Решение № 126 от 22.04.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Б. С., 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20241410101821 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.С. - 1421, ул.”Д. Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г. С. – Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника В. М. Й. с ЕГН ********** от с.К., обл.В., ул.“Георги Димитров“ № 12, за сумата 1693,91 лева, представляваща главница по договор за кредит № 7053342869/12.09.2022 г., сумата от 242,74 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2023 г. до 27.03.2024 г., сумата от 113,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.10.2023 г. до 11.04.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.04.2024 г.(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда и предмет на ч.гр.д.

№603/2024г. по описа на РС – Б. С.) до изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника В. Й. не представя отговор.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№603/2024 г. описа на РС-Б.С.. Приета е по делото ССчЕ, чието заключение възприетo от съда, като обективно и обосновано.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

В исковата молба се твърди, че банката е образувала ч.гр.д.№603/2024 г. по описа на РС – Б. С. по реда на чл.417 от ГПК. С издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист е образувано изп.д.№1728/2024 г. по описа на ЧСИ И.Ц. рег.№899.

Посочва се още, че на 12.09.2022 г. ищеца е сключил договор за потребителски кредит №7053342869 с ответника. На основание сключения договор е предоставен кредит в размер на 2825,21 лв., като съгласно чл.7 ал.1 от Договора е посочено, че средствата по кредита се предоставят от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметка на потребителя, открита в банката. Кредитът се считал за усвоен в деня, в който кредитните средства постъпят по сметката на потребителя. В случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховка или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждали от кредитора по сметка на застрахователя, за което потребителят давал изрично си нареждане и съгласие с подписването на договора. Посочва се, че ответникът е пожелал да сключи застраховка „Bank пакет 3 сметка“ в размер на 239,77 лв. и „Bank пакет 3 кредит + сметка“ в размер на 385,44 лв. Видно от чл.13 от заявлението – декларация, кредитополучателят е пожелал да сключи цитираните застраховки. Поддържа, че съгласно чл.19 при сключване на процесния договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, това се случва само по изрично негово желание.

Общото крайно задължение по договора възлизало на 4187,52 лв., която сума е разсрочена на 24 погасителни вноски по 174,48 лв. Сочи се, че уговореният лихвен процент между страните е 41,05 %, като по този начин ответника се е задължил да върне месечни вноски от два компонента /главница и договорна лихва/. С част от получената сума кредитополучателя е рефинансирал свое задължение по договор за потребителски кредит №********** в размер на 199,15 лв.

Поддържа се, че ответника е преустановил плащанията по договора, като непогасени са вноски с падежи 15.10.2023 г., 15.11.2023 г. и 15.12.2023 г. Посочва, че е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост, което според приложените доказателства е получено лично от ответника.

Предвид тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

В с.з. процесуалните представители на страните по делото не се явяват и не са представили допълнителни доказателства. Същите са депозирали молби и становища.

Пълномощникът на ответника адв. Д. М., оспорва иска като частично основателен, релевирал възражение за нищожност на процесния договор за кредит. Поддържа, че ответника дължи чистата главница по кредита, която е в размер на 2200 лв.

От допуснатата и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от ищеца, а оспорено от ответника в частта за изчисленото ГПР, заключението е възприето от съда, като 2 обективно, пълно и компетентно изготвено.

От представеното заключението се установява, че по Договор №7053342869/12.09.2022 г. от ищцовото дружество ответника е усвоил сума в размер на 2825,21 лв. на 12.09.2022 г., видно от Приложение №2, неразделна част от заключението. Установява се още, че ищеца е превел по сметка на Застрахователя средствата за заплащане на застрахователните вноски по застраховките на 19.10.2022 г., като счетоводния вальор на операциите е 20.10.2022 г.

От заключението на вещото лице се установява, че към момента на подаване на заявление по чл.417 от ГПК -24.04.2024 г. размерът на платените суми са общо 2205,36 лв., като са погасени следните компоненти: главница в размер на 1131,30 лв., договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1017,59 лв. и обезщетение за забава в размер на 56,47 лв. Размерът на останалите неизплатени задължения по компоненти по процесния договор към 24.04.2024 г. възлиза на общо 2050,50 лв., в т.ч. главница в размер на 1693,91 лв., договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 242,73 лв. за периода от 15.10.2023 г. до 27.03.2024 г. и обезщетение за забава върху просрочена главница в размер на 113,85 лв. за периода от 15.10.2023 г. до 11.04.2024 г.

По допълнително зададения от ответника въпрос за размерът на ГПР по договора с начислената застрахователна премия в общ размер на 625,21 лв. по двата застрахователни пакета, вещото лице е отговорило, че ГПР възлиза на 49,7 %.

В с.з. вещото лице поясни с оглед зададения допълнителен въпрос от ответника, че нетният размер на отпуснатият от ищеца кредит като чиста сума получаване на потребителя възлиза на 2200 лв., респ. сумата от 625,21 лв. е добавена към главницата /видно от Приложение №2 е усвоена от ответника/. Съгласно условията на договора, тя е преведена от ищеца на застрахователното дружество при сключване на договора и в последствие е разпределена за погасяване от ответника на 24 броя погасителни вноски, които се прибавят към нетната главница. От заключението и разясненията дадени от вещото лице се установява, че застрахователната премия в общ размер на 625,21 лв. е включена в ГПР и същия възлиза на 49,7 %.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника В. М. Й. в качеството му на длъжник, на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 374/26.04.2024г. и изпълнителен лист № 312/26.04.2024г. в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД след депозирано в срок възражение срещу заповедта. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочено в заповедта за изпълнение.

Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

3

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за кредит № 7053342869/12.09.2022г. Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парични задължения очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.

Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №603/2024 г. по описа на БСлРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и заключението по изготвената експертиза.

Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №603/2024 г. по описа на БСлРС, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 от ГПК заповед за парично задължение въз основа на документ № 374/26.04.2024г. и изпълнителен лист № 312/26.04.2024г. за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадените заповеди са връчени на длъжника Й. лично, чрез ЧСИ Иванка Цонкова с район на действия ОС-В.. Същият е депозирал в законоустановеният срок възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД основава претенцията си въз основа на сключен договор за потребителски кредит № 7053342869 от 12.09.2022г., по силата на който е предоставил на ответника кредит в общ размер от 2825,21 лв. /размер на кредита 2200,00 лв. и общ размер на застрахователната премия 625,21 лв./, която сума ответника се е задължил да върне по установения между тях начин - чрез 24 равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от Договора за 4 кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Въз основа на попълнено от ответника В. Й. заявление-декларация за установяване на договорни отношения с „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД-гр.С., между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 7053342869 от 12.09.2022г. От договора се установява, че е уговорен годишен процент на разходите е 49,23 %, годишен лихвен процент е 41,05 %, лихвен процент на ден, представляващ 1/360 част от годишния лихвен процент. При тези договорки, касаещи лихвата и главницата, общото задължение по кредита е посочено като 4187,52 лв. Кредитополучателят се задължил да върне така посочената обща сума на 24 вноски от по 174,48 лв. Съгласно погасителния план, месечните погасителни вноски са платими на 15-то число.

В договора за кредит са посочени /чл.15 и сл./: приложимият лихвен процент при просрочие, начините за неговото променяне и стойността на разходите при неизпълнение; последиците за заемополучателя при просрочие на вноските; правото на отказ на потребителя /заемополучателя / от договора; реда за прекратяване на договора. В заявлението-декларация за установяване на договорни отношения ответника Й. е дал съгласие за обработка на личните му данни и съгласие за сключване на застраховка.