Определение № 46643 от 10.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46643 гр. София, 10.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110148584 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 185777/28.05.2025 г. от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, чрез пълномощника юрк. М.З., с искане за изменение на постановеното по гр. д. № 48584/2022 г. по описа на СРС, 162-и състав, Решение № 7734 от 30.04.2025 г. в частта за разноските. Излага доводи, че присъдените разноски в общ размер на 760 лева включват 360 лева адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б. З., което било заплатено от ищцата в брой, и 480 лева адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. М. за предоставена безплатна правна помощ, което не било дължимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК – такова се дължи за един адвокат.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК ищецът по делото Е. К. К. - Д., депозира становище, чрез адв. Д. М. М., с което оспорва молбата на ответното дружество, като сочи, че съобразявайки фактическата и правна сложност на делото правилно е определено възнаграждението за предоставена безплатна правна помощ, което е сторено дори под минимума на НМРАВ.

Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес. Разгледано по същество искането е неоснователно, съображенията за което са следните.

Молбата на "Файненшъл България" ЕООД досежно прекомерност на присъдения адвокатски хонорар от 480 лв. на адв. М. се явява неоснователна. С решение на СЕС С-38/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4 § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед целта, " по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

1

Следва да се подчертае, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което и съдът следва да направи преценка дали нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, която препраща към Наредба № 1/04 г, задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не понисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска правна помощ на материално затруднено лице е съответна на правото на ЕС. В този смисъл съдът съобразява актуалната практика на ВКС, отразена в определение № 50015/16.02.24 г. по т. д. № 1908 и опр. № 211/10.05.24 г. по ч. т. д. № 1378/23 г.

Безспорно адвокатът има право да получи възнаграждение за своя труд, като той може да предостави безплатно адвокатски услуги и на материално затруднени лица по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Следва да се съобрази обаче, че по реда на ЗПП се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, за които липсата на достатъчно средства не им позволява това, като тази правна помощ също се предоставя от адвокати и трябва да отговаря на същите изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за адвокатската защита по договор, сключен по ЗА, а заплащането на тази правна помощ се извършва съгласно Наредба по чл. 37 от ЗПП.

В тази връзка следва да се отбележи, че възнагражденията, предвидени в Наредбата по ЗПП са значително в по-нисък размер от тези в Наредбата по ЗА за един и същи вид работа. След анализ на правната уредба на адвокатските услуги може да се направи извода, че е налице непропорционалност при заплащане на оказваната адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Това несъответствие се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представително за материално затруднени лица по ЗА, без да е възможно да се преценява от съда икономическото състояние на тези лица, като въпреки това насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП. В този смисъл се приема, че социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатската услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, представа да се счита за предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия случай.

Несъразмерност се открива и при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и това на адвокат по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като в тези хипотези възнаграждението също се определя от съда, който е обвързан от размерите на две различни наредби. От изложеното се прави извод, че въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101 § 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22. Следователно посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда и оттам размерите подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В настоящия случай защитата на ищцата Е. К. К. – Д. е поета от адв. Б. З., който, видно от доказателствата по делото, е с отнето право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 6 месеца, като срокът на наказанието е започнал да тече от 04.08.2023 г. С оглед на това обстоятелство и предвид, че към тази дата настоящото производство не е приключило, то ищцата е била принудена да упълномощи нов процесуален представител, който да защити правата й до постановяване на окончателен съдебен акт. Д. е упълномощила адв. Д. М. като по делото е представен препис от Договор за правна защита и съдействие, сключен между същите лица за изготвяне и депозиране на искова молба във връзка със сключени договори за 2 кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание, вкл. и образуване на изпълнително дело. В раздел III „Договорено възнаграждение“ е посочено, че правната помощ по този договор се предоставя на клиента безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, а съгласно раздел IV „Изплатен доход“ – по договора няма платена сума.

Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това - на материално затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ. Достатъчно е да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено, че правна помощ се предоставя при условията на чл. 38, ал. 1, ЗАдв., както е в случая. В този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д.

№ 2798/18 г., ВКС, I ГО, Определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 894/2017 г., Определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г., Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г.

С оглед твърдението на ответното дружество, че щом ищцата е заплатила сума в размер на 360 лв, с ДДС, на адв. З., то не следва да се счита, че е материално затруднено лице, не следва да бъде споделено. Доводите на съда за това са, че именно поради фактори, независещи от ищцата – лишаване от права на упълномощения от нея адвокат, тя е била поставена в положение, застрашаващо защитата на нейните права по делото, което от своя страна е обусловило ангажиране на нов адвокат. Поради това не може да бъде направен извод, че при тези обстоятелства е била длъжна да заплати още едно възнаграждение и не би могла да се ползва от правата по чл. 38 ЗАдв.

На следващо място, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение е оправдан и справедлив, като взе предвид процесуалното поведение на адв. М. и изложените по-горе съображения.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на молителя „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от А.М., за изменение на Решение № 7734 от 30.04.2025 г., постановено по гражданско дело № 48584 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3