Решение № 79 от 14.05.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Кубрат, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20253320101508 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл. второ ГПК, предявени по реда на чл.416 ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 79 и сл.

ЗЗД.

Ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. М. М. и П. В. чрез юрисконсулт П.

Ц., твърди, че н а 04.04.202 3 г. между „Сити кеш“ ООД, в качеството на кредитодател и ответника Ш. А. И. бил сключен Договор за потребителски кредит № 840992 по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). При сключване на този договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на сключения между страните договор, Ш. А. И. получила сумата от 2600 лева, която се съгласила да върне чрез 18 бр. месечни вноски в размер на 495.00 лева в срок до 04.10.2024 г., съгласно изготвен погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в 1 размер на 40.05%, както и ГПР в размер на 48.03% Страните се договорили, че при забава на плащането на погасителна вноска ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, ведно с всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземането, направени от кредитора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.05.2025 г. „Сити кеш“ ООД прехвърлило своите вземания към ответника по процесния договор в полза на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, за което от ветникът бил уведомен.

Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита. На 30.09.2025 г. ищецът депозирал в РС – Своге, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника. Образувано било ч. гр. д. № 869/2025 г., по което на 03.10.2025 г. съдът издал Заповед № 619 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумите: 2 600,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 86,15 лева, представляваща мораторна лихва - в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.10.2024 г. до 15.09.2025 г., 870,56 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.04.2023 г. до 04.10.2024 г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 60,46 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 23,09 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника, който в едномесечният срок подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК .

В изпълнение указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Ш. А. И. дължи на „АПС Бета“ ЕООД гр. София сумите 2 600,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 86,15 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.10.2024 г. до 15.09.2025 г., 870,56 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.04.2023 г. до 04.10.2024 г. Претендират присъждане на сторените по заповедното и по настоящото дело разноски.

Ответникът Ш. А. И., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, при редовност в призоваването, не се явява. След изтичане на едномесечния срок за представяне на отговор на исковата молба е сезирала съда с искане да й бъде предоставена правна помощ, което е уважено от съда. Назначеният й особен представител адв. Д. Г. не се явява в съдебно заседание, а представя 2 подробно Становище вх. № 2336/20.04.2026 г., с което оспорва наличието на облигационни отношения между ответницата и ищцовото дружество, оспорва Общите условия на „Сит Кеш“ ООД, както и договорът за цесия. В случай, че съдът приеме, че между страните е възникнала вА.дна облигационна връзка, претендира съдът да счете процесния договор за кредит за недействителен поради нА.чието на неравноправни клаузи, за нА.чието на които следи служебно. Посочва, че договорената годишна лихва в размер на 40.05 % е уговорена в нарушение на добрите нрави, поради което и клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 04.04.2023 г. ответницата сключила Договор за паричен заем кредирект № 840992 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получила сумата от 2 600 лв., срещу което се съгласила да върне на 18 вноски в срок до 04.10.2024 г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,03%, който не включва възможните разходи, които длъжникът може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите по Тарифата за таксите на кредитора.

Ищецът представя преводен документ от системата на ИзиПей, че на 04.04.2023 г. е превел на ответника сумата 2600 лв. съгласно договор 840992.

Ответникът не е правил никакви плащания по договора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.05.2025 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Заявителят твърди, че при описаните горе договорни условия той е изпълнил задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума – 2600.00 лева, а заемателят не е извършил плащания.

В срока по чл. 131 от ГПК договорът не е оспорен от ответницата, както и приложените към него общи условия, същите носят подписите на двете 3 страни, респ. на ответницата.

На 04.10.2024 г. е изтекъл падежа на последната дължима вноска, като ищецът в заповедното и в исковото производство твърди, че ответникът и след крайния срок не е погасил заетата сума и не е извършвал плащания по договора.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр.дело № 869/2025 г., като твърди че ответницата не е изплатила до 04.10.2024 г., към който момент е настъпил падежа на последната дължима по погасителен план вноска, сумата 2600 лева, определена като главница, за погасяване на задължението за връщане на дадената й в размер на 2600.00 лева в заем сума, на 30.09.2025 г. предявило дължимите суми за плащане със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело № 869/2025 г. по описа на Районен съд – Своге.

Вземането подлежи на установяване по исков ред при условията на чл.

415, ал.1, 2 ГПК, тъй като срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 619/03.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 869/2025 г. по описа на РС – Своге ответницата, в качеството на длъжник, е подала възражение.

Приетите като писмени доказателства Договор за паричен заем № 840992/04.04.2023 г., сключен между ответницата и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, вземанията по който са прехвърлени в полза на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133, с Договор за продажба на вземания(цесия) от 21.05.2025 г., и общите условия към договора за заем, подписани от ответницата, съставляващ частен диспозитивен документ, подписан и от двете страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица.

Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответницата, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото – относно сключването и условията по него, както те се твърдят от ищеца.

Оспорванията направени от назначения особен представител, доколкото последният е назначен по искане на ответницата, но след изтичане на едномесечния срок за отговор, не следва да се обсъждат, тъй като са преклудирани.

4

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:

Съгласно приложените по делото писмени доказателства (договор за паричен заем, ОУ, погасителен план и платежен документ) е нА.це вА.дно възникнало правоотношение по договора за заем. Видно от представената разпечатка на кореспонденция, находяща се на л.46-48 от делото договорът е сключен по предвидения от ЗПФУР и съдържа всички съществени и необходими елементи на договора за заем, както и задължителните допълнителни реквизити по чл. 10 ЗПК.

Страните са уговорили фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, който не е променян, като уговорения ГПР е под законовоопределения максимум от 50%. Кредитът е падежирал, без длъжникът по него да е извършвал плащане.

Предвид липсата на изпълнение длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД.

Досежно обстоятелството дали ответницата е надлежно уведомена за извършената цесия – няма безспорни доказателства това да е станало по имейл. Поради това следва да се приеме, че уведомяването е извършено с връчването на исковата молба и приложенията. Следва да се отбележи, че без значение за основателността на исковете по чл. 422 от ГПК е установяването на надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия, защото този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането.

Договорът за цесия е вА.ден, като цесионерът е встъпил в правата на кредитора. Вземането му съществува и следва да бъде удовлетворено.

Неуведомяването за цесията има значение в отношенията между длъжника и цесионера само с оглед евентуално плащане от него, извършено преди уведомяването на извършената цесия. Не се твърди от страна на ответника да е извършвал плащане към цедента.

Предвид изложеното съдът приема, че към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в РС – Своге задълженията на ответницата възлизат в размер на 2600 лева за главница, 870,56 лева за възнаградителна лихва за периода от 04.04.2023 до 04.10.2024 г. и 86,15 лева за мораторна лихва за периода от 05.10.2024 г. до 15.09.2025 г.

5

По изложените съображения, предявените искове за главница , възнаградителна и мораторна лихва са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 42.72 евро (83,55 лева).

В исковото производство са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 25.56 евро, доплатена държавна такса в размер на 47.83 евро, 1.59 евро – такса превод. По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер от 102.26 евро.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , съразмерно на уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 177.24 евро за разноските в настоящото производство.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш. А. И., ЕГН

********** с пост./наст. адрес в ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано по пълномощие от юрисконсулт П. Ц. сумата 1329.36 евро (хиляда триста двадесет и девет евро, тридесет и шест цента) (2 600,00 лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №

840992/04.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 445.11 евро (четиристотин четиридесет и пет евро, единадесет цента) (870,56 лева), представляваща договорна лихва за периода от 04.04.2023 г. до 04.10.2024 г., 44.05 евро (четиридесет и четири евро, пет цента) (86,15 лева), представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.10.2024 г. до 15.09.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 619/03.10.2025 г. по ч. гр. д. № 869/2025 г. по описа на РС – Своге.