Решение № 133 от 11.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 11.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330106510 по описа за 2024 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на М. И. Н. ЕГН:

**********, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „***” № **, ап.*, съществуването на вземането на сумата от 1 007,95 лева главница за период от 18.10.2021 г. до 20.11.2023 г., 20,01 лева мораторна лихва към главницата за период от 31.12.2021 г. до 31.10.2023 г., законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените в производството разноски – съдебно - деловодни и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Ищецът твърди, че за периода от 21.07.2020 г. до 22.11.2023 г. М. И. Н. имала задължения към «Водоснабдяване и канализация» ЕООД - гр. Пловдив, за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1007, 95 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от 30.09.2020г. до 30.11.2023г. в размер на 123, 51 лв. за обект, с адрес: гр. П., ул. „***” № **, ап.*.

Периодът посочен по-горе съставлявал период формиран от датите на издадените за тази доставка фактури, посочени в исковата молба.

Твърди, че съгласно чл. 198 о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за 1 регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Твърди, че М. И. Н. в качеството си на собственик респ. ползвател на имота била потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка ответника фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството wvvvv.vik.be.

Твърди, че ответникът имал качеството на потребител съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр.

Пловдив в качеството си на наемател на водоснабдения имот стопанисван от ОП Жилфонд.

Твърди, че отчетът в имота на потребителя бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от I 1.08.2014 г. - при условията на негодно измервателно устройство. Задължение на всеки един потребител, произтичащо пряко от Общите условия, било да монтира в имота си годно измервателно устройство, като за целта не било необходимо връчване на известие за това обстоятелство.

Именно поради това при условията на липсващо измервателно устройство били начислявани количества вода по тарифа, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението па потребителя за монтаж на измервателното устройство.

Начислявано било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо 10 куб.м. Ответникът по делото М. Н. била наясно със задълженията си и начина им на отчитане като на *** г. сключила споразумение за разсрочване на до онзи момент натрупаните задължения, но не спазила плащането му, като наред с това са се натрупали и последващи задължения.

Ответникът М. И. Н., чрез адв. Ц. Ч., в качеството й на ***, с отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Твърди, че не е налице валидно облигационно правоотношение с ответника. Оспорва качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ на ответника. Оспорва ответникът да има задължения по приложените от ищеца справки за задължения. Оспорва исковете по същество, като твърди, че липсват доказателства, ангажиращи отговорността на ответника.

Твърди, че ищцовото дружество не представя информация М. И. Н. да е била в наемни правоотношения с ОП „ЖИЛФОНД“. Оспорва по съдържание самите справки за задължения и карнетите. Твърди, че са частни свидетелстващи документи съдържащи благоприятни за дружеството данни. Оспорва начина на начисляване и разпределение на фактурираното количество вода. Твърди, че не става ясно по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности, на каква база е определен размерът и дали е бил правилно определен. Имало ли е служебно начисляване, ако да - дали са били налице 2 предпоставките за това.

Твърди, че карнетите не носели подписа на потребител или негов представител с изключение на месец 06. 2022 г. Съгласно чл. 32, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. и общите условия на „ВиК“ ЕООД - гр. Пловдив, отчитането на индивидуалните водомери трябвало да става в присъствието на потребителя или негов представител. В тях липсвало отбелязани показания за период от 13.02.2020 г. до 18.06.2021 г. и за периода от 18.06.2021 г. до 30.11.2023 г., а реалната консумация и отчетеното количество вода били част от основните предпоставки за дължимост на стойността на ползваните услуги. В карнетите липсвал и вписан номер на потребител. Не били представени фактурите за начисленото количество вода и неговата стойност. Не ставало ясно дали ищцовото дружество е изпълнило задължението си установено в чл. 33, ал. 1 от ОУ, да издава ежемесечни фактури за дължимите суми, а вземанията били изискуеми след покана.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Пловдив, че заповедта за изпълнение на длъжника е била връчено чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК.

Видно от представеното по делото ч.г.д. № *** г. по описа на ПРС, на ***гр.с., се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца е претендирал от ответника сума в размер на 1 007,95 лева за период от 21.07.2020 г. до 22.11.2023 г., както и мораторна лихва към главницата за период от 30.09.2020 г. до 30.11.2023 г. в размер на 123,51 лева, законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2024 г. до окончателното изплащане, разноски в общ размер на 75,00 лева.

От представените по делото в заверени преписи Справка за водомерите на абоната, обобщена справка за задълженията, Справка с опис на всички издадени фактури по делото за процесния период, се установява, че ответникът е потребител на В и К услуги.

По делото е изискана и приложена преписка на ОП“Жилфонд“ – Пловдив, от която се установява, че М. И. Б. е била наемател на общинско жилище с адрес: гр. П., ул.“***“ №**, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*. От информация в същата става ясно, че в жилището е имало монтиран стар, неработещ водомер, а в документацията не се намират данни, за извършена подмяна на същия.

От приетото заключение на вещото лице Т. Р. от 10.12.2024 г., което се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество В и К ЕООД – Пловдив. Отчетеното количество вода по карнети е съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Отчетът в имота находящ се в гр. П., ул.“***“ №***, 3 бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, е извършван при условията на негодно измервателно устройство, за двама обитатели по тарифа, по 5 куб.м. на човек или общо 10 куб.м. на месец. Вещото лице е установило, че размерът на задълженията на М. Н. е 1007,95 лева за главница и 123,51 лева за лихва.

С оглед събраните доказателства, съдът намира, че не се доказаха възраженията на ответника.

Видно от представените по делото доказателства, беше установено, че отчитането в имота е ставало при условията на условията на негодно измервателно устройство, за двама обитатели по тарифа, по 5 куб.м. на човек или общо 10 куб.м. на месец. – чл.26 ал.2, вр с чл.25 ал.8 и ал.10 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.

Беше установено по надлежният ред, че задълженията на ответника са правилно и законосъобразно фактурирани.

С оглед на горното съдът намира, че следва да уважи исковата претенция в размер на 1 007,95 лева за периода 21.07.2020 г. до 22.11.2023 г. за главница, ведно със законна лихва от 11.01.2024 г./датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № *** г. на ПРС/, до окончателното изплащане и 123,51 лева за лихва за забава за периода 30.09.2020 г. до 30.11.2023 г.

По отношение на разноските:

В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 75,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.

А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 775,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса, 400,00 лева за възнаграждение на особен представител и 200,00 лева за възнаграждение на вещо лице.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. Н. ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „***” № **, ап.*, че “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести 4 септември” № 250, има вземане спрямо нея в размер на 1 007,95 (хиляда и седем лева и 95 ст.)лева, представляващи главница за периода 21.07.2020 г. до 22.11.2023 г., ведно със законна лихва от 11.01.2024 г./датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № *** г. на ПРС/, до окончателното изплащане; 123,51 (сто двадесет и три лева и 51 ст.) лева мораторна лихва за забава върху претендираната главница за периода 30.09.2020 г. до 30.11.2023 г..

ОСЪЖДА М. И. Н. ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „***” № **, ап.*, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, сумата от 75,00(седемдесет и пет)лева направени разноски в хода на ч.г.д. № *** г. по описа на ПРС, *** гр.с.

ОСЪЖДА М. И. Н. ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „***” № **, ап.*, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, сумата от 775,00(седемстотин седемдесет и пет)лева направени разноски по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

5