Определение № 280 от 03.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. София, 03.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500209 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 5770 от 17. 01.2025 г. на инж.С. М.

С. срещу разпореждане № 495 от закрито съдебно заседание състояло се на 08.

01.2025 г., постановено от СГС, ГО, I-10 с-в по гр.д.№ 4352 по описа за 2024 г., с което е върната частната жалба, подадена на 28.11.2024 г.

В частната жалба се сочи, че гр.д.№ 4352 по описа за 2024 г. било нищожно, защото било образувано с подаване на исковата молба, без законово основание и в противоречие с ГПК. Разпореждането било изпратено на жалбоподателя в препис и затова също било нищожно. Частната жалба била отправена до САС и затова СГС нямал права над нея. Разпореждането било необосновано. Делото следвало да се разгледа в открито заседание, за да се разкрият престъпни обстоятелства. Съдът следвало да се осъди по неистината за 100 лв. –обезщетение за неимуществени вреди.

По допустимостта на частната жалба:

Видно от съдържащата се по делото пред СГС призовка, жалбоподателят /ищец в производството / е бил уведомен за атакуваното разпореждане на 10.01.2025 г. Жалбата, с която сме сезирани е подадена на 17.

01.2025 г.

1

Ето защо настоящата инстанция приема, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

По основателността на частната жалба:

С обжалваното разпореждане № № 495 от закрито съдебно заседание състояло се на 08. 01.2025 г., постановено от СГС, ГО, I-10 с-в по гр.д.№ 4352 по описа за 2024 г., е върната частната жалба, подадена на 28.11.2024 г. поради неизпълнение на указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Тези указания били съобщени на жалбоподателя на 17.12.2024 г., но не били изпълнени.

Апелативен съд- София като взе предвид доводите на жалбоподателя и процесуалните действия пред първата съдебна инстанция приема следното:

От жалбоподателя се твърди, че обжалваното разпореждане било нищожно и незаконосъобразно.

Относно нищожността:

Според съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемо или неподписаното решение.

Тези разяснения са относими и за останалите съдебни актове, вкл. разпорежданията на съда.

След служебно извършена проверка настоящата инстанция констатира, че обжалваното разпореждане не страда от нито един порок, който да води до неговата нищожност. Обстоятелството, че на жалбоподателя е връчен препис от съдебния акт, не води до нищожност на последния.

Действително, частната жалба е адресирана до САС, но администрирането на частните жалби е възложено от законодателя на първоинстанционния съд, арг. от чл.275, ал.2 ГПК вр. с чл.262 ГПК. Това е и съдът, който освен да провери редовността на частната жалба, има правомощието да я върне при неотстраняване на недостатъците в указания от съда, срок.

Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане 2 е валидно и допустимо.

Относно правилността:

Видно от разпореждане № 29149 от 03.12.2024 г., съдът е констатирал нередовност на частната жалба и е дал указания за внасяне на дължимата държавна такса в производството по чл.274 и следв. ГПК в размер на 15 лв.

Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на тези указания, а именно, че следва връщане на частната жалба.

Не се спори, а и от жалбоподателя се признава, че на 17.12.2014 г. е уведомен за това, че следва да внесе държавна такса в размер на 15 лв.

Единственият довод в частната жалба с която сме сезирани, който е относим към правилността на обжалваното разпореждане, е този за неговата необоснованост.

Противно на соченото от жалбоподателя, обжалваното разпореждане съдържа мотиви.

Останалите доводи в частната жалба са неотносими в производството по чл.274 и следв. ГПК.

Не се налага делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание.

Не се спори, а и от данните по делото се установява, че дължимата държавна такса в производството по чл.274 и следв. ГПК в размер на 15 лв. не е внесена като жалбоподателят няма и намерение да внесе същата.

В конкретния случай се касае до поредица от частни жалби, подавани от ищеца/пред СГС/, жалбоподател в настоящето производство – инж.С. М. С., които са нередовни по смисъла на чл.262, ал.1 ГПК вр.с чл.260 и чл.261 ГПК като жалбоподателят системно не изпълнява указанията на съда за отстраняване на тези нередовности. Затова и частните жалби се връщат при условията на чл.262, ал.2,т.2 ГПК вр. с чл.275, ал.2 ГПК, което води като последица подаването на нова частна жалба.

„Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република 3

България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган.“ Следва да отбележим, че в практиката си ВКС нееднократно е посочвал /например в определения № 761 от 30.11.12 г. по ч.т.д. № 497/12 г. на І т.о.на ВКС и № 376 от 10.05.10 г. по ч.т.д. № 350/10 г. на І т.о.на ВКС/, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни частни жалби, а целта му е споровете да намират своето разрешение. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/09 г. на ІV г.о. на ВКС - превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им. В тази връзка виж Ч. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г.).

Налага се извод, че обжалваното разпореждане е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На жалбоподателят разноски не се следват.

Жалбоподателят е останал задължен за дължимата държавна такса в размер на 15 лв., поради което на основание чл.77 ГПК следва да бъде осъден да заплати такава в полза на Апелативен съд-София.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 495 от закрито съдебно заседание състояло се на 08. 01.2025 г., постановено от СГС, ГО, I-10 с-в по гр.д.№ 4352 по описа за 2024 г., с което е върната частната жалба, подадена на 28.11.2024 г.

ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.“***“, бл.*, 4 вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл.77 ГПК, да заплати в полза на Апелативен съд-София, сумата в размер на 15 лв., представляваща дължима държавна такса по частна жалба, вх.№ 5770 от 17. 01.2025 г. за обжалване на разпореждане № 495 от закрито съдебно заседание състояло се на 08. 01.2025 г., постановено от СГС, ГО, I-10 с-в по гр.д.№ 4352 по описа за 2024 г.

Да се издаде изпълнителен лист в полза на Апелативен съд-София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщението пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5