Решение № 13 от 01.04.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Раднево, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200015 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Н. К. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес ************* против наказателно постановление /НП/ № 2********** от 07.01.2026 г. на ВПД началник на РУ-Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро за извършено нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

По изложени в жалбата съображения за незаконосъобразност на НП от гл. т. на неговата необоснованост и издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е отправено искане за неговата отмяна.

Твърди се, че с обажалваното НП на жалбоподателя е наложена глоба и отнемане на 10 контролни точки. Излага съображения за липса на доказателства за извършване на описаното в НП нарушение.

Въззиваемата страна – началник на РУ-Раднево при ОД на МВР- Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище от процесуалния му представител - юрисконсулт А., за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Отправя 1 се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се иска при претенция за присъждането на такова, то да бъде определено в минимален размер.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на Н. К. Т., ЕГН**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро за извършено от нея нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП за това, че на ******* г. в ****** часа, в ************* управлява собствения си лек автомобил „***************** с рег. № *************, като при изпреварване не съобразява поведението си с пътна маркировка М1.

След като е приел, че извършеното съставлява нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, актосъставителят издал АУАН Серия GA №************ от 26.11.2025 г., връчен лично на жалбоподателя на същата дата. При съставянето на АУАН нарушителят не е направил възражения срещу акта. Допълнителни писмени възражения не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. При идентично приета фактическа обстановка, въз основа на горепосочения АУАН е издадено и обжалваното НП № ***********/07.01.2026 г. на ВПД Началник РУ Раднево при ОД на МВР – Стара Загора.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства

- НП

№

************/07.01.2026 г.; АУАН Серия GA №************ от 26.11.2025 г.; справка за нарушител водач /л.8/; справка Централна база КАТ относно лек автомобил ма р к а „***********“ модел „**********“ с рег. номер

*************, заповеди за компетентност, както и посредством показанията на разпитаните свидетели, лицата – К. Н. М. – актосъставител и свидетел А.

2

П. В..

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото изхождат от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват. Показанията им са последователни и непротиворечащи, както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Двамата свидетели на посочената дата и в посочения часови отрязък от време са осъществявали контрол на пътното движение по маршрут УО-3 в източния край на ************, когато забелязали на излизане от селото, където била забранителна маркировка М1, лек автомобил със смолянска регистрация да извършва неправилно изпреварване. Последвали автомобила със светлинен и звуков сигнал, който спрял и по този начин установили самоличността на водача му, на който съставили АУАН за извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното понастоящем НП, в установения от закона срок и пред местно компетентния съд - този по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган - началник на РУРаднево, при ОД на МВР-Стара Загора, съгласно приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване, в т. ч. до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението, за което е наказан жалбоподателя е подведено под нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, според която участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, който състав е бил посочен, както в АУАН, така и в НП. Според настоящия 3 състав, и двата акта, съдържат всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя в т. ч. се съдържа достатъчно описание на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Съдът не констатира също така противоречие между приетите за установени факти, материално правната норма, под която същите са били подведени, както и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. От дадената легална дефиниция на термина "водач" следва да се направи изводът, че наказващия орган следва да установи, че деецът управлява МПС, като понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение.

В случая безспорно установено е, че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като той е бил спрян за проверка и впоследствие му е съставен АУАН, поради което и съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че нарушителят, жалбоподател в настоящото производство, е осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна, тъй като на 26.11.2025 г. около 18:25 ч. като водач на МПС е извършил неправилно изпреварване в зоната на поставена пътна маркировка М1, без да създаде опасност за движението. Маневрата е неправилна, тъй като е извършена в нарушение на въведената с пътната маркировка забрана. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, доколкото жалбоподателя като правоспособен водач е съзнавал, че с действията си – предприето изпреварване в зоната на маркировка М1 извършва нарушение, но въпреки това е искал настъпването на общественоопасните последици и е извършил забранената маневра.

Съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, съдът намира, че констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Безспорно установено от доказателствата по делото е, че в мястото на нарушението – 4

********************е имало забрана за изпреварване, въведена с пътна маркировка М1. Посоченото място на нарушението е достатъчно индивидуализирано за нуждите на административнонаказателното производство и така описано не препятства възможността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере за извършването на кое точно действие е санкционирано.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и за липсата на доказателства за извършено нарушение.

За извършеното нарушение, на жалбоподателя е наложено единствено наказание "глоба" в размер на 50 лв. /25,56 евро/, на основание чл. 183, ал. 2, т.

6 от ЗДвП /изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 85 от 2004 г., доп., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 10 от 2011 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, която е била в сила към момента на извършване на нарушението /******* г./ и която разпоредба след последното си изменение предвижда единствено наказание глоба в размер на 50 лева за разлика от предишната санкционна разпоредба за извършено нарушение на чл. 6, т.1 ЗДВП, според която освен глоба в размер на 30 лева на водача се отнемат и 10 контролни точки. С оглед приложимата санкционната правна норма, действаща към момента на извършване на нарушението, която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложеното с обжалваното наказателно постановление наказание "глоба" в размер на 50 лв.

/25,56 евро/ се явява законосъобразно.

Макар да няма направено искане за приложението на чл. 28 от ЗАНН, то съдът следи служебно за нея.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/2007 г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление (в конкретния случай административно нарушение), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в 5 сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

При извършената проверка, съдът намира, че настоящия случай не разкрива белези за определянето му като маловажен. Касае се за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Не се разкриват и смекчаващи отговорността обстоятелства относно нарушението, които да водят до извод за по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Видно от справка нарушител/водач се установява, че жалбоподателят многократно е наказван за нарушения по ЗДвП, вкл. и няколко пъти за такива по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, което не е довело до неговото съобразяване с предвидените в закона правила.

Изложените съображения обуславят законосъобразност на НП и като такова същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати такова на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая делото не е с фактическа и правна сложност от една страна, а от друга това, че процесуалният представител на въззиваемата страна не се е явил в съдебното заседание по делото като единствено е депозирал писмено становище, съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 130 лв. /66,47 евро/ като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в полза на Областна Дирекция на МВР-Стара Загора.