Определение № 404 от 26.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. София, 26.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600483 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод постъпила частна жалба от адвокат С. Н., защитник на А. Р. Т., подсъдим по нохд №5482/2022г. по описа на СГС, против определение от 16.03.2023г., постановено по същото дело. С акта е оставено без уважение искането на защитника в хода на разпоредителното заседание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението, като се твърди, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразявано се в изготвяне на обвинителен акт, който не отговаря на критериите по ТР №2/2002г. на ВКС, което от своя страна пречи на подсъдимия да разбере в какво престъпление е обвинен и да организира защитата си. Според жалбата, или липсват изцяло, или не кореспондират с диспозитива на обвинителния акт изложенията относно фактическите твърдения за всяко едно от обвиненията и за всяко едно от деянията, а съдържащите се в обвинителния акт са копи-пейст на изложени твърдения по отношение на всички пунктове на обвинението. Не е съобразено, че е налице Запис на заповед от 01.03.2012г., за която не се твърди нищо и не е ясно защо прокурорът е приел, че плащанията не касаят тази заповед и какво се е случило с посоченото в този документ задължение 1 на Р.. Обвинението според жалбата е целенасочено накъсано, за всяко от деянията не са посочени съставомерни белези на съответното цифрово изражение на правната норма, посочено е, че всички деяния са след 01.08.2011г., когато пострадалата е подписала документ – Запис на заповед, като именно тази заплаха я мотивирала да извърши 16 пъти имуществено разпореждане. Твърди се, че обвинителният акт ограничава волята на прокурора подсъдимият да разбере съставомерните факти, затова се иска въззивният съд да констатира, че е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 във вр. с чл.249, ал.4, т.1, пр.1 от НПК, да отмени атакуваното определение и да върне делото за отстраняване на нарушението на СГП.

Постъпило е писмено становище от прокурор Р., който е единият от прокурорите, изготвили обвинителния акт, с което е изразено несъгласие с жалбата, оспорват се твърденията на защитата, че са допуснати нарушения, които дори не са конкретизирани, като се иска нейното отхвърляне, тъй като обвинителният акт е с достатъчно ясно описание на деянията, в синхрон с диспозитива.

Първоинстанционният съдебен състав е приел, че искането на защитника е неоснователно, тъй като не са налични съществени нарушения на процесуалните правила. В мотивите на определението е посочено, че обвинителният акт отговаря на стандартите по чл.246 от НПК, а твърдяните от защитата нарушения относно изложената фактическа обстановка и правна квалификация представляват въпроси по същество и съдът не може да вземе отношение на този етап от производство, а може да стори това едва с крайния си акт, изложените доводи от защитата не могат да се приемат за нарушения на процесуалните правила.

След анализ на съображенията в жалбата, мотивите на съда да постанови проверяваното определение и обвинителния акт, настоящият състав намира, че жалбата е допустима, като депозирана в срок и от легитимирано за това лице, а по същество е неоснователна относно искането за отмяна на акта в обжалваната му част, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, на съдебен контрол по този ред подлежи определението, с което в разпоредително заседание съдът се е произнесъл по искания за прекратяване на съдебното производство на 2 основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Разглеждайки по същество жалбата, настоящият състав намира, че тя е изцяло неоснователна, защото правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че изложените възражения от защитата са неоснователни, а обвинителният акт отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК. В мотивите на определението изрично е посочено, че повдигнатите от защитата въпроси не могат да се определят като съществени нарушения на процесуалните правила, а представляват такива по съществото на делото, поради което в този начален етап на производството те не могат да бъдат обсъждани, а са обект на произнасяне с крайния акт по делото. Според въззивния съд, правилно първостепенният съд е преценил, че престъпната дейност, вменена на подсъдимия, е достатъчно индивидуализирана, тъй като описаните факти в обстоятелствената част на акта позволяват да се организира защитата срещу обвинението. В обстоятелствената част е посочено каква е била престъпната дейност, за която Т. е предаден на съд, това описание напълно съответства на диспозитива на обвинението и опровергава становището на защитника, че липсва яснота каква е вменената престъпна дейност. Действително тази дейност не е описана подробно, но както е посочил и първоинстанционният съд, покрива минималните стандарти, предвидени в закона и наложени в съдебната практика.

Твърденията относно наличието на два документи – Записи на заповед от 01.08.2011г. и от 01.03.2012г., които биха могли да са причина за извършени плащания, не прави обвинителния акт неясен, доколкото в него е посочено, че инкриминираният документ е този от 01.08.2011г. Твърдения за извършеното от подсъдимия са изложени ясно и безпротиворечиво в двете части на акта, изрично е уточнена правната квалификация и няма никакво съмнение за несъответствие или противоречие.

Предвид изложеното, твърденията в жалбата в насока, че обвинителният акт не е годен да изпълни основното си предназначение, е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отказал прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществените нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 249, ал.3 от НПК, САС, 5ти състав 3

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №1254 от 16.03.2023г., постановено по нохд №5482/2022 г. по описа на СГС, с което е отказано прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на същото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4