Решение № 81 от 03.06.2025, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Гражданско дело 96/2025
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 04.07.2025
- Състав
- Пенка Петкова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 221 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 221 ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20251450100096 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Поделение за пътнически превози“-София към „БДЖ -ПП” ЕООД, чрез пълномощник ст. юрк. Дамян Янев, с искане да бъде осъден В. М. Д., с ЕГН **********, от гр. Роман, да заплати на ищеца сумата от 837,00лева, представляваща обезщетение по чл. 221 ал.2 КТ и сумата от 165,57лева, представляваща мораторна лихва, считано от 15.08.2023г до 30.01.2025г, както и законна лихва върху главницата от 30.01.2025г до окончателното изплащане. В съдебно заседание е допуснато намаление на исковата претенция по чл. 221 ал.2 КТ на сумата от 737,00лева.
Претендира се още ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, направени в настоящото производство.
Ответникът не е депозирал отговор. В съдебно заседание заявява, че не оспорва иска.
Предявените обективно, кумулативно съединени искове са с правно чл.221, ал.2 КТ и чл. 86 ЗЗД. основание
По делото са събрани писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са били в трудово-правни отношения по силата на сключен на основание чл.67, ал.1. т.1 от КТ трудов договор № 42 /01.06.2022 г, за длъжността ,,Кондуктор" , в Превозна служба Мездра към ППП София при „БДЖ- ПП”ЕООД.
Със заповед № Д-125/10.08.2022 г.на директора на ППП София, на основание чл.
190. ал.1. т.2. във връзка с чл. 190.ал. 1 т.2 от КТ на ответника е наложено дисциплинарно 1 наказание „уволнение” и трудовото правоотношение с него е прекратено на основание чл.
330 . т.6 КТ , считано от 18.08.2021 г.
Цитираната заповед не е обжалвана от ответника в законния двумесечен срок по чл.358.ал.1 т.2 от КТ и заповедта е влязла в сила.
Твърди се в исковата молба, че на основание чл.221, ал.2 от КТ ответникът дължи обезщетение в размер на една брутна заплата в полза на работодателя за срока на предизвестието.
Според фиш № 1/ м. Юни 2022 г. брутната работна заплата на В. Д. за последния пълен работен месец е в размер на 837.00лв.
С писмо с обр.разписка № 92-00-714/10.08.2023 г. до В. Д. ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение на домашния адрес на ответника, посочен в трудовия му договор.
Писмото е връчено на бащата на ответника на 15.08.2023г. С него ищецът поканил ответника да внесе доброволно дължимата сума от 837 лв. в двуседмичен срок, но същия не направил това. С оглед гореизложеното ищецът претендира мораторна лихва от 15.08.23 г. до 30.01.2025 г. в размер на 168,57 лв. Претендира и законна лихва за срок от 30.01.2025 г.-/ датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представения трудов договор №42 от 01.06.2022г се изяснява, че между страните са възникнали трудови правоотношения, като ответникът е бил назначен на длъжността „Кондуктор“ в Превозна служба Мездра и Червен бряг към Поделение за пътнически превози София при „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД.
Сключеният трудов договор е безсрочен, а съгласно т. 8 срокът на предизвестието за прекратяване на договора е 30дни и за двете страни
Със заповед № Д-125/10.08.2022 г. на директора на ППП София, на основание чл.
195. ал.1. във връзка с чл. 190.ал. 1 т.2 от КТ на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Видно от приложената обратна разписка Заповедта е връчена на ответника на 18.08.2022г.
От представения фиш № 1/ м. Юни 2022 г. брутната работна заплата на В. Д. за последния пълен работен месец е в размер на 837.00лв.
До ответника е отправена покана за доброволно изпълнение с рег. № 92-00714/10.08.2023г да внесе доброволно дължимата сума от 837 лв. Видно от приложената обратна поканата е връчена на бащата на ответника на 15.08.2023г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявените искове за основателни и доказани.
Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В конкретния 2 случай, отвъд всякакво съмнение бе изяснено, че съществуващото между страните трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид наложеното на ответника със заповед № Д-125/10.08.2022 г.на директора на ППП София, на основание чл.
195 ал.1. във връзка с чл. 190.ал. 1 т.2 от КТ дисциплинарно наказание „уволнение”.
Цитираната заповед не е атакувана по съдебен ред от ответника, поради което за съда съществува задължение да се съобрази с настъпилата вследствие на уволнението промяна.
Тоест, след като дисциплинарното уволнение не е отменено по съдебен ред, то е възникнало за работодателя вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което има за цел да го възмезди поради прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие. Съобразно договореното в т. 8 от сключения между страните трудов договор, срокът на предизвестие за прекратяване на правоотношението е 30 дни и за двете страни. Меродавно за определяне размера на обезщетението ще бъде последно полученото от работника брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец. Съобразно представения фиш № 1/ м. Юни 2022 г. брутната работна заплата на В. Д. за последния пълен работен месец е в размер на 837.00лв., поради което дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ възлиза на сума в размер от 837,00 лв. Ответникът не оспорва размера на дължимото обезщетение и след получаване на исковата молба е заплатил 100,00лева на ищеца във връзка с настоящото дело.
Предвид гореизложеното искът по чл. 221 ал.1 КТ следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 737 .00лева .
В процесния случай срокът за изпълнение на задължението не е резултат на договаряне между страните и не е посочен в закона, т. е. длъжникът изпада в забава след като бъде поканен да изпълни. От събраните доказателства се установява, че ответникът е получил покана с искане да плати обезщетение за претърпените от работодателя вреди на 15.08.2023г.,поради което последния е изпаднал в забава от датата на поканата. При това положение основателен се явява и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът при използване на електронен лихвен калкулатор установи, че дължимото обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от 837,00 за периода 15.08.2023г до 30.01.2025г възлиза на претендираната сума от 165,57лева, т.е. иска е доказан по основание и размер.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищцовото дружество. В настоящото производство са сторени разноски в размер от 100,00 лв.- платена държавна такса. На ищцовото дружество следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. Д., с ЕГН **********, от гр. Роман, да заплати на „Поделение за пътнически превози“-София към „БДЖ -ПП” ЕООД сумата от 737,00лева, представляваща обезщетение по чл. 221 ал.2 КТ за срока на предизвестие– тридесет дни по Трудов договор 3
№42 от 01.06.2022г и сумата от 165,57лева, представляваща мораторна лихва, считано от 15.08.2023г до 30.01.2025г, както и законна лихва върху главницата от 30.01.2025г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. М. Д., с ЕГН **********, от гр. Роман, да заплати на „Поделение за пътнически превози“- София към „БДЖ -ПП” ЕООД сумата от 100,00лева и- платена държавна такса и 100,00лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
4