Определение № 476 от 15.03.2019, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 476 15.03.2019 г. Град Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав На петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело №133 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №1992 от 12.10.2018г. постановено по гр.д.№9351 по описа за 2017г. на Районен съд - Бургас е уважен иска на М.П., ЛНЧ **********, живущ ***, със съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв.Л.Г., против „Л.С.М. Лоджистик Сървиз мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Г. Бенковски”№14, ет.2, представлявано от Джордано Билоти, като дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 36329,09 лв., представляващи обезщетение за периода от 19.06.2017г. до 27.09.2017г., през който трудовата му книжка, серия З, №783221 е била незаконно задържана, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска на 14.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Дружеството е осъдено да заплати на ищеца и разноски в размер на 1820 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт- държавна такса в размер на 1416,16 лв.

Страните са уведомени за решението както следва: ищеца на 23.10.2018г. чрез адв.Г., а ответника на 5.11.2018г. чрез адв.Т..

В законния срок /на 16.11.2018г. по пощата/ е подадена въззивна жалба от „Л.С.М. Лоджистик Сървиз мениджмънт” ООД, представлявано от адв.Ц.Т., с която решението се обжалва изцяло. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /не са съобразени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, мотивите не отговарят на установената по делото фактическа обстановка, не са обсъдени всички противопоставени от ответника възражения/, а освен това е постановено в противоречие с приложимия материален закон и е необосновано. Развити са подробни съображения. Намира, че в конкретния случай не е налице поведение на работодателя, с което да е нарушено право на работника или служителя или действията на работодателя да са против волята на работника или служителя и да имат негативен ефект в неговата правна сфера. Работодателят е изпълнил задължението си да върне трудовата книжка на ищеца по начина и в срока, посочен от ищеца в нарочно уведомително писмо, съобразен с времето, в което същия пребивава в България, поради което не е налице хипотеза на незаконно задържане на трудовата книжка. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете бъдат отхвърлени.

Претендират се разноските за двете инстанции.

Въззиваемият М.П., действащ чрез пълномощника си адв.Г. е представил своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна намира обжалвания съдебен акт за правилен и обоснован, съобразен със събраните доказателства и установената съдебна практика, поради което моли същият да бъде потвърден, а на въззиваемия да се присъдят разноските за въззивната инстанция. Изложени са подробни съображения. Акцентира се на обстоятелството, че защитната теза на въззивника, че забавата за връщането на трудовата книжка е по волята на въззиваемия, не кореспондира на вменените със закон задължения на работодателя да отрази необходимите данни и да я върне незабавно на работника/ служителя, в противен случай е в забава съобразно разпоредбата на чл.350, ал.1 КТ. Писменото искане за връщане на трудовата книжка отстрана на служителя е постъпило при работодателя след множество други искания, когато работодателят вече е бил в забава.

Несвоевременното предаване на трудовата книжка е попречило на служителя да постъпи на работа при другия работодател и да реализира трудов доход, поради което законът презюмира вредите, които не следва да се доказват – така чл.226, ал.2 КТ.

Страните нямат доказателствени искания.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Отговорът е подаден от надлежно упълномощен адвокат, с приложено към отговора пълномощно за въззивната инстанция.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд

О П

Р Е Д Е Л И :

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.