Решение № 337 от 18.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100500314 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е по реда на член 17, алинея 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ във връзка с член 258 и следващи от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Б.Х. И. чрез адвокат С.С. против решение № 2091 от 20.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 13710 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, девети състав, с което е задължен Б. Х. ИБР. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Р. К. и детето Б. Б. Х. на основание чл ен 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; забранено е на Б. Х. ИБР. да приближава за срок от десет месеца М. Р. К. и детето Б. Б. Х. на по-малко от 50 метра, както и следните адреси: *** – жилище, обитавано от майката на молителката М. Р. К. - Р. М. В.; *** – магазин от верига магазини „300-та“ – местоработата на молителката М. Р. К.; *** – Детска градина „Светулка“ – заведението, посещавано от сина на молителката М. Р. К. – Б. Б. Х., на основание член 5, алинея 2 във връзка с алинея 1, точка 3 от ЗЗДН; осъдена е въззивника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Варна глоба в размер на 200 лева на основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН, както и държавна такса в размер на 25 лева и сумата от 120 лева – възнаграждение за вещо лице; осъден е въззивника да заплати на М. Р. К. сумата от 320 лева, представляваща разноски пред първата инстанция на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН.

1

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като мотивите са в резултат на неправилно установена фактическа обстановка – не е ясно защо съдът е дал превес на показанията на свидетелите на молителката, а на не прекия свидетел Х. Х.. Сочи се, че насилствените действия са установени само и единствено на база косвени доказателства, които в съвкупност с останалия доказателствен материал опровергават решаващите изводи на съда. Не е направен анализ на заключението по КСППЕ, а е погрешно възприето, че въззивникът не може да осигури спокойна и безопасна среда за малолетното дете. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва. Подробно се излагат аргументи в защита на това становище, като се набляга, че в тежест на ответника е да обори доказателствената сила на декларацията по член 9 от ЗЗДН.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В молбата, инициирала производството, се твърди, че молителката и ответникът живеят на семейни начала от 1998 г., като от съвместното им съжителство имат родени две деца – Х. Б.Х. /пълнолетен/ и Б. Б. Х. /малолетен, роден на ***/. Сочи се, че в отношенията между молителката и ответника последният проявявал болезнена ревност, като се държал грубо към нея, обиждал я, унижавал я, включително й нанесъл побой на 12.08.2021 г.

Поддържа, че ответникът я е манипулирал емоционално, като е всявал страх, контрол и подчинение. Излага, че ответникът е проявявал грубо отношение и спрямо детето Б. Б. Х..

Конкретно са декларирани следните актове на насилие спрямо М. Р. К. и детето Б. Б. Х.: На 15.09.2021 г. следобед в съвместно обитаваното жилище, находящо се в ***, в присъствието на детето Б. ответникът започнал да обижда М.К. с думите „долна курва; боклук; парцал“, да отправя закани към същата с думите „ще те изравня със земята; ще ровиш по кофите за боклук“. Заплашил молителката, че ще направи така, че от социалните да вземат детето, като докато е набирал телефон 112 е повтарял думите „ей сега ще видиш, долен боклук; ей сега ще го вземат“. Сочи се, че детето е крещяло „мамо, не ме давай, моля те, мамо“, след което същото се е свило в ъгъла на коридора. Ответникът през цялото време ходел от стая в стая и блъскал и чупил предмети от домакинството. На 18.09.2021 г. около 12-13 часа в съвместно обитаваното жилище, описано по-горе, ответникът отново започнал да обижда молителката М.К. с думите „курва, мърша, боклук, парцал“. Същият отправил закани за убийство с думите „или ще мълчиш и ще се промениш и ще приемеш, че си виновна или единственият ти вариант да се спасиш от мен е да умреш“. Сочи се, че ответникът ухапал молителката по лявата ръка в областта между китката и лакет. Крещял в ухото й „умри“. Сочи се, че в този момент молителката е глътнала таблетките от 2 блистера ксанакс, след което била отведена в болница и спасена от лекари. От болницата била изведена от следователи. От тогава сочи, че е настанена на друг адрес, а децата са останали в жилището заедно с ответника. Твърди, 2 че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН период предизвикват страх за живота и здравето на молителката и на детето, поради което моли за постановяване на мерки за закрила по член 5 от ЗЗДН.

В писмения си отговор ответникът Б. Х. ИБР. оспорва изцяло описаните от молителката факти и обстоятелства, касаещи елементи на физическо и психическо насилие.

Не се оспорва, че ответникът и молителката живеят на семейни начала от 1998 г. Не се оспорва, че от 8 години и към настоящия момент обитават описания апартамент в град Варна, както и, че от съвместното им съжителство са родени двете деца. Твърди, че молителката комбинира алкохол с „Ксанакс“, а преди това системно е приемала „Валериан“, „Валидол“ и „Лексотан“. Употребата на алкохол в последните години е била системна и всеки ден. Поддържа, че пиенето е довело до агресия от нейна страна, предимно вербална, и измененията в характера й станали видими. При забележки от страна на ответника и от страна на големия им син молителката отвръщала с агресивни думи, като последният случай, който силно е смутил и е обезпокоил ответника е от 18.09.2021 г., в следобедните часове, когато молителката изпила цял блистер „Ксанакс“, а впоследствие постъпила в болнично заведение. Освен това се поддържа, че молителката е правила и два опита за самоубийство. Именно това е мотивирало ответника да подаде молба до Прокуратурата за проверка по Закона за здравето. Наред с всичко изложено се твърди, че големият им син е студент първи курс, приет с много добра оценка в Технически университет – Варна, като се сочи, че ако в продължение на толкова години е имало елементи на насилие и психически тормоз това неминуемо би повлияло на неговото обучение и възпитание.

Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по делото пред първата инстанция доказателства, доколкото няма такива, събрани по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част.

Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни форми.

Предявена е молба с правно основание член 4 от ЗЗДН с твърдения, че молителката и ответникът са били във фактическо съжителство, от което имат общи деца, едното от които малолетно и присъствало на актовете на насилие, и че на молителката са нанесени физически, психически и емоционални травми, а на малолетното дете – психически и емоционални - от ответника, които могат да бъдат квалифицирани под дефиницията на член 3

2 от ЗЗДН като акт на „домашно насилие”.

В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от ЗЗДН. Тази декларация е доказателство с обвързваща съда стойност до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по член 9, алинея 3 от ЗЗДН по аргумент от член 13, алинея 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.

За действията на ответника спрямо молителката в присъствието на детето на 15.09.2021 г. и за тези на 18.09.2021 г. в семейното жилище свидетелстват съвкупно показанията на свидетелката П. и свидетелката В., които са идентични с декларацията по член 9 от ЗЗДН, като декларираните факти и обстоятелства са подкрепени и от ангажираното удостоверение, издадено от Фондация „SOS Семейства в риск“, и епикризата, издадена от Военномедицинска академия. Показанията на двете свидетелки се кредитират от съда, доколкото са логични, последователни, взаимно допълващи се, като показанията на свидетелката В. се ценят при условията на член 172 от ГПК. Същите са косвени доказателства, доколкото свидетелите не са възприели пряко обидните думи и отправените закани и заплахи от страна на ответника спрямо молителката, но са във връзка с останалите доказателства по делото и най вече със социалния доклад, който се цени от съда при условията на член 13, алинея 2, точка 1 от ЗЗДН като годно доказателствено средство.

Видно е от същия, че самото дете Б. е споделило пред социалните работници, ангажирани със случая, че баща му често се кара на майка му и често я удря, включително ответникът се държал грубо и с детето, като от експертното заключение, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно, пълно и неоспорено от страните, се констатира, че детето Б. има разбиране за добро и лошо, изразява чувства и дискутира отношения и има изградени умения за „емоционално свързване“ с други хора и не страда от психично разстройство. От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се налага извод, че ответникът на сочените дати е отправял обидни думи по адрес на М.К., заканил се да я убие, заплашил я е, че ще сезира ДСП - Варна с молба да вземат детето Б.. От друга страна детето, което е присъствало на скандала между родителите му на 15.09.2021 г. и е възприело случващото се и думите на баща си, е започнало да крещи „мамо, не ме давай, моля те, мамо“, след което се е свило в ъгъла на коридора и започнало да плаче.

Съдът на основание член 172 от ГПК не следва да цени показанията на свидетеля Х. Х. в частта, в която същият сочи, че между молителката и ответника на 18.09.2021 г. е нямало никакъв конфликт, като майка му е изпила 20 таблетки ксанакс, защото свидетелят Х. й казал, че изглежда по-добре като не пие алкохол,. Свидетелят е син на страните и е заинтересован от крайния изход на делото в полза на баща си, тъй като живее с него в едно домакинство и е констатирано по делото от показанията на свидетелката В., че е под силното влиянието на същия.

4

Също така не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля М., защото същите са общи, няма конкретика по отношение установяване на праворелевантни за изхода на спора факти. Свидетелят единствено сочи, че не е чувал от съседния апаратмент, в който живеят молителите и ответника, скандали и писъци, не е виждал молителката насинена и не знае причината за посещението 6 на медицинския екип на 18.09.2021 г.