Решение № 4375 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4375 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110146849 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. С. Д. срещу „**“ ***. В нея се твърди, че на 08.01.2003 г. срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 05037/2002 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/ в полза на ответното дружество за вземания съответно в размер на 2105,22 лева за главница за периода от м. февруари 1999 г. до м. март 2002 г., в размер на 1177,99 лева за мораторна лихва, начислена до 16.05.2002 г., и в размер на 65,66 лева за разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист на 04.02.2003 г. било образувано изпълнително дело № **/2003 г. по описа на ДСИ, 7-ми уч. СРС, което било прекратено на 18.02.2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ищецът поддържа, че след тази дата не били извършвани действия, които да прекъснат или спрат теченето на погасителната давност, като процесните вземания не били търсени от ответника. Сочи, че на 07.06.2025 г. при молба от нейна страна за възстановяване на суми по корекционна сметка за 2024 г. служители на ответното дружество заявили, че тези суми не можело да бъдат възстановени, тъй като тя имала стари непогасени задължения по изп. д. № **/2003 г.

ДСИ към СРС, които към 2025 г. надхвърляли 8000,00 лева. Релевирани са доводи за недължимост на вземанията, предмет на изпълнението, поради погасяването на същите по давност, тъй като прекратяването на изпълнителното производство до подаването 1 на исковата молба бил изтекъл приложимият към процесните вземания давностен срок. Сочи се, че в рамките на този срок не били предприемани действия, годни да прекъснат теченето на погасителната давност. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск за установяване недължимостта на вземанията по издадения на 08.01.2003 г. изпълнителен лист и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**“ *** за отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като твърди, че същата била неоснователна. Според ответника, приложимата спрямо процесните вземания погасителната давност била петгодишна и не била изтекла към датата на подаване на исковата молба, а в рамките на образуваното изпълнително производство били предприети множество действия, с всяко едно от които давността била прекъсвана.

Отправена е молба за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът С. С. Д. не дължи на ответника „**“ *** вземания, предмет на изпълнително дело № **/2003 г. по описа на ДСИ към СРС, за главница за периода от м. февруари 1999 г. до м. март 2002 г. в размер на 2105,22 лева (1076,38 евро), за мораторна лихва в размер на 1177,99 лева (602,30 евро), начислена до 16.05.2002 г., и за разноски в размер на 65,66 лева (33,57 евро), представляваща задължения по изпълнителен лист, издаден на 08.01.2003 г. по гр. д. № 05037/2002 г. по описа на Софийски районен съд.

В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.

Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането, 2 а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).

Доколкото предмет на настоящия отрицателен установителен иск е установяване недължимост на вземания, за събирането на които е било образувано изпълнително дело, приложение намира разпоредбата на чл. 439 ГПК. Същата предвижда, че длъжник може да оспори изпълнението чрез предявяването на иск, който трябва да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В разглеждания казус, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост на процесното вземане, а именно – изтекла спрямо него погасителна давност, уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ наличие на валидно възникнало парично вземане на ответника срещу ищеца; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същото от страна на ищеца; 3/ наличие на издаден изпълнителен лист, съответно – на изпълнително производство с предмет вземането, чиято дължимост ищецът оспорва;

4/ изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на процесното задължение.

Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в исковата молба, относно правопораждащия процесното вземане факт, издаването на изпълнителен лист за същото и образуването на изпълнително производство срещу ищеца. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, видно от които на 08.01.2003 г. в полза на „**“ *** е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 05037/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 78-ми състав, срещу С. С. Д. за главница за периода от м. февруари 1999 г. до м. март 2002 г. в размер на 2105,22 лева, ведно със законната лихва за периода от 05.07.2002 г. до окончателното изплащане, за мораторна лихва в размер на 1177,99 лева, начислена за периода до 16.05.2002 г., и за разноски в размер на 65,66 лева. Изпълнителният лист е издаден на основание подлежащото на изпълнение решение по делото. Въз основа на посочения изпълнителен титул и по молба на кредитора от 07.02.2003 г. е образувано изпълнително дело № **/2003 г. по описа на ДСИ към СРС. В хода на така образуваното производство са извършени множество изпълнителни действия, но същото е прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 19.01.2011 г. поради настъпила перемпция. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника, въпреки разпределената му доказателства тежест, от които да се установява извършването на действия, довели до спиране и/или прекъсване на давността спрямо 3 процесните вземания в периода след прекратяването на изпълнителното производство.

За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената погасителна давност, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели теченето на давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е започнала да тече от датата на влизане в решението, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, а именно не по-късно от 08.01.2003 г. – датата на издаване на изпълнителния лист. Тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, приложимата в случая погасителна давност е пет години, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Следователно, петгодишната погасителна давност за задълженията, чиято недължимост ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата 08.01.2003 г. (датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсвана с всяко от действията, предприетите в хода на образуваното изпълнително дело, годни да прекъснат погасителната давност. В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на цитирания тълкувателен акт е посочено неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването н а изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.".

От изложеното се налага изводът, че последното изпълнително действие, извършено по изпълнително дело № **/2003 г. по описа на ДСИ към СРС преди подаването на исковата молба, което е прекъснало давността спрямо процесните вземания, е подаването на молба от взискателя на 03.12.2008 г. за насрочване на опис и продажба на движими вещи на длъжника. Следователно, при съобразяване на приложимия към процесните вземания петгодишен давностен срок, е видно, че давността спрямо вземанията е изтекла на 03.12.2012 г. Дори да се приеме, че в хода на изпълнително производство са извършени последващи действия, годни да прекъснат давността, последното действие, предприето преди прекратяването на 4 делото от съдебния изпълнител, е от 04.06.2010 г. Следователно към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело (23.09.2025 г.) процесните вземания са били погасени по давност, което води до извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Предвид изложеното, исковата претенция с правно основание чл. 439, вр. чл.

124, ал. 1, предл. 3 ГПК, следва да бъде уважена в цялост като основателна.

По разноските:

Разноските в производството, претендирани от ищцовата страна, трябва да бъдат присъдени в тежест на ответника, предвид изхода на правния спор по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На ищеца се дължат разноски за заплатена държавна такса в размер на 133,95 лева /68,49 евро/. Не са представени обаче доказателства за реално заплащане на претендираните по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева. Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие /л. 5 – 6/, в който единствената клауза, свързана с дължимото се на адвоката възнаграждение, касае уговорка за заплащане на „такса“ в размер на 250,00 лева за явяване в открито съдебно заседание. В случая процесуалният представител на ищеца не се е явил в открито съдебно заседание, като следва да се съобрази още, че тази форма на правна защита и съдействие е изключена от предмета на договора (вж. т. I от същия), а доказателства за реално заплащане на възнаграждение в размер от 700,00 лева не са представени. Поради това така претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат.