Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 19.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело за възобновяване 91/2025
Вид
Решение № 76
Подписан
19.06.2025
В сила
19.06.2025
Състав
ПЕТЯ СТОЯНОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ, СЛАВКА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велико Търново, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20254000600091 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на НОХД №1152/2024г. по описа на Районен съд - Плевен, отмяна на постановената присъда №137/20.11.2024г. и прекратяване на наказателното производство. С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК.

Представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново изразява становище, че поддържа внесеното предложение на и.ф. Главен прокурор за възобновяване и прекратяване на НОХД №1152/24 г. на РС Плевен. Счита искането за основателно и предлага да бъде уважено, тъй като с постановяване на оправдателна присъда и провеждане на наказателно производство по отношение на М. е нарушен основен принцип на правото non bis idem. При възобновяване и прекратяване на наказателното производство тази грешка ще бъде изправена. В Италия е приключило наказателното производство за същото обстоятелство, за същите факти, които са обсъждани в обвинителния акт внесен от РП Плевен по отношение на М.. Предлага се искането и.ф. Главен прокурор да бъде уважено на това основание и да бъде прекратено наказателното производство водено в България срещу М..

1

Адв. Н., като процесуален представител на М. А. М. изразява становище, че присъдата на РС Плевен е мотивирана и законосъобразна и би следвало да остане в сила.

Оправданото лице М. А. М. изразява становище, че не са налице основания за възобновяване на производството.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на посочените в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване е основателно, като съображенията за това са следните:

Правилно в искането се посочва, че с присъда №137/20.11.2024г. по НОХД №1152/2024г. Районен съд - Плевен признал М. А. М. за невинен в това на 10.04.2017г. в съучастие като извършител с Ц. В. П., също извършител, да е транспортирал от град Враца до град София с лек автомобил с регистрационен №ЕН32**** марка „Фолксваген голф“, собственост на Х. М.

Ц. и да е превел през границата на страната - ГКПП „Кулата шосе“ с автобус чрез закупуването на билет и да е транспортирал от границата на страната ГКПП „Кулата шосе“ до град Неапол в Република Италия с лек автомобил с регистрационен № ЕН 3267 ВН марка „Фолксваген голф“, собственост на Х.

М. Ц. ненавършилата осемнадесет години непълнолетна А.-М. Б. от с. Галине, област Враца, с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция /предлагане на платени сексуални услуги/ на територията на Република Италия независимо от съгласието й и го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, предл. 2, вр.чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 05.12.2024 г. и не подлежи на касационна проверка.

Правилно е посочено, че НОХД №1152/2024г. е образувано по обвинителен акт, в който подробно са изложени фактите, обосноваващи обвинението, от които е видно, че Ц. П., упражнявайки насилие и заплахи, склонил А.-М. Б. да отпътува с него и с М. М. за Италия, където да проституира. Тримата тръгнали от гр. Враца към гр. София с лек автомобил, 2 управляван от М. М.. На 10.04.2017г. А.-М. Б. преминала границата с Гърция с автобус, като билета й бил осигурен от П. и М.. След преминаване на границата, в Гърция, А.-М. Б. се прехвърлила в автомобила, с който пътували П. и М. и с ферибот преминали в Италия. В Неапол отишли с автомобила, управляван от М. и на следващия ден Б. започнала да проституира. До предварително посочено от П. място, всяка вечер М. я транспортирал с автомобила и я вземал сутрин. П. прибирал всички получени от Б. пари. М. се завърнал на територията на България на 21.05.2017г. В Италия Б. била установена от полицията на 05.09.2017г.

Правилно също така се посочва, че по делото е установено/ като са изискани и приложени копия от актовете (том 7, л.158 - л.206)/, че с решение № 37/17.05.2023г. Окръжен съд - Ловеч е приел на основание чл. 457, ал. 2 от НПК за изпълнение присъда №5074/2018г. на Съда за най-тежки и обществено опасни престъпления в Неапол, влязла в законна сила на 27.07.2021г., с която на М. А. М. е наложено наказание 12 години лишаване от свобода, като квалифицирал деянието по българското право като престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, предл. 2, вр.чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК. С решение №95/25.07.2023г. по ВЧНД №169/2023г. Апелативен съд - Велико Търново потвърдил решението. Правилно е посочено, че от мотивите на присъдата на италианския съд е видно, че фактите се припокриват с тези, обосноваващи обвинението по НОХД №1152/2024г.по описа на РС-Плевен. Отчетено е, че А.-М. Б. решила да тръгне с Ц. П. и М. М. за Италия през април 2017г. От гр.

Враца до гр.София стигнали с автомобил, след което с кораб и автомобил до Неапол. В Неапол А.-М. Б. била принудена от П. да проституира, като М. я контролирал - придружавал я вечер и я прибирал сутрин. Всички спечелени пари давала на П.. На 05.09.2017г. А.-М. Б. била установена от полицията след сигнал от Интерпол и настанена в център за временно настаняване.

Правилно също така е посочено с позоваване на решение №7/26.02.2021г., н.д.№891/2020г., II н.о., ВКС, че в случаите, когато има данни по делото, че срещу едно лице се е водило наказателно производство в друга държава членка на ЕС за същото деяние и е налице влязла в сила присъда, следва да се изискват и прилагат официални документи, както и сведение дали е изпълнено наложеното с нея наказание, след което съдът да направи съпоставка между престъпленията, за да обоснове дали деянията са тъждествени и дали евентуално влязлата в сила присъда възпрепятства повторното съдене и наказване в рамките на производството пред българския съд. При постановяване на присъдата си по НОХД №1152/2024г., макар да е разполагал с необходимите доказателства, съдът не е съпоставил фактите, обосноваващи обвинението и описани в обвинителния акт с тези, залегнали в основата на присъдата на италианския съд, като изцяло е игнорирал и възраженията на подсъдимия в тази насока, развити в съдебно заседание на 16.10.2024г. и в съдебните прения на 20.11.2024г. Съпоставката на посочените в решението на Съда за най-тежки и обществено опасни престъпления в Неапол обстоятелства с тези, залегнали в обвинителния акт по НОХД № 3

1152/2024г. разкриват идентичност на основните факти, очертаващи обективната страна на инкриминираните деяния.

Правилно е позоваването на чл. 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година, в който се посочва, че „лице, което е осъдено в една договаряща страна, не може да бъде преследвано за същите деяния в друга договаряща страна, при условие че когато лицето е осъдено, санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение, или не може да се изпълни по силата на законите в договарящата страна, в която е произнесена.“ Принципът ne bis in idem не се ограничава само до правото лицето да не бъде повторно наказвано, а се простира върху правото да не бъде обвинявано и наказателно преследвано два пъти, независимо дали е оправдано в едно от производствата. Прилагането на принципа е подчинено на две условия, а именно, от една страна, да има предходно окончателно решение (условието „bis“) и от друга страна, едни и същи деяния да са били предмет на предходно решение и на последващи производства или решения (условието „idem“). Релевантният критерий, за да се прецени дали е налице едно и също престъпление е идентичността на фактите, а именно наличието на съвкупност от неразделно свързани помежду си конкретни обстоятелства, довели до окончателното оправдаване или осъждане на съответното лице, като правната квалификация на фактите по националното право и защитеният правен интерес са без значение за констатирането на наличието на едно и също престъпление (решение С-436/04 на СЕС по дело Van Esbroeck). Правилно се посочва в искането, че когато се преценява дали е спазен принципът ne bis in idem, следва да се вземат предвид не само деянията, посочени в заключителната част на обвинителния акт, съставен от компетентните органи на друга държава членка, и в диспозитива на влязлата в сила присъда, постановена в тази държава, но и деянията, посочени в мотивите на тази присъда, и тези, които са били предмет на досъдебното производство, но не са били включени в обвинителния акт, както и всички релевантни сведения за фактите, във връзка с които в тази друга държава членка е проведено предходно наказателно производство, приключило с влязъл в сила акт (решение по дело С-726/21). В тази връзка правилно в искането на и.ф. Главен прокурор, с оглед идентичността на фактите относно престъплението, се посочва, че постановяването на втора по ред, макар и оправдателна присъда, след влизане в сила на решението на Съда за най-тежки и обществено опасни 4 престъпления в Неапол и в хода на нейното изпълнение, води до нарушаване на принципа ne bis in idem, залегнал в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и чл. 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген.

На фона на горното при постановяване на присъдата, съдът е допуснал съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, тъй като съдът не е съобразил забраната ne bis in idem, представляваща основание за прекратяване на наказателното производство предвид разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК и чл. 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген. Допуснатите съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство, като могат да бъдат отстранени по реда на чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК. Поради изложеното и на основание чл. 419, ал.1, вр. чл. 420, ал. 1, изр.

1, предложение последно, чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2, чл.

425, ал.1, т. 2 НПК, следва да се възобнови НОХД №1152/2024г. по описа на Районен съд - Плевен, да се отмени присъда №137/20.11.2024г. и да се прекрати наказателното производство. С оглед на изложеното искането на Главния прокурор е основателно и следва да се уважи.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Великотърновският апелативен съд

РЕШИ:

Възобновява НОХД №1152/2024г. по описа на Районен съд – Плевен.

Отменя присъда №137/20.11.2024г., постановена по НОХД №1152/2024г. по описа на Районен съд – Плевен и прекратява наказателното производство по делото на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК .

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5