Решение № 26 от 21.02.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Търговище, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.250 във вр. с чл. 435 и следващите от ГПК. за длъжника да иска спиране на някое от, посочените Образувано е по жалба на ЗП Д. Х. Г. ЕИК 179918031 (населено място) в качеството на страна по изпълнително дело 33/22 год. по описа на ДСИ при Районен съд – Търговище.

С решение № 135 от 30.11.2023 година, съдът е оставил без уважение, депозираната жалба против действията на ДСИ при РС – Търговище.

С молба от 02.01.2023 година, жалбоподателят е сезирал съда с искане за допълване на постановеното решение. В Молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото искане в жалбата. Освен да се отмени принудителното изпълнение, насочено към имот, който е несеквестируем, е направил и искане за спиране на изп.дело № 33/22 по описа на ДСИ при РС – Търговище. Именно по това искане съдът, не се е произнесъл.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК взискателят по изпълнителното дело Военно медицинска академия ЕИК 129000273 (населено място), представлявана от началника генерал-майор проф. В. М. е депозирал възражение. С възражението се излагат доводи за неоснователност на молбата за допълване на решението, с доводи, че хипотезите за спиране на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в чл.432, ал. 1 от 1

ГПК, като не е предвидена възможност основания.

След като обсъди изложените в молбата доводи за допълване на съдебното решение, съдът установи следното:

С решение № 135 от 30.11.2023 година, съдът е оставил без уважение, депозираната жалба против действията на ДСИ при РС – Търговище, обективирани в разпореждане от 29.08.2023 година, с което е пристъпил към принудително изпълнение на недвижим имот, находящ се в (населено място).

Решението е постановено по депозирана жалба от длъжника по изпълнително дело изп.дело № 33/22 по описа на ДСИ при РС – Търговище.

Решението е постановено на 30.11.2023 година и като необжалваемо е влязло в сила в деня на постановяването му. Молбата за допълване е депозирана на 02.01.2024 година.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящия състав достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 250 от ГПК, предвижда ред за допълване на постановения съдебен акт, в случаите когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, заявено с искова молба, респ. с жалбата. Едно от условията е свързано със спазването на точно определен срок в рамките на който страната по спора може да поиска от съда да измени решението си, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Когато се касае за обжалваемо по инстанционен ред съдебно решение, съдът който го е постановил може да го измени в случай, че страната която твърди, че има непроизнасяне по цялото й искане депозира нарочна молба в едномесечен срок от връчването на решението. В случай, че решението е необжалваемо, тоест, то е окончателно и за което страната не се уведомява от съда, то тя следва да следи сама кога решението е влязло в сила и считано от датата на влизането му сила за нея започва да тече едномесечния срок да иска да бъде изменено решението ако съдът не се е произнесъл по искането. Срокът е преклузивен и с изтичането му се преклудира възможността на страната да иска допълване на решението.

Постановеното по настоящото дело решение е необжалваемо и като такова, е влязло в законна сила, в деня на постановяването му- 30.11.2023 година. Молбата за допълване на решението е депозирана на 02.01.2023 година- в едномесечния срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Със жалбата против действията на ДСИ, изразяващи се в принудително изпълнение несеквестируем имот на длъжника, жалбоподателят е направил и искане да бъде спряно изпълнителното производство, на основание чл.432, т. 7 от ГПК.

В цитираната разпоредба лимитирано са изброени хипотезите, при които съдебен изпълнител може да спре изпълнението. Едно от основанията е соченото от жалбоподателя- в други случай, предвидени в закона. Това обаче е в правомощията на съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство, но не и в правомощията на съда в хода на иснстанционния 2 контрол против неговите действия. Едва при отказ на съдебният изпълнител да спре изпълнението, след отправено до него искане, то този отказ подлежи на инстанционен контрол. Видно от изпълнителното дело такова искане до този момент към съдебен изпълнител не е отправяно, съответно няма постановен от него отказ, който да бъде атакуван.

След извършена служебна справка по справка по ч.гр.д. № 835/21 година, се установява, че по делото не е депозирано възражение от длъжника, което да обуслови спиране на изпълнението, в хипотезата на чл.420 от ГПК.

Това от своя страна е в правомощията на съда, постановил незабавното изпълнение.

По изложеното жалбата, в частта, в която е направено искане за спиране на изпълнителното производство по изп.д.№ 33/22 по описа на ДСИ при РС – Търговище е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Постановеното решение № 135 от 30.11.2023 година по в.гр.д.№ 273/23 по описа на ОС – Търговище, следва да бъде допълнено, като жалбата оставена без уважение.

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение № 135 от 30.11.2023 година по в.гр.д.№ 273/23 по описа на ОС – Търговище, като :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗП Д. Х. Г. ЕИК 179918031 (населено място) против действията на ДСИ при РС – Търговище, по изп.д.

№ 33/22, в частта в която е направено искане за спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 33/22 по описа на ДСИ при РСТ, като НЕОСНОВТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3