Решение № 238 от 17.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500462 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.№ 24587/17.07.2024г. от Й. Т. С. ,представляван от адв.К. Ш. ,както и по въззивна жалба вх.№ 27042/12.08.2024г. от Община П. ,представлявана от адв.С. , двете против решение № 868/27.06.2024г. ,постановено по гр.д.2966/2023г. по описа на ОС - Пловдив , с което решение Община П. е осъдена да заплати Й. Т. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. ,резултат от понесен удар от паднал клон от яворово дърво ,който го е съборил на земята и му е нанесъл коса фрактура на лява бедрена кост ,ведно със законна лихва ,считан от 06.11.2023г. до окончателното изплащане като за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 80 000 лв. искът на С. е отхвърлен.

Жалбоподателят ищец обжалва решението ,в частта ,в която предявеният от него иск е отхвърлен.Развиват се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му обжалвана част ,касаещи занижен размер на присъденото обезщетение ,несъобразен с установените по делото факти и обстоятелства и с икономическата конюктура в страната,свързана с нивата на минималната работна заплата и се завява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което искът на С. да бъде уважен изцяло.

Жалбоподателят ответник обжалва решението в частта ,в която искът на С. е уважен като развива съображения за неправилност на същото ,считайки 1 присъдения размер за силно завишен като заявява искане решението ,в обжалваната от него част да се отмени и присъденото обезщетение да бъде намалено.

От Й. Т. С. ,представляван от адв.К. Ш. е постъпил отговор по въззивната жалба на ответника , с който се оспорва същата и по съображенията ,изложени в него се заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение .Претендира се присъждане на разноски.

От Община П. ,представлявана от адв.С. също е постъпил отговор по жалбата на ищеца ,която счита за неоснователна и по съображенията ,изложени в него се заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение с всички произтичащи последици.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирани страни ,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е осъдителна искова претенция ,предявена от Й. Т. С., ЕГН ********** срещу Община П. за присъждане на обезщетяване на неимуществени вреди от деликт в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ищецът е твърдял на 27.07.2023 г. около обяд да се е движил пеша в гр.

П. по ул. К. Б. * като на същата улица внезапно върху него паднал клон от дърво, притискайки го и удряйки лявото му бедро, което му причинило силна и непоносима остра болка като впоследствие в УМБАЛ „Св.Г.“,където бил откаран по спешност,било установено счупване на бедрената шийка вляво „коса фрактура в проксимална трета на лява бедрена кост с дислокация по ширина и дължина“. Извършена била спешна оперативна интервенция с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на лява бедрена кост, под обща анестезия.

Твърдял е понататък ,че поради влошеното му здравословно състояние и бавното физическо възстановяване от счупването на лявата бедрена кост, престоял в болнична среда 1 месец - до 25.08.2023 г., като при престоя му са установени и бронхопневмотични изменения в 6-ти и 10-ти сегменти на белия дроб, за което му била предписана физиотерапия и долекуване.Сочи ,че и към момента оздравителният процес не протичал гладко, като ищецът продължавал да изпитва болки и дискомфорт в лявото бедро, бил обездвижен , не може да вдига самостоятелно предмети и да се обслужва сам, което съставлявало допълнителни негативни преживявания за 2 него - чувствал се непълноценен, изпитвал пристъпи на тревожност, не можел да се храни и да спи, като цялостното му психическо състояние било нестабилно, изпитвал неудобство от необходимостта близките му да сменят превръзките по тялото му, да го хранят, да го къпят и преобличат, поради което страдла от постоянна напрегнатост, безпокойство, отчаяние и страх за бъдещото си здравословно състояние.

Посочил е ,че отговорността за настъпилия инцидент и в резултат на това - за влошеното му здравословно състояние, е на ответната община, която не е положила дължимата грижа за поддържане на озеленените площи и дърветата в тях, които са публична общинска собственост. Община П. като собственик на вещта не била изпълнила задълженията си по чл. 1 и чл. 2 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община П., издадена на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 62, ал. 10 от ЗУТ, като според чл. 19, ал. 1 от Наредбата общината издавала разрешения за премахване, преместване и/или окастряне на дълготрайна дървесно-храстова растителност в озеленените площи, за премахване на сухи и болни дървета, в случай, че те застрашават сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.

Неизпълнявайки тези си задълженя ответната община причинила на ищеца телесни увреждания ,от които същият търпи болки и страдания ,които желае да бъдат репарирани като е претендирал присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лв.

Ответникът ,от своя страна , е оспорил иска по основание и по размер.Твърдял е , че не следва да носи отговорност, тъй като увреждането на ищеца е причинено от непреодолима сила . В тази връзка е поддържал ,че на 27.07.2023 г. в гр. П. се е разразила гръмотевична буря, придружена от много силен вятър, който е причинил счупване на клона на дървото, намиращо се на ул. К. Б. *, поради което се касае за случайно събитие, което Община П. не е била в състояние да предвиди и/или да предотврати.На следващо място е поддържал общината да е полагала постоянна грижа за поддържане на зелената система, включително и чрез системно санитарно подкастряне на дървета и храсти и сеч на увредени дървесни видове, като през 2022 г. и 2023 г. на улицата, на която е възникнал процесния инцидент, била констатирана необходимостта от санитарна сеч, но по отношение на други дървета. Ето защо е настоявала вредоносният резултат да не е настъпил поради бездействие на ответника, а единствено да е в причинна връзка с природната стихия.Посочила е също така и че предявения иск е завишен по размер и не отговаря на принципа на справедливостта, както и на претърпените от ищеца морални вреди като в тази връзка е поддържала ,че за размера на вредите са допринесли възрастта на ищеца и общото недобро негово здравословно състояние преди настъпване на процесния инцидент.Претендирала е отхвърляне на иска ,алтернативно –присъждане на обезщетение в по-малък размер ,тъй като претендираният е завишен.

3

Съдът ,с решението ,предмет на обжалване , е приел от фактическа да е безспорно ,че на посочената дата на ул. К. Б. * в гр. П. върху ищеца Й. С. е паднал клон от яворово дърво, собственост на ответника ,който го е съборил на земята, като в резултат на удара ищецът е получил коса фрактура в горната част на лявата бедрена кост и е бил опериран под обща анестезия с открито наместване и поставяне на интрамедуларен пирон.

Приел е да е установено от събраните по делото доказателства получената тежка травма да е причинила на ищеца силни, интензивни и продължителни болки в левия крак, деформация и функционална немощ, като според неоспорената СМЕ съществувала пряка причинно-следствена връзка между процесния инцидент - падането на клон от дървото върху ищеца, който го е съборил на земята, и счупването на бедрото му.

Понататък е приел за установено причините, довели до пречупване на клона на процесното дърво, да са комбинация от влошеното санитарно състояние на дървото и лошите метеорологични условия в момента на инцидента.

При съвкупната преценка на доказателства съдът е приел да са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на ответника за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди ,поради което , преценявайки продължителността, силата и интензитета на причинените на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, сравнително забавения възстановителен период, който не е приключил и към момента; продължаващата необходимост от грижи и помощ в ежедневието; ограниченото движение на долния крайник и сравнително неблагоприятната прогноза, както и възрастта на ищеца и наличието на съпътстващи заболявания, затрудняващи възстановяването му, съдът е намирил сумата от 45 000 лв. да е справедливо обезщетение за понесените от Й. С. физически и психически болки и страдания в резултат на процесния инцидент, поради което е уважил иска до този размер като до пълния предявен размер от 80 000 лв. го е отхвърлил.

Решението ,както се каза по-горе ,е обжалвано в неговата цялост като оплакванията ,релевирани от страните касаят размера на дължимото обезщенение ,което ищецът счита за занишено ,а ответникът за завишено и несъобразено с обстоятелствата

,при които е настъпил инцидента.Следователно и на основание чл.267 от ГПК това са пределите на въззивно обжалване .

От събраните по делото доказателства и по конкретно от неоспореното заключение на СМЕ се установява ,че на посочената от ищеца дата при удър от паднал клон на дърво ищецът е паднал и усукал левия си крак ,което довело до коса фрактура на ляв бедрена кост ,от която травма същият имал 4 деформация ,силни болки и функционална немощ на левия крак.Експертизата уточнява ,че счупването на лява бедрена кост е тежка травма ,причиняващи силни ,интензиви и продължителни болки в левия крак като ищецът е приемал аналгитици за дълъг период от време ,бил е затруднен при тоалет ,обслужване и придвижване ,нуждаел е се от чужда помощ и помощни средства .Посочила е също ,че ищецът е прекарал след оперативната интервенция значително време в реанимация ,а придружаващите заболявания са усложнили и затруднили лечението му.Експертизата е установила също така ,че и към настоящия момент ищецът е в увредено състояние ,спазва постелен режим ,не може да ходи и сяда в леглото , болките ,страданията и физическото неудобство ще са за продължителен период от време ,а прогнозата за възстановяване е песимиснична . Посочва и това ,че според експертно решениена Т*** от 26.01.2024 г. ищецът има 100 % нетрудоспособност пожизнено с необходимост от чужд помаща ,както и че от 08.01.2024г. е лекуван от мозъчен инфаркт ,причинен от тромбоза на церебрална артерия ,която тромбоза е възможно да е пряко свързана с преживяната фруктура на лява бедрена кост и продължителния период на залежаване като тези два фактора – продължителното залежаване и мозъчно – съдовото заболяване след тромбозата са отслабили силно мускулатурата и координацията на ищеца ,същият не може да стои седнал и да ходи ,тъй като крайниците му са отслабнали и получава световъртеж.

Не е спорно ,а се установява от представената епикриза ,че ищецът страда от неинсулинозависим диабет ,хипертонично сърце ,исхемична кардиомиопатия и застойна сърдечна недостатъчност.

По делото са разпитани и сведители .Така св.А. С. ,син на ищеца, установява ,че след операцията последият изпаднал в кома за 20 дни ,той и брат му стояли в болницата ,за да го гледат ,ищецът лежал недподвижно на подлога ,не можел да стане, не можел да се храни ,което положение е така и до момента.Към момента свидетелят живее при баща си ,защото той има нужда от непрекъснати грижи ,които грижи споделя с брат си .Установява ,че преди инцидента ищецът живеел сам и се справял добре с ежедневието ,можел е да излиза сам ,да се обслужва , да си пазари ,бил добре за годините .