Решение № 266787 от 01.12.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8869/2020
- Вид
- Решение № 266787
- Подписан
- 01.12.2021
- В сила
- 25.04.2023
- Състав
- СВИЛЕН СТАНЧЕВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 ал. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 3 ал. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 218 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев при участието на секретар Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 8869 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по предявени от А.С.П. срещу И.П.Б. установителни искове за собственост върху идеална част от недвижим имот: главен установителен иск за собственост на основание реституция и наследстевно правоприемство, и евентуален установителен иск за собственост на основание давностно владение. С молба вх. № 303703 от 08.04.2021 г. ищцата е изменила предявените установителни искове в искове по чл .108 от ЗС.
Ищцата А.С.П. излага, че с нотариален акт № 123 том І дело № 151 от 15.12.2000 г. на нотариус В.Г., вписан в СВП при СРС акт № 137 том LLXI дело № 28263/2000 г. им. п.№ от 113936 до 113941, придобила от Е.Х.П.правото на собственост върху 1/6 идеална част от пететажна жилищна сграда (без първия и четвъртия етаж), находяща се в гр. София ***: 1. от партерния етаж, състоящ се от два магазина и склад, с обща площ от 299 кв. м, при съседи: ул. „Д.“, ЕС „Д.“ № 24, двор и ЕС „Д.“ № 28, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена; 2. от втория етаж, състоящ се от шест канторски стаи, покрита тераса и сервизни помещения, с обща площ 292,04 кв. м, при съседи: ***, двор и ЕС „Д.“ № 28, заедно със съответните тавански и избени помещения, както и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена; 3. от третия етаж, представляващ апартамент, състоящ се от пет стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща площ 222 кв. м, , при съседи:
***, двор и ЕС „Д.“ № 28, заедно със съответните тавански и избени помещения, както и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена; 4. От три тавански стаи в таванския етаж на жилищната сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена; 5. От изба-склад с обща площ 319 кв. м, при съседи: ***, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена; 6. От дворното място, в което е построена сградата, с площ 379 кв. м, съставляващо парцел V-5, при граници: парцел ІІ – за обществено строителство, ул. „И.Д.“, парцел ХІV-6, парцел VІІ-13, парцел VІ-14.
С последващ НА за покупко-продажба № 143 том ІІ рег. № 6442, дело № 310/17.12.2002 г. на нотариус В.Г., вписан в СВп София с вх. рег. № 42116, акт № 104 том LLXL, дело № 31986/2002 г. ищцата придобила от Е.Х.П.и К.П.П.собствеността върху 2/6 идеални части от следния недвижим имот: четвърти етаж от пететажна жилищна сграда, находяща се в гр. София ***, представляващ един апартамент, състоящ се от пет стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща площ от 222 кв. м, при съседи: ***, без дворното място, в което е построена сградата, с площ 379 кв. м, съставляващо парцел V-5, при граници: парцел ІІ – за обществено строителство, ул. „И.Д.“, парцел ХІV-6, парцел VІІ-13, парцел VІ-14.
Сградата на *** била пететажна, а процесният недвижим имот се намирал на четвъртия етаж (пети надпартерен етаж), заснет в КККР като самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***, с адрес на имота: гр. София р-н „Триадица“ ул. ******находящ се в сграда с идентификатор № ***, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение административна, делова сграда, разположена в ПИ с идентификатор № ***, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ 222 кв. м, без посочени прилежащи части. Прилежащото към процесния имот таванско помещение с площ 8 кв. м в западната част на сградата е заснето заедно с още две тавански стаи, като самостоятелен обект с идентификатор ***.
Ищцата твърди, че нейните праводатели, които й продали 2/6 ид. части, били наследници на К.П.И. и съпругата му Р.М.И., починали съответно на 19.03.1991 г. и 24.05.1994 г. Процесният имот, както и цялата сграда, били построени от К.П.И. и Р.М.И. след покупка на поземления имот, в който е построена сградата, с НА № 145 том VІІ дело № 1253/1940 г. на І нотариус при СОС и извършено законно сторителство на цялата сграда от тях.
Сградата и земята били одържавени по реда на ЗОЕГПНС на основание ПМС № 146 от 04.08.1949 г., по отчуждителна преписка № 4882/1948 г., за което бил съставен АДС № 818/1949 г. на І Райсъвет. С влизане в сила на ЗВСОНИ на 24.-02.1992 г. цялата сгада, вкюлчително процесният имот, били възстановище на собствениците, от които били отнети, респ. на техните наследници.
Ответницата
И.П.Б. твърдяла, че е собственик на четвъртия етаж от сградата въз основа на решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийския областен съд ІІ г.о. по гр. дело № 1067/1947 г. С това решение наследодателят на праводателите на ищцата К.П.И. е бил осъден да предаде собствеността и владението върху процесния имот на наследодателката на ответницата – С.П.И.. Според това решение, ответницата се легитимирала като собственик на следния имот: апанртамент на петия етаж от сградата, находяща се в гр. София ***, състоящ се от пет стаи, хол, кухня,баня, офис, две гардеробни антрета и килер , застроенна 222,50 кв. м, заедно с едно таванско пхомещение от 8 кв. м, в западната част, до таванското помещение на Р.К.П., заедно с 11/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху мястото, съставляващо парцел V кв. 304 по плана на гр. София местност „Центъра“, целият с площ 389 кв. м, при съседи към датата на решението : етажна собстевност „ул. Сердика“, Д.П., К. Т.и ул. „Д.“.
Ищцата излага довод, че цитираното решение е нищожно, тъй като било запазено само като диспозитив (резолюция), без мотиви. Ищцата се позовава на обратен документ от 17.12.1948 г., подписан от всички участвали в това дело, от който се установявало, че сградата била построена от К.П.И. с негови средства и била изцяло негова собственост. Завеждането на делото било с цел да спаси сградата от одържавяване, като докаже, че сключил със своите братя, съпруга и наследници на брат си Д.договор за мандат, който бил симулативен. Това се установявало от съдържанието на приложените към отчуждителната преписка документи. Според ищцата, решението, с което се легитимирала ответницата, нямало конститутивен характер и не представлявало титул за собственост. Не били налице и основанията в чл. 77 ал. 1 от ЗС във вр. с чл. 1 от Закона за давността (отм.)и чл. 218 от ЗЗД (отм.). Оспорва действителността на договора за мандат, на който основава правата си ответницата, като смята, че наследодателят К.П.не е могъл да действа от свое име за наследодателя на ищцита. Счита, че договорът за мандат следвало да се сключи задължително в писмена форма, според действащата тогава разпоредба на чл. 171 ал. 2 от ЗГС (отм.) и поради нейното неспазване е нищожен. |Позовава се на нищожност на договора за мандат и поради заобикаляне на закона.
За да обоснове правото си на собственост върху 2/6 идеални части от описания имот, ищцата се позовава на следните обстоятелства:
- придобиване на 2/6 ид.части от имота на основание договор за покупко-продажба;
- при условията на евентуалност се позовава на петгодишна придобивна давност като добросъвестен купувач, от 15.12.2000 г. до 15.12.2005 г.;
- при условията на евентуалност се позовава на изтекла десетгодишна давност от 15.12.2000 г. до 15.12.2010 г.
Ищцата твърди също, че е придобила и 1/6 ид.част от етажа на основание изтекла 10 годишна придобивна давност от 15.12.2000 г. до 15.12.2010 г. За този период било установено съвладение със съсобственика М.К.П.върху имота при равни квоти.
Владението на ищцата върху ½ ид. част от имота било предадено от съсобствениците на сградата Е.П., К.П.и собственика на етажа М.П.. С установяване на владението си, ищцата владяла и собствената на лицето Р.С.1/6 ид. част от имота.
Ответницата не предприемала никакви правни и фактически действия, с които да е спряла или прекъсвала теклата в полза на ищцата придобивна давност. Между ответницата и другия съсобственик М.К.П.бил заведен съдебен спор, който приключил с решение № 5783 от 05.08.2015 г. по гр. дело № 24/2012 г. на СГС, в сила на 11.06.2018 г.
Според това решение било установено, че М.К.П.е собственик на ½ ид. част от имота, на основание придобивна давност и бил отхвърлен искът, основан на реституция. Независимо от това ищцата счита, че въпросът за реституционни права в полза на П.или ответницата Б. бил спорен.
На основание изложеното, ищцата А.С.П. в исковата молба и молбата за изменение на исковете от 08.04.2021 г. (л. 235) прави искане до съда да признае за установено, че А.С.П. е собственик и да осъди ответницата И.П.Б. да предаде владението върху ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастрална карта, с адрес: гр. София р-н Триадица ул. „И.Д.“ ****, който обект се намира на 5 етаж в сграда с идентификатор № ***, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, с предназначение на административна, делова сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, с посочена в документа площ 222 кв. м, без посочени прилежащи части, с брой нива на обекта 1, стари идентификатори: С.О.С с ид.№ *** и С.О.С с ид. № ***, при съседи: на същия етаж няма, под обекта: С.О.С. ид. № ***, над обекта: С.О.С. ид.
№ ***, който по решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийски областен съд ІІ г.о. по гр. дело № 1067/1947 г.представлява апартамент в гр.
София СО район „Триадица“ в сградата на ***, разположен на целия пети (четвърти надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, офис, две гардеробни антрета и килер, със застроена площ от 222,50 кв. м, заедно с едно таванско помещение, понастоящем част от обект с идентификатор № ***, със застроена площ от 8 кв. м в западната част до таванско помещение на Р.К.П., заедно с 11/100 ид.части от общите части на сградата и дворното място с площ 378 кв. м, съставляващо УПИ V-5 кв. 304 м.
„ГГЦ-Г-Б-1 част, при граници: ул. „Д.“ УПИ ІІ-ОЖС, УПИ ІІІ-4, УПИ ХІV-6, УПИ VІІ-13 и УПИ VІІ-14.
Като основания на искането за признаване правото на собственост в уточняваща молба от 27.08.2020 г. (л. 125) ищцата сочи: главно основание за собственост на 2/6 ид. части– покупко-продажба на идеалните части от имота, възстановен по чл. 1 ал. 1 от ЗВСОНИ на наследниците на К.П.И.; евентуално основание за собственост на 2/6 ид. части – изтекла в полза на ищцата придобивна давност по чл. 79 ал. 1 и 2 от ЗС; главно основание на 1/6 идеална част от имота –изтекла в полза на ищцата придобивна давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС.
Ответникът – И.П.Б., оспорва иска със следните възражения:
- оспорва собствеността на праводателите на ищцата и настъпил в тяхна полза реституционен ефект, като се позовава на решение № 802 от 04.12.1947 г. по гр. дело № 1067/1947 г., което признавало собствеността върху имота на С.П.И.– майка на ответницата. Оспорва доводите за нищожност на решението. Оспорва правното действие на представения обратен документ с дата 17.12.1948 г., като излага становище, че с него не може да се оспори влязло в сила решение. Прави искане за откриване на производство за оспорване истинността на документа;
- оспорва придобиването от ищцата на собственост върху идеални части от имота с цитирания в исковата молба договор, като твърди, че техен предмет е чужда вещ и те не пораждат транслативно действие;
- оспорва придобиването по давност на частта от имота от ищцата, като оспорва придобиването на владението върху частта от имота на 15.12.2000 г. Твърди, че през този период е прекъсвала владението на ищцата върху частта от имота.
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От представения препис на нотариален акт № 145 том I рег. 1345, дело № 1253/1940 г. на I нотариус при Софийския районен съд се установява, че д-р К.П.И. е придобил след публична продан собствеността върху къща, построена на 50 кв. метра със застроено и незастроено место от 389 кв. метра в гр. София ***, при съседи: Т.П., Г. С., М.М.и ул. Д.. От пхредставения позволителен билет за нова постройка е видно, че в закупеното от д-р К.П.И. дворно място е разрешено изграждане на „нова постройка“ (л. 23). Извършеното строителство е на пететажна сграда. Предмет на настоящото дело е идеална част от обект на пети надземен етаж (четвърти етаж без партера) в сградата апартамент с площ 222 кв. м.