Решение № 180 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. П., 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И. при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д. Въззивно гражданско дело № 20255200500006 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С решение №1227, постановено на 18.10.2024 г. по гр.дело №3291 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2023 г. е прието за установено по отношение на В. Д. Т., ЕГН ********** от гр.П. ул.„П.“ №4, ет.2, А. Н. Т., ЕГН ********** и А. А. Т., ЕГН ********** и двамата от гр.П., ***, ет.3, че М. Г. Н., ЕГН ********** от гр.С. ***, ет.1 и Д. Г. И., ЕГН ********** от гр.С. ***, ет.4, ап.10 са собственици при равни части на помещение, обслужваща част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, което помещение е със застроена площ от около 6,30 кв.м. и обозначено с букви А, Б, В, Г на скица приложение №1 /уточнено в с.з. от №7/ към СТЕ на вещото лице Е.П.Т.А.Х., находящо се на л.316 от делото, която приподписана от съда се явява неразделна 1 част от решението и на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр.П., ***-6, целият с площ от 466 кв. метра, при съседи: ***, ***, ***

***, ***.

Осъдени са В. Д. Т., ЕГН **********, А. Н. Т., ЕГН ********** и А. А. Т., ЕГН ********** да заплатят на Д. Г. И., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1 351 лева, сторени разноски в производството.

Осъдени са В. Д. Т., ЕГН **********, А. Н. Т., ЕГН ********** и А. А. Т., на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. да заплатят на адв.Г. Ж. от САК сумата в общ размер на 1 391 лева с вкл. ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение.

Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от В. Д. Т., А. Н.

Т., А. А. Т. чрез пълномощника им адв.Т. с твърдение, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в съществено нарушение на съдопроизводствените правила и непълнота на доказателствата, както и необоснованост.

Твърди се, че по делото се доказало по безспорен начин, че двете ищци никога не са имали, нито придобивали право на собственост върху процесното помещение обозначено в писмените доказателства и съобразно твърденията им като клозет, тъй като от една страна то никога не е било предмет на прехвърлителна сделка с продавачката на имота В.М., а от друга страна то се явявало обща част от жилищната сграда на ответниците и до него имали достъп всички съседи, а това помещение обслужвало и дворното място и по никакъв начин не може да се счита за принадлежност и функционално свързано със сградата на ищците с посочения идентификатор с номер ***.

Първоинстанционният съд по неправилен начин разгледал въпроса за характера на процесното помещение и неговата 2 принадлежност, както и неправилно приел, че собствеността върху същото е прехвърлена в полза на В.М. с нотариалния акт от 1958 г.

Неправилен бил извода на съда, че партерният етаж се състои от всички помещения, както и че собственичката С.Н. при изповядване на сделката е определила, че помещението клозет няма да обслужва цялата западна част, нито ще обслужва двора, а ще принадлежи на купувача по посочения нотариален акт от 1958 г. – В.М., за да обслужва магазина. За да направи този грешен изводът, съдът се позовал на заключението на вещото лице в частност на един от отговорите, че това помещение е част от имот самостоятелен обект с идентификатор ***, тоест част от партерния етаж.

Въззивниците, твърдят че процесното помещение се намира в двора, който е съсобствен между ответниците - сем.Т.и и В. Т. и обслужвало собствениците на дворното място и сервизното помещение /клозет/ било съсобствено между тях по силата на императивната разпоредба по чл.92, ал.1 от ЗС и всички съсобственици на земята са собственици и на постройките върху нея.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че процесното помещение било придобито от ищците в резултат на дарението, извършено от В.М.. Твърди се, че праводателката В.М. не е прехвърлила на ищците и 1/3 ид.ч. от цялото дворно място, защото тя не е била собственик в този обем на правото на собственост.

В заключение е посочено, че съдът не изяснил действителната фактическа обстановка и повратно е тълкувал събраните по делото доказателства, в резултат на което е постановил един неправилен акт.

Искането е да се отмени обжалваното решение, а въззивната инстанция да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Формулирано е доказателствено искане да се допусне допълнителна експертиза с въпроси, посочени във въззивната жалба, като се твърди че първоинстанционният съд е допуснал процесуално 3 нарушение, тъй като неправилно оставил без уважение искането на ответниците за допускане на повторна СТЕ или поне на допълване на задачата на допусната СТЕ. Твърдят, че по досъдебно производство е изготвена експертиза, в която били направени заключения, които противоречат на заключенията по приетата по делото експертиза. В този смисъл се прави искане да се изиска заверен препис от допуснатата и извършена СТЕ с идентичен предмет ДП №690/2023 г. по описа на РУ на МВР П., пр. пр. №3470/2022 г. по описа на РП П..

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от М. Г. Н. – Ж.а, действаща чрез адв.Г. Ж., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и недопустимост на направените доказателствени искания. Претендира разноски по чл.38, ал.2 ЗА.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от Д. Г. И. чрез адв. Б., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и недопустимост на направените доказателствени искания.

В съдебно заседание, жалбоподателите В. Т., А. Т. и А. Т., редовно призовани, се явяват и представляват от адв.Т., която поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от адв.Ж..

В съдебно заседание, ответната страна по въззивната жалба Д.

И., редовно призована, се явява лично. Представя молба от нейния пълномощник адв.Б., в която е изразено становище по хода на делото.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответната страна по въззивната жалба М. Г.

Н. – Ж.а, редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Ж., който поддържа представения отговор. Прави възражение за прекомерност на разноските.

С протоколно определение от проведеното на 20.02.2025 г. открито съдебно заседание са оставени без уважение направените 4 доказателствени искания.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от М. Г. Н. – Ж.а и Д. Г. И. против В. Д. Т., А. Н. Т. и А. А. Т., с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Предмет на установителния иск за собственост са:

- помещение, обслужваща част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, което помещение е с площ от около 4 кв.м., състоящо се от преддверие към кабина за тоалетна и обозначено на скица неразделна част от исковата молба заключено между букви А-Б-В-Г, при съседи: от две страни двор, от две страни собствен имот;

- 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, целият с площ от 466 кв. метра, при съседи:***, ***, 55155.503 9566 ***, ***.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици по силата на дарение извършено с н.а.№110, том 7 от 24.09.1992 г. на партерен апартамент, със застроена площ от 68 кв.м. в триетажна масивна жилищна сграда, застроена в парцел III-3576, в квартал 339-А по регулационния план на гр. П., с идентификатор ***, с административен адрес гр.П., ***, ет.1, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата. Твърдят, че дарителката по този нотариален акт, тяхната леля В.В.М. се легитимирала като собственик с н.а.№10, том І от 18.01.1958 г., съгласно който В.М. закупила от С.С.Н. магазин, съставляващ партерния етаж от двуетажната масивна къща, застроен на 68 кв.

5 метра, ведно със съседния до магазина клозет, заедно с изба, заедно с 1/3 ид.ч. от терена, върху който е построена частта на продавачката от цялата къща в парцел III-3, в кв.197 по плана на гр.П.. Твърдят, че цитираният клозет имал самостоятелен достъп през вход от самото дворното място, като до дворното място се стигало през коридор, чийто вход е откъм улицата и който коридор съставлявал вход за втория и третия етаж на сградата. В цитирания нотариален акт за дарение било пропуснато отбелязване на неговата обслужваща принадлежност, наречена в легитимиращия документ - „съседния до магазина клозет“, с площ 4 кв.м., което било обозначено на скицата към исковата молба между букви А-Б-В-Г. Смятат, че макар достъпът до него да е отделен, то съставлявало неразделна част от дарения имот и било негова принадлежност. Това помещение обслужвало техния имот и те били придобили именно с такова негово предназначение и то е част от техния имот. Излагат твърдения за промяна предназначението на магазина в жилище през 1963 г., както и че през 2006 г. отново е променено предназначението му на магазин и се ползва като търговски обект.

Твърдят, че в края на месец юни 2022 г., А. Т., син на втория и третия ответник извършил самоуправни действия спрямо втората ищца Д. И., при които я лишил от достъп както до обслужващото помещение, така и до дворното място. При осъществяване на тези незаконосъобразни действия, които били предмет на разглеждане по прокурорска преписка №3470/2022 г. на РП - П., се установило че неговите родители, ответниците А. Г. и А. Т., които са собственици на таванския етаж твърдят, че обслужващото имота на ищците помещение било обща част на сградата, а не собственост на ищците.

При разразилия се спор, се установило, че и В. Т., първата ответница, собственик на втория етаж, оспорвала правото им на собственост на помещението.

Сочат, че един от аргументите на ответниците да оспорват 6 правото им на собственост на помещението било, че в него имало водомер, който отчитал потреблението на вода за третия етаж.

Твърдят, че ответниците оспорвали и правото им на собственост върху дворното място с идентификатор ***.

Сочат, че дворно място, съставляващо по предходен план парцел III-3576 е застроено с двуетажна жилищна сграда с партер, т.е. на три етажа. Посочват, че тази сграда се състои от западната и източна част, като отделните части са принадлежали на различни собственици- С.Н. и З.С.. Праводателката им е закупила от С.Н. партерния етаж на притежаваната от нея западната част на тази сграда и при вече съществуващата етажна собственост, дворното място съставлявало обща част, като всяка от двете части на къщата имала за принадлежност по 1/3 ид.ч. от дворното място. Доколкото С.Н. притежавала самостоятелно западната част на къщата, която западна част се състояла от партерен и още два етажа, то при извършената продажба с нотариален акт №10/1958 г., тя я е продала заедно с магазина на партерния етаж и 1/3 ид.ч. от принадлежащата й 1/3 ид.ч. от дворното място или 1/6 от дворното място заснето сега като поземлен имот с идентификатор ***. Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците А. Н. Т. и А. А. Т., и двамата действащи чрез адв. Ч. и ответницата В. Т. чрез адв. М. депозират отговори на исковата молба, в която излагат доводи по допустимост и неоснователност на претенциите. Оспорват ищците да са имали право на собственост върху процесното помещение „клозет“, тъй като то безспорно се явявало обща част от жилищната сграда и до него имали достъп всеки собственик на самостоятелен обект, същото обслужвало дворното място, като от чешмата в това помещение черпили вода за миене и поливане, като разходите за тази вода се поемали от ответниците. Считат, че на ищците не им е прехвърляно правото на собственост върху това помещение и същото по никакъв начин не 7 можело да се счита за принадлежност към СОС с идентификатор ***. Смятат, че не може да се приеме за годен документ съставената скица, схема, чертеж към исковата молба. Оспорват като грешка данните в КК и КР, отразяващи записа в кадастралната схема на ищцовия СОС с идентификатор ***, съгласно която и според твърденията на двете ищци на схемата обектът графично поглъщал процесното помещение и го правило своя принадлежност, като считат, че по този начин площта му трябва да е над 70 кв.м., а не 68 кв.м.

Разпечатката съдържа 45 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/943e426a-42b0-42f4-bb9d-3c71a0870c9d