Определение № 438 от 14.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 768/2023
- Вид
- Определение № 438
- Подписан
- 14.02.2023
- В сила
- 13.02.2023
- Състав
- Виктор Бисеров Чаушев, Даниела Талева, Стойчо Попов
Цитирани разпоредби
- чл.130,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.345,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 438 гр. София, 13.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виктор Б. Чаушев
Членове:
Даниела Талева
Стойчо Попов като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20231100600768 по описа за 2023 година В Софийски градски съд е депозирана въззивна частна жалба от служебния защитник на подсъдимия В. П. С. срещу определение ,от 23.01.2023г., по НОХД 14773/2022г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 129 състав, с което е оставено без уважение искане на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В жалбата на служебния защитник се излагат доводите, наведени и пред първоинстанционния съд, съдържащи твърдения за това , че в обвинителния акт, а и в постановлението на прокурор от ДП, с което С. е бил привлечен, като обвиняем, липсва посочване на конкретния вид на телесната повреда, причинена на пострадалото лице, която липса създавала и противоречие между словесната и цифрова квалификация на деянието по поддържаното обвинение. Претендира се и липса на описание в обвинителния акт на твърдените от прокурора „хулигански подбуди“ за осъществяване на деянието. Служебният защитник моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на сочените нарушения.
Жалбата на служебния защитник е подадена от легитимирана страна в 1 процеса и в законоустановения срок, поради което е допустима, но разгледана по същество, въззивния съд намира, че същата е неоснователна.
Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу В. П. С. за престъпление по чл.131,ал.2,т.4;вр.ал.1,т.12;вр.чл.130,ал.2 НК, като се поддържа обвинение срещу С. за това,че: „На 18.02.2021г.,около 11,00ч., в гр.София, в сградата на АГППМП „А.М.“ООД, причинил на Б.П.Н. следното телесно увреждане-„обширен и силно болезнен при палпация подкожен хематом с характерно кръвонасядане с по-бледа централна част на дясното бедро“, което е реализирало медикобиологичния признак „Болка и страдание“, като телесната повреда е причинена на медицински специалист-рехабилитатор, при изпълнение на службата му и деянието е извършено по хулигански подбуди-осъществено на обществено място,без да е бил провокиран или предизвикан от Н., без лични мотиви, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави, без да зачита личната неприкосновеност и достойнство“. По начин, идентичен с горепосочено е било формулирано/словесно и цифрово/ от прокурора обвинението срещу С. и в постановление на СРП, от 08.07.2022г., с което В. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем.
Настоящият въззивен съдебен състав приема, че в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част,както и в постановлението на СРП, от 08.07.2022г., конкретно, подробно и изчерпателно са посочени всички фактически обстоятелства, които прокурора твърди да са съставомерни по конкретно посочените от него правни норми от Особената част на НК. В посочените процесуални документи, издадени от прокурора са налице конкретни твърдения за времето /датата/, за мястото,за начина на извършване на инкриминираното деяние, за участието на С. в неговото осъществяване и за причинените на Н. конкретни физически увреждания и техните медикобиологични признаци, а така също и за приложимите, според прокурора конкретни законови разпоредби. Така изразената от прокурора позиция, относно всички съставомерни признаци на деянието, е ясна и непротиворечива и позволява на подсъдимия С. и на неговия служебен защитник да разберат всички необходими фактически и правни характеристики на обвинението и да изградят адекватна защита срещу него.
2
Отправената от защитата критика е за липса на изрично твърдение от страна на прокурора в словесната квалификация на деянието, че телесната повреда, предмет на делото е „лека“. Този пропуск на прокурора, който действително е допуснат, не води до неяснота в неговата позиция относно това обстоятелство и не поражда противоречие с цифровата квалификация на това деяние, тъй като в постановлението за привличане на обвиняемия и в диспозитива на обвинителния акт, детайлно и конкретно са посочени физическите параметри на телесната увреда и медикобиологичните признаци, които те реализират, според мнението на прокурора. Наред с това, очакваното от защитата изрично твърдение на прокурора, че телесната повреда, описана със същите физически и медикобиологични характеристики, както и в диспозитива на ОА, е „лека“, е било направено от него в обстоятелствената част на обвинителния акт/стр.2/. Не се открива противоречие между словесна и цифрова квалификация на деянието относно вида на телесната повреда, тъй като словесно прокурора е посочил характера й -„болка и страдание“, и коректно я е отразил цифрово-чл.130,ал.2 НК. Поради това липсата на изписване на думата „лека“ в словесната квалификация на деянието, дадена от прокурора , не пречи на С. и неговия защитник да разберат вида на телесната повреда, в чието причиняване подсъдимия е обвинен.
Неоснователни са претенциите на защитата и по отношение твърдяната липса на описание от страна на прокуратурата на „хулиганските подбуди“, които актосъставителя е приел като причина за осъществяване на инкриминираното деяние. В обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство прокурорът е изложил ясно и дори подробно своите фактически и правни съображения, поради които приема, че деянието е осъществено именно по „хулигански подбуди“. Така прокурорът конкретно е описал фактическите обстоятелства, при които приема да е било осъществено деянието, като е посочил мястото, което е определил за обществено и публично, времето/около 11,00ч./, което приел да е в светлата част на денонощието,описал действия на подсъдимия спрямо свидетелката/дърпане за косата и скубане/, които според прокурора не са в причинна връзка с претендираната конкретна телесна повреда, посочил е и възможността за възприемане на деянието от неограничен кръг от лица, като направил и твърдения за липса на предизвикателно или провокативно поведение на свидетелката спрямо подсъдимия преди деянието. Обстоятелствата дали тези 3 твърдени от прокурора действия са били осъществени, дали те са били осъществени от подсъдимия и дали са били осъществени по начина, описан в обвинителния акт, представляват въпроси по съществото на делото , по които въпроси първоинстанционния съд дължи отговор в своя заключителен съдебен акт.
Съобразявайки горните обстоятелства и доколкото самостоятелно не съзира допуснати други процесуални нарушения в досъдебната фаза на наказателния процес, които да са ограничили правата на подсъдимия или на неговия защитник, настоящият въззивен съдебен състав намира,че атакуваното определение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение ,от 23.01.2023г., по НОХД 14773/2022г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 129 състав, с което е било оставено без уважение искане на служебния защитник на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4