Протокол № 519 от 16.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 519 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Елена Й. Захова при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова и прокурора Т. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600505 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:23 часа се явиха:

Жалбоподателите обвиняеми К. Г. П. и М. Д. Г., се явяват лично, доведени от Ареста Пловдив, и със защитника им адв. Д. Й., упълномощен по делото.

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурорът Т. Д..

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв. Й. – Да се даде ход на делото.

Обв. П. – Да се гледа делото

Обв. Г. – Да се гледа делото.

Съдът след съвещание намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се същото чрез прочитане на частната жалба на адв. Й., защитник на обвиняемите, който обжалва определението на ПОС, като счита, че не е налице нито една от предпоставките за вземане на мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.

1

Адв. Й. – Поддържам жалбата.

Обв. П. – Присъединявам се към адвоката си.

Обв. Г. – Поддържам адвоката си.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Прокурорът – Нямам искания за отводи към съдебния състав и съдебния секретар.

Адв. Й. – Нямам искания за отводи към състава. Имам доказателствено искане. Моля да приемете по делото удостоверение за раждане на детето на К. П..

Прокурорът – Да се приеме.

Съдът след съвещание намира, че няма процесуална пречка да бъде прието като писмено доказателство по делото представеното в днешно съдебно заседание удостоверение за раждане на лице, в което като баща е вписан обв. П.. Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧЕТЕ СЕ и СЕ ПРИЕ писменото доказателство.

Адв. Й. – Нямаме други искания.

Обв. П. – Нямам искания.

Обв. Г. – Нямам искания.

Прокурорът – Нямам искания.

Съдът след съвещание, с оглед заявеното от страните и приложените доказателства, намира делото за изяснено, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, считам, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за потвърждаване на определението на Окръжен съд Пловдив, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на двамата обвиняеми.

На всеки един от тях е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, а именно по чл.

214 ал. 2 във връзка с други съответни текстове от НК.

2

От събраните по делото доказателства на този етап, а именно показанията на пострадалите К. и К.а, на свидетелите С., Р., Д. и др., както и от иззетите веществени доказателства, писмени такива и заключението по назначената по досъдебното производство техническа експертиза, може да се направи обосновано предположение, което е първата изискуема предпоставка, че двамата обвиняеми са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение. На този етап категорични доказателства не са необходими.

Лайтмотивът в жалбата и в позицията пред ПОС на защитата на обвиняемите е, че били налице гражданско-правни отношения. Не са такива.

Събрани са достатъчно доказателства, които сочат за извършване на инкриминираното деяние от двамата обвиняеми. И двамата пострадали К. и К.а са категорични относно агресивното поведение на двамата обвиняеми и ултимативния тон, с който са искали от тях дължимата им, според тях, сума от 3000 лв. В случай на граждански отношения и наличие на спорове между страните, спорните въпроси се решават в съда, а не по начина, който са избрали двамата обвиняеми.

По отношение на другата изискуема предпоставка за потвърждаване на мярката за неотклонение задържане под стража, а именно наличие на опасност от извършване на друго престъпление, считам, че е налице и по отношение на двамата обвиняеми. И тази опасност се извежда и се обосновава от механизма и начина на извършване на престъплението от двамата обвиняеми. Не можем да пренебрегнем факта, че пострадалите са хора на възраст, които не могат адекватно да защитят правата си при упражнения им натиск от страна на двамата обвиняеми. Това води на извода, че те са лица със завишена степен на обществена опасност и най-адекватната мярка за неотклонение спрямо тях е именно задържане под стража. Не считам, че има опасност от укриване, но другите предпоставки, според мен, са налице.

По изложеното ви предлагам да потвърдите определението на ПОС и жалбата да оставите без уважение.

Адв. Й. – Уважаеми апелативни съдии, считам, че не са налице предпоставките, изискуеми от закона, вземане на най-тежката мярка.

Относно обоснованото предположение

3 за извършено престъпление, отново ще твърдя пред вас, че това са хора, които по занятие се занимават с този тип дейност, така, както фигурират и съответните доказателства. Не виждам как едни лица, които от това си вадят хляба, как влизат в домовете на беззащитни възрастни хора и започват да извършват против волята им дейност, която те не искат да бъде извършвана. Не знам защо никой не иска да вникне в проблематиката на самия казус на въпросните СМР, а по-скоро в настоящия случай е изработката на някакъв призем на сграда, която не е основна жилищна, като се чудя по какъв начин би започнал изобщо разговора между собственика на такава сграда и лицето, което следва да извършва нещо по нея или няма да извършва такава. Така че аз считам, че тези отношения между тези хора са именно гражданско-правни, те уреждат някакъв устен договор, с който единият желае да бъде извършено нещо, а другият желае да го извърши срещу определено възнаграждение. Не считам тези отношения за други, а доколко вече са в самото обвинение инкорпорирано принудата, вече излизаме от лоното на самото преговаряне и отиваме във фактологията дали действително има изнудване на лицето, по какъв начин се е случило, механизма на престъплението. Считам, че въпросните обвиняеми не са влезнали на сила в този дом. Те са имали някаква договорка с тези хора, макар и така, както е описана е започнала с колебливост и до разбиране, доколкото аз го схващам, тъй като след съвет от тяхна страна, че въпросният покрив, за който става дума, и за когото са искани на два пъти по 1500 лева става по препоръка на лицата, че покрива не е добре. Структуриране не може да се ползва по този начин, за което пък от своя страна се назовавало от потърпевшите, че ремонтът на този покрив те били възприели, защото са възрастни хора и не знаят кое колко ще струва, и че това ще се случи за 70 лева. Твърде наивно е да повярваме на подобни твърдения, че е възможно някой да повярва, че такова крупно нещо ще бъде извършено на тази цена. Далеч съм от мисълта, че не е изяснено на хората, че това не е 70 лева за целия покрив, а е на квадратен метър, те са били наясно за това, за което говори и тяхното съгласие изобщо да започне нещо. В тази връзка е довело до самото ремонтиране на този покрив, за което те нямат против, те не възроптават, че това се е случвало. Само че възроптават в момента в който разбрали, че са по 70 лева на квадрат решили да се откажат, но тогава било твърде късно, защото вече започнали работа и били разкрили част от покрива и били махнати керемидите.

4

Уважаеми апелативни съдии, колкото и да си старец, ако не искаш един човек да ти работи в дома, ти няма да го оставиш да довърши работата си на 100%, а ще сигнализираш съответните органи своевременно. Ако това е вярно и беше направено, щеше да имаме една част разкрит покрив и идването на органите на реда, тя щеше да бъде затворена по молба на самите хора, поради простата причина, че те не са искали и не са разбрали стойността на този ремонт. И нещата може би щяха да спрат до тук. Защо трябва да вярваме единствено и само на тези твърдения и забележете – давани суми на два пъти.

Но така са описани в обвинението, че са давани на два пъти сумите, като че ли минута до три една от други, което е абсолютно допустимо, но невярно.

Имаме показания от самите лица, че за да бъде извършен този ремонт е следвало да закупят някакви материали. Били са дадени първоначално някакви пари за да бъдат закупени тези материали, след което са качени на покрива да се изразходват, а другата сума е искана накрая, когато е приключено самото действие. Разбирате ли! Още повече, твърди се, че въпросната потърпевша, в случая съпругата К.а, която твърди, забележете – говорили на висок тон и настоявали. Ами съгласете се, няма лице, който да ви извършва ремонт на 100%, да го приключи и да не си поиска парите от вас за това, което е сторил. Никой няма да взема предвид въпросната СМР експертиза, тя е ирелевантна за конкретното обвинение поради простата причина, че вие ако приемете, че това са гражданско-правни отношения, ако има покрив , който не е направен както трябва има гражданско-правен път и кое е свързано с наказателното право пред което сме изправени. Ние трябва да изследваме тези хора със своя висок тон и настояване парите да им бъдат платени за извършената работа представлява ли престъпно деяние или не. И сега задавам следния въпрос – както се твърди в обвинението парите са давани на два пъти забележете и към двамата обвиняеми. Няма как да спрем това. Парите са давани на единия от тях. Ако и двамата са настоявали да им бъдат платени е друг въпрос. В тази насока са и показанията на самите обвиняеми. Парите са давани на П., който съответно е разпределял кое да бъде за материали и кое за крайния етап. Питам аз – тия нещастни хора, ако са дали един път 1500 лева и са били принудени да ги дадат против волята им, докато дойде времето за другите 1500 лева защо не са предприели някакви действия, а дават доброволно още 1500 лева. И след това отиват да се жалват.

От какво се жалват? А защо допуснаха тези хора да ги изнудват на два пъти и 5 нищо не предприемат в тази насока. Нямаме данни тези хора да са били малтретирани или възпрепятствани да вземат друга позиция. И в тази връзка недоумявам – гражданския оборот тук е поставен под опасност поради простата причина, че всеки в последствие може да пусне една жалба в прокуратурата, като твърди, че ответната страна по устния или писмения договор е осъществила принуда да извърши тази дейност в негова собственост. Не знам до къде ще стигне в крайна сметка тези граждански отношения, но аз считам, че това е твърде опасен пример за много хора, които поискат да анулират нещо, което са се съгласили, да го изопачат по някакъв начин – това е начина. И от тук нататък аз питам, след като тези хора се допуска да извършат това, след като не са възроптали, тогава възниква въпроса обоснованото предположение следва ли да бъде налице? И в крайна сметка реакциите на всяка една от страните каква е, още повече самото изпълнително деяние какво е? Хората са си искали парите, това ли е принудата – с висок глас и настояване, защото са си свършили работата. Да виждате нещо, което да е осъществявано това изпълнително деяние?

На следващо място. Да извършат престъпление. Този механизъм и това решение, което се цитира - № 425/27.09.2001 г., ако окръжният съд не го е взел предвид на какво основание да се извърши престъпление е налице.

Хора, които се занимават по занятие с такава дейност, упражняват е почти всекидневно, попадайки за първи път под ударите на закона са обществено опасни лица и биха могли да извършат такова престъпление. Да, ако говорим в сферата на хипотезите те са потенциални извършители на това престъпление. И много странно, преди време се водиха ДП спрямо такива строители като тях по чл. 209 от НК, като и в настоящия случай по спор за подсъдност и квалификация на деянието е преобразувано в настоящата правна квалификация по чл. 214, ал. 2 т. 1 вр. с чл. 213а НК. Забележете, че това преоткриване на възможния текст в НК, абсолютно всички обвинения спрямо този тип хора, премина под знака на това обвинение, което е изключително лесно като фактология, защото само едно позоваване на определени хора, че някой го е принудил да плати против волята му е достатъчно да се счита, че е налице този престъпен състав. А ние ако гледаме фактологията тя не е такава, защото самите те – потърпевшите ни казват съвсем друго действие и отношение, а в последствие след приключване на всичко, тогава по един или друг начин се сещат, че били изнудвани. Аз не 6 мога да се съглася, че този текст е налице – чл. 214 НК. Че това е текст много по-лесно доказуемо, тъй като в настоящия случай аз като гледам единствено твърдението на едната страна, че те са изнудвани е достатъчно, че те са изнудвани. Затова аз считам, че не може да има обосновано предположение за извършване на това престъпление. Хората са работили по служба и са извършили това, което им е вменено да извършат. Кой не е разбрал, до колко не е разбрал, какво не е разбрал - става ясно.