Решение № 550 от 30.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Плевен, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20254430201414 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 15-2500054 от 15.04.2025г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда“ на "*** с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, с управляващ и представляващ дружеството К. К. с ЕГН:

**********, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда и във връзка с чл.

414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 403а, ал.1 от Кодекса на труда.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление или при условията на евентуалност да измени наказателното постановление, като квалифицира извършеното деяние като маловажен случай и да измени наложената санкция.

Жалбоподателят „***, чрез представляващ К. К., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган *** на Дирекция „Инспекция по 1 труда“, редовно призован, представлява се юрк. З.Е. с пълномощно по делото.

С оглед датата на връчване, на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършената проверка на 29.01.2025 година на място в обект: щандпарфюмерия в „***“, намиращ се в *** се установило, че работодателят *** с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** с управляващ и представляващ дружеството К. К. с ЕГН: **********, не е осигурил в горецитирания обект правилник за вътрешния трудов ред и поименен график за работа за месец Януари 2025г. за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време съгласно Заповед №1/31.12.2025г., които да са на разположение на контролните органи на ИА "ГИТ”.

Актът е съставен в отсъствие на нарушителя.

Предвид изложената фактическа обстановка и на основание чл. 416, ал.

5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено на работодателят *** с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** с управляващ и представляващ дружеството К. К. с ЕГН: ********** административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 403а, ал.1 от Кодекса на труда.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител И. М. Д. и на свидетел Х.

В. Р. като обективни, ясни и незаинтересовани.

Съгласно разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ: „В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.“ Основателни са твърденията на жалбоподателя по отношение на връчването на процесното наказателно постановление по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Отбелязването, което е извършено и е налично върху наказателното постановление е в незаконосъобразен вид. Няма удостоверяване с отбелязване 2 на дати, имена, длъжност на лицето, което го е извършило, основанията за това. Наличен е само подпис на лицето, което е направило отбелязването.

Безспорно, според съда, наказващият орган не е изпълнил нормативните изисквания, за да се счита, че правилно и успешно е приложена процедурата уредена в чл. 58, ал.2 от ЗАНН. В този смисъл е и константната практика на АС – Плевен като например: Определение №2157/23.06.2025г., II касационен състав по частно канд № 490/2025г. по описа на АС-Плевен; КАНД №510/2025г. по описа на АС-Плевен.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.415в от КТ. Разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ гласи следното: „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.“ „Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно чл.415в от КТ имат два основни признака – нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители.При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателно отговорност / за разлика от тези по чл.28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание парична санкция, но в многократно по-нисък размер / тълкувателно решение №3 /10.05.2011г. по тълкувателно дело №7/2010г. на ВАС. Следва да се отбележи обстоятелството, че след извършване на нарушението до приключване на съдебното следствие в съдебното производство от страна на жалбоподателя не са представени доказателства същият да държи в стопанисвания от него обект Правилник за вътрешния трудов ред и поименен график за работа за месец януари 2025г. за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, съгласно Заповед №1/ 31.12.2025г., които да са на разположение на контролните органи от Дирекция „Инспекция по труда“. Безспорно според съда в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ.

Безспорно, според съда, дружеството жалбоподател „***, с действията си, е нарушило разпоредбата на чл. 403а, ал.1 от Кодекса на труда.

3

Наложената от наказващият орган имуществена санкция за нарушението по чл. 403а, ал.1 от Кодекса на труда е към минималния размер съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1: „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Съдът приема този размер на наложената санкция за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и от естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.

Спазени са процесуалните правила – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя във всеки етап на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да обуславя изцяло отмяната му на тази основа, поради което същото следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода на делото съдът осъжда *** с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, с управляващ и представляващ дружеството К. К. с ЕГН: ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съобразно нормата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 130 лв. за направените по делото разноски.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

Потвърждава наказателно постановление № 15-2500054 от 15.04.2025г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „*** с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, с управляващ и представляващ дружеството К. К. с ЕГН: **********, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 403а, ал.1 от Кодекса на труда.

4

ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, с управляващ и представляващ дружеството К. К. с ЕГН: ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съобразно нормата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 130 лв. за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5