия към ел. мрежи 2 с № ДПЕРМ №35082-63/11.10.2007г.,с който са определени условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект „Жилищна сграда“, находяща се в имот *, местността „Г.“ в землището на гр.Б.. Излагат се съображения, че в договора е уговорено, че след изграждането от ***** на съоръженията за присъединяване, ответното дружество ще ги изкупи след представяне на документите- чл. 11, чл. 16, а в чл. 12 от същия изрично е уговорено правото на ответното дружество да използва безвъзмездно изградените от клиента съоръжения за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава договорената мощност.

Излагат се доводи във въззивната жалба, че нормата на чл. 117 ал. 8 изр. второ от ЗЕ не е императивна, а диспозитивна в частта си, с която се урежда че за достъпа, който собствениците на ел. уредби и съоражения нормативно са задължени да представят на преносното или разпределителното дружество, през собствените си ел. уредби или ел. съоражения, за целите на преобразуването или преноса на ел. енергия до други потребители, задължително се заплаща цена, поради което страните по договора между „Б...“ О. /...../ и „Ч...“, не са уговорили такава.

В жалбата се сочи, че въпреки поетото задължение от страна на „Б...“ О. /...../ да прехвърли възмездно изградените съоръжения/ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ/ на „Ч...“, собствеността върху ТП в нарушение на поетото задължение е прехвърлена на трето ЮЛ„М...“ О., като в нотариалния акт подробно е описан имота в който е изграден ТП, но не е посочено, че прилежащите кабели също са предмет на извършената продажба. В този смисъл поддържа се от жалбоподателя „Ч...“, чрез пълномощнита му по делото- че изградените от ***** О.- кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, изобщо не са били предмет на тази прехвърлителна сделка.

На същото основание поддържа се с въззивната жалба от жалбоподателя, че част от процесните енергийни съоръжения, а именно ГЕТ /главните електромерни табла/, въобще не са споменати в постановлението за възлагане, от което З.И. черпи права, за да се приеме, че ищецът е придобил правото на собственост и върху тях.

Поддържа се с жалбата по делото, че искът за обезщетение за ползване е недоказан по размер, поради неприлагането на приетата от ДКЕВР, с решение по протокол № 49/15.07.2004г.- Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и /или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, и др., поради което съдът е постановил съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. Излагат се съображения, че по делото не е определена цената за достъп съгласно методиката, която е неприложима към определяне размера на претендираното обезщетение, като въобще не е поискано от съда допускането на експертиза за нейното определяне.

С въззивната жалба е направено оплакване и за допуснато от първоинстационния съд 3 процесуално нарушение, като се твърди че първоинстанционния съд е приел доказателства след настъпване на преклузивния срок, въпреки изричното противопоставяне за това от страна на ответника по делото. Отделно от възражението за преклузия, наведени са доводи че част от приетите в нарушение на процесуалния закон писмени доказателства- не следва да се вземат предвид, тъй като не съдържат дата и подписи, поради което не съставляват документи по смисъла на закона. Във връзка с оплакването за допуснати процесуални нарушения, поддържа се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че съдът се е позовал на необосновано заключение на вещо лице, по изготвената съдебно -оценителна експертиза, която не е била изготвена от специалист, притежаващ необходимите знания и лицензия за оценка на машини и съоръжения, поради което обжалваното решение е необосновано.

Поддържа се с въззивната жалба, че решението в частта за разноските също е неправилно, като са изложени конкретни съображения.

По подробно изложени в жалбата съображения се иска от въззивния съд като правен резултат- отмяната на атакувания съдебен акт и отхвърляне в цялост на предявените искови претенции, като се претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия З. И. И., чрез пълномощниците му, с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Наведени са възражения, че жалбата е недопустима поради просрочие и като подадена от лице без представителна власт. При условията на евентуалност същата са оспорва като неоснователна. Поддържа са становище, че аргументът изложен в жалбата за ненарушаване на договорните условия за ползване на изградените от присъединяваното лице съоръжения въз основа на сключен от въззивника с трето лице договор за присъединяване е неоснователен, тъй като същия е създал облигационна връзка единствено между подписалите го страни и не обвързва въззиваемия.

С писмения отговор се възразява че аргументът, че в постановлението за възлагане ГЕТ въобще не се споменават е ново твърдение, непосочено в отговора на исковата молба. В този смисъл поддържа се от въззиваемия, чрез неговите пълномощници по делото, че възможността да се твърдят нови факти и обстоятелства, за пръв път пред въззивната съдебна инстанция, е преклудирана от разпоредбата на чл. 266 ал.1 от ГПК, като не се твърди от жалбоподателя да са налице изключенията, предвидени в ал. 2 и ал. 3 на цитирания законов текст.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че договор за достъп по смисъла на чл. 117 ал.

8 от ЗЕ между страните по настоящото дело не е сключван, за да се поддържат доводи че е нарушена процедурата за сключването му, като съдът правилно е основал решаващите си изводи за извъндоговорна отговорност точно върху факта, че такъв договор не е сключен.

На следващо място в отговора се излагат доводи, че оспорването на правото на собственост 4 на ищеца върху процесните съоръжения, както и че същите са вещи извадени от гражданския оборот е неоснователно, тъй като няма ограничение в кръга на лицата, които могат да бъдат собственици на съоръжения от вида на процесните. Акцентира се, че ищецът основава правото си на собственост върху ел. съоражения въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № ***/29.09.2016г. на НАП, което съставлява оригинерен способ за придобиване на собствеността. Сочи се в писмения отговор на жалбата, че първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 239 ал.1 от ДОПК, която предвижда, че продадените чрез публична продан движими вещи и оценими в пари права от публичният изпълнител, стават собственост на купувача, дори да не са били собственост на длъжника.

Оспорват се с писмения отговор на въззивната жалба, доводите на дружеството въззивник, чрез неговия пълномощник по делото, че енергийните съоражения са вещи, извадени от свободния граждански оборот, като неоснователни и се излагат съображения, че първоинстанционният съд правилно е приел че няма законово ограничение по отношение на лицата, които могат да придобиват правото на собственост върху ел. съоражение от вида на процесните по настоящото дело. Акцентира се, че в този смисъл е налице разминаване в становището на „Ч...“, тъй като от една страна се отрича възможността ищеца да е придобил правото на собственост върху процесните ел. съоражения, а от друга страна твърди, че всяка сделка с тях би била нищожна.