Присъда № 16 от 15.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към присъда N 16/15.02.2023 година по НОХД N 878/2022г. по описа на ПОС.

Окръжна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу Т.Й.К. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.123 ал.2 във вр.с ал.1 от НК, за това че на 21.07.2018г. в гр.Пловдив по непредпазливост е причинил смърт другиму – на И.А.Т. ЕГН **********, чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – ***** на производствено звено /бригада/, която той е нямал право да упражнява, и които действия са били в нарушение на т.1.2 от Приложение № 6 към чл.2 ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на чл.27 ал.1 т.1 и т.2 от същата наредба, които гласят:

Приложение № 6 към чл.2 ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Разрушаване на сгради и съоръжения:

1.2. Когато опасностите вследствие на разрушаването не могат да бъдат избегнати, строителят взема подходящи мерки за защита на здравето и живота на работещите и засегнатите лица и за опазване на околната среда.

Чл.27 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи:

*****ът на производствено звено /бригада/:

1. отговаря и следи за спазването на изискванията за ЗБУТ от работещите от производственото звено /бригада/;

2. в отсъствие на техническия ръководител разпорежда спиране на работата при заплаха за здравето или живота на работещите;

В хода на съдебното производство са конституирани в качеството на частни обвинители по делото съпругата и низходящите родственици на жертвата И.Т. - М.А.Т., А.И.Т., А.И.Т., Р.И.Т., С.И.Т. и С.И.Т..

В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Аргументира се, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Излагат се съображения, че от всички събрани в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства се установява, че макар и синът на подсъдимия да е бил ****** на дружеството, фактически дейността била упражнявана от подс. Т.К., който наемал работници, плащал им възнаграждение за извършената работа, която 1 по своята същност е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той не е имал необходимата правоспособност да упражнява. Наведени са доводи, че същият е упражнявал тази дейност и на инкриминираната дата, когато не е имало ****** на обекта и единствено подсъдимият в качеството си на ***** на обекта е имал функция по отговорност и контрол, като в задълженията му е влизало при възникване на опасност от срутване на плочата да вземе необходимите мерки за опазване живота и здравето на жертвата. Пледира при определяне на наказанието да се отчетат като смекчаващи вината обстоятелства- чистото му съдебно минало, положителните характеристични данни за личността му, изразеното съжаление, възрастта и семейното му положение, съпричиняването от страна на жертвата за настъпване на смъртта му, поради което се предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК. Сочи, че действията на подсъдимия по вдигане на плочата не могат да се приемат като оказване на помощ и да обусловят приложението на чл.123 ал.4 от НК, предвид настъпилата незабавно смърт на жертвата. Предлага вещественото доказателство да остане по делото, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Частният обвинител С.Т. пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено предложеното от прокурора наказание.

Защитникът на подсъдимия адв.Р.Д. пледира, че обвинението спрямо подзащитния й се явява недоказано, поради което и същия следва да бъде оправдан. Навеждат се доводи, че доколкото според вещите лица не е необходимо подсъдимият да има правоспособност, за да изпълнява длъжността *****, то не е налице от обективна и субективна страна престъплението по чл.123 ал.2 от НК. Сочи се, че жертвата самоволно е решила да реже плочата, а не по разпореждане на подсъдимия, както и че на дружеството са издадени наказателни постановления във връзка с констатираните нарушения, които са аналогични на посочените в дипспозитива на обвинителния акт, поради което и не следва подсъдимия да бъде наказан повторно за тях. Алтернативно пледира в случай, че съдът го признае за виновен да му наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, предвид: чистото му съдебно минало, оказаната помощ, предложената помощ и подкрепа на роднините на жертвата и личността му в размер на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Подсъдимият Т.К. изразява съжаление за настъпилата смърт на И.Т., като моли да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

2

Подсъдимият Т.Й. е К. роден на **** г. в с. Т., общ. С., живущ в **********, б., български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, ****** на „Т. **“ ЕООД – гр. Пловдив с ЕГН **********.

На 27.06.2018г. между „С.“ ООД, представляван от Х.Т. в качеството на възложител и „Е.“ ЕООД, представлявано от свид. В.Б. като изпълнител бил сключен договор за разрушаване на монолитна постройка, известна като „Мебелна къща“, находяща се на бул. «Найчо Цанов» в УПИ І 540.1071, кв.

99, с идентификатор *** по плана на ж.к. „Тракия“ гр. Пловдив.

Дейността следвало да бъде извършена за 75 дни, считано от датата на приемане на работата.

На 10.07.2018г. „Е.“ ЕООД представлявано от свид.В.Б. възложило разрушаването на сградата на „Мебелна къща“ на подизпълнителя - „Т. **“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от подс.Т.К.. Сключен бил договор и споразумение за координиране на съвместното осигуряване на ЗБУТ, опазване на околната среда и противопожарна охрана на обекта. С допълнителен протокол №1/12.07.2018г. „Е.“ ЕООД възложило на „Т. **“ ЕООД да изпълни и следните дейности- демонтаж на метални осветителни тела от вътрешни помещения, демонтаж на металните стелажи, демонтаж на вътрешните преградни стени и демонтаж на метални профили. Към този момент едноличен собственик на дружеството „Т. **“ ЕООД бил свид. А.К. – син на подсъдимия, но дейността на дружеството се упражнявала от подсъдимия по силата на генерално пълномощно. Същият се занимавал и с набиране на работници за обекта, възлагането им на място на конкретни задачи, плащане на възнаграждения. На обект „Мебелна къща“ подс. Т.К. организирал, ръководел и контролирал строително монтажната и ремонтна дейност, която е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, с цел нейното правилно и безаварийно изпълнение, като организирал събарянето й. В качеството си на ***** на обекта, съгл. §1 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, той следвало да осигурява безопасни и здравословни условия на труд на работещите при строително монтажните работи. Подс.Т.К. бил длъжен да познава нормативните изисквания за охрана и безопасност на работа на строителния обект и да изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Той следвало да извърши оценка на риска за безопасност и здравето на работещите в обекта, да планира и приложи подходящи мерки за безопасност, да осигури защита на работниците при разрушаването на сградата и съоръженията, като вземе подходящи мерки за защита на живота и здравето им, а при необходимост и да разпореди спиране на работата при заплаха за здравето и живота на работещите, макар и да нямал нужната правоспособност, доколкото не бил преминал инструктаж и обучение за правилата за безопасни и здравословни условия на труд.

Сред наетите на обекта работници като „****“ бил и жертвата И.А.Т. с 3

ЕГН: **********, който към този момент бил неправоспособен, поради изтекъл срок на издаденото му свидетелство за правоспособност за газокислородно рязане и заваряване № 35523 от 23.05.1987г.

Трудов договор между пострадалия И.Т. и дружеството „Т. **“ ЕООД не бил сключен, не му бил извършен и инструктаж по отношение на спазването на безопасни и здравословни условия на труд съгласно действащото законодателство, видно от приложените по делото книги за начален, периодичен, ежедневен и извънреден инструктаж. Пострадалият И.Т. работел около месец на обекта „Мебелна къща“ в гр.Пловдив и изпълнявал възложените му на място от подсъдимия задачи, за което получавал възнаграждение от него.

Освен И.Т. на обекта „Мебелна къща“ били наети – свид.И.А.Т. и свид.К.Я.Я., които живеели в с. С. и сутрин за работа ги вземал свид. А.К., който ги карал с колата си до обекта. Там работили и работници от гр.Пловдив, които били обособени в друга бригада с отговорник свид. К.С., който работел на обекта само в работни дни.

На 21.07.2018г., събота, пострадалият И.Т. заедно с племенника сисвид.К.Я. отишли на работа със свид. Ал.К.. На място-в обект „Мебелна къща“ гр.Пловдив бил подс. Т.К., който пряко ръководел работния процес и възложил на сина си – свид.Ал.К. да отиде да смени гумата на мотокара, а на жертвата чрез изрязване с резача да демонтира и събори междуетажната железобетонна плоча в сградата на „Мебелна къща“ гр.Пловдив. Така между 10 и 11 часа, същия ден, под наблюдението и по нареждане на подс.К., пострадалият започнал поетапно да реже с резача поддържащите плочата, носещи метални греди, докато се намирал под самата плоча. За да стигне носещите железа, които трябвало да отреже се качил на обикновена строителна количка, върху която сложил платно, на което стъпил.

Непосредствено до него били: свид. К.Я., който сменял бутилките с газ, свид.

А.А., който оправял маркучите, както и свид.С.М., който му подал резака, за да реже. Пострадалият режел носещите железа на плочата, като влизал все по -навътре под нея, макар носещите метални греди да не били осигурени чрез система от кабели или лостове, за да се предотвратят рискове от свободното им падане и нараняването на жертвата. Макар подс. К. в качеството си на ***** на обекта, отговарящ за спазване на изискванията на ЗБУТ от работещите да видял, че работниците са без каски и не са обезопасени носещите плочата метални греди, които пострадалия режел, като така не били избегнати опасностите възникващи вследствие разрушаване на сградата и била налице реална опасност за техния живот и здраве, той не взел мерки, а се отдалечил от пострадалия на около 40-50м. встрани, за да се срещне с клиенти, макар да бил длъжен да следи и при възникнала заплаха за живота или здравето на работниците да разпореди спиране на работата, в нарушение на т.1.2 от Приложение № 6 към чл.2 ал.2 и чл.27 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на строителни и монтажни 4 работи.

Пострадалият режел носещите метални греди последователно от едната и другата страна, като при изрязване на шестата / трета от едната страна/ носеща метална греда, плочата увиснала, правейки „корем“, след което паднала, затрупвайки И.Т. и причинявайки смъртта му. В този момент подсъдимият, който се бил отдалечил на около 40-50м., чул шума от падналата плоча и отишъл незабавно на място. Там видял, че цялата плоча била паднала и казал на сина си – свид.Ал.К. да се обади на тел.112 и да съобщи за настъпилия инцидент, а в това време, той с помощта на работници се опитал с железа и лостове да вдигнат плочата и да извадят пострадалия, но не успели. Свид.К.Я. започнал да вика името на чичо си, но той не му отговарял, разплакал се и се обадил на роднините, за да им съобщи за случилото се. Подсъдимият освободил работниците, като им казал да си тръгват, след което се обадил на свид. К.С., от когото поискал трудовите договори на работниците, книгите за инструктаж и другите документи, касаещи безопасността на труда. Свид.К.С. живеел в с.С.. Той взел документите и тръгнал към гр.Пловдив, като се срещнал с подсъдимия по пътя и му ги предал.

Разпечатката съдържа 29 от 154 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/943fd757-4a6d-4ec8-a249-c12e0a21a12c