Решение № 226 от 15.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Велико Търново, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20214100100950 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищцата твърди, че на 17.11.2021г. около 10:40ч. е посетила със своя син и снаха магазин „Кауфланд“ в гр. В.Т., като преминавайки през междинната автоматична врата с фотоклетка, последната я ударила силно и я съборила на пода. Ищцата била транспортирана в спешно отделение при МОБАЛ Велико Търново и там се установила деформация на крайника и невъзможност за извършване на активни движения- субкапитална фрактура на лявата бедрена кост. Ищцата била приета същия ден за лечение в отделението по ортопедия и травматология при МОБАЛ Велико Търново, извършено било оперативно лечение – частична смяна на тазобедрената става с еднопротезно заместване. Във връзка с проведеното лечение ищцата твърди да е направила разходи в общ размер на 2186,55лв. Твърди и че е изживяла силен стрес, както от получените травматични увреждания и нетърпимите болки, така и от проведеното лечение. Болките и страданията на ищцата продължавали и към момента на подаване на исковата молба. Тя е била напълно обездвижена до 22.12.2021г., поради което е поставена в невъзможност да се обслужва сама и да извършва обикновени ежедневни дейности. Според ищцата ответникът отговаря за непозволено увреждане, което й е причинено, тъй като вредите, които е претърпяла, се дължат на неправомерно поведение на ползвателя на процесната входна врата, който не е предприел съответните действия по обезопасяване на вратата и осигуряване правилното й функциониране. Вредите са пряка и причинна връзка с бездействието на лицата, на които е било възложено от ответното дружество 1 да упражняват съответния надзор, поради което са причинени при и по повод възложената им работа. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и сумата от 2186,55лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху същите, считано от 17.11.2021г. до окончателното им изплащане. В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, като сочи, че те са допустими, но не са основателни.

Отрича наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорват се твърденията на ищцата относно настъпване на инцидента, при който тя твърди да е пострадала. Навежда твърдение, че процесната врата е била в изправност. Твърди, че е положена грижата на добър търговец при осъществяване редовна поддръжка на вратата. Твърди, че е налице небрежност в действията на ищцата, която е довела до настъпване на вреди за нея. Оспорва твърденията на ищцата за причинени вреди. Оспорва наличието на причинна връзка между вредите и въздействие от вратата, която принадлежи на дружеството. Оспорва при условията на евентуалност исковете по размер, като сочи, че претенциите са съществено завишени.

В хода на производството по делото ищцата е починала и производството по същото е продължило с участието на нейния син и единствен наследник по закон, В. Г. Е.. Същият поддържа исковете и моли съда да ги уважи по съображенията, изложени в исковата молба.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения, доводите на ответника в отговора на исковата молба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното :

Съгласно показанията на свидетеля София Е. и изявленията на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК, З. В. Е. е посетила заедно със свидетелката София Е. и сина си на 17.11.2021г. търговски обект – магазин на веригата „Кауфланд“ в град В.Т., ул. „*“ № . При влизане в обекта З. Е. паднала, като свидетелката която към момента на падането е била с гръб към нея, я видяла паднала до вратата, на лявата си страна. Хората, които били до нея, казали на свидетелката С. Е., че З. е била блъсната от вратата и е паднала точно до нея.

Първоначално пострадалата заявила, че не иска нищо, но била в шок и отказала да бъде транспортирана до болница с линейка, като отказала и на снаха си и сина си да бъде заведена до болницата, която се намира в близост до мястото на инцидента. При прибирането в дома им обаче, тя почувствала силна болка и веднага била откарана до болницата от сина и снаха си. Там установили, че З. Е. има счупена тазобедрена става и се наложило да й бъде извършена операция. След операцията се наложило тя да ползва памперси, защото не е можела да се движи. Не можела и сама да се обслужва. Била настанена в дом, където се грижели за нея, но близките й я посещавали постоянно. Тя разговаряла с тях по телефона постоянно, оплаквала се. Преди операцията била жизнена и подвижна, като се обслужвала сама, въпреки 2 напредналата си възраст и ползван бастун, навсякъде ходела сама. Към момента на инцидента имала установена диагноза начална деменция. За нея било мъчително да лежи постоянно на легло и това довело до много влошено както психическо, така и физическо състояние. Преди инцидента З. Е. живеела сама в апартамента си и се обслужвала и грижела за себе си самостоятелно. Била жизнена и енергична за възрастта си жена, излизала по няколко пъти на ден, познавала много хора. Свидетелката Е. заявява, че дни след инцидента, при посещение на същия магазин, била запитана от непозната за нея служителка на магазина какво се случва с нейната свекърва.

Служителката обяснила, че я разпознала, защото след инцидента разглеждали записите от камерите и от там я е запомнила. При отправена молба да дадат показания по случая, служителите на магазина и работеща на територията на обекта продавачка на парфюми отказали под предлог, че не желаят да влизат в конфликт с работодателя си.

От момента на изписване от болничното заведение до смъртта си З. Е. живяла в дом за стари хора.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката С. Е., тъй като те са последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Липсва спор между страните относно обстоятелството, че вратата на търговския обект, стопанисван от ответното дружество, до която е паднала З.

Е. в деня на инцидента, се задвижва от фотоклетка.

Видно от приложените към делото протоколи от 15.10.2021г. и 26.10.2021г., ответникът е възложил на „Дормакаба България “ ЕООД гр.

София сервизното обслужване на вратите в процесния търговски обект. При извършено на 15.10.2021г. профилактично обслужване на автоматичните врати на обекта служителят на дружеството е констатирал, че по отношение на „вратата при топла точка” е налице проблем. На 26.10.2021г. служител на посоченото търговско дружество е извършил регулиране на разместено крило на врата в процесния обект, като е записал, че след извършения сервиз вратата работи нормално.

Съгласно представен по делото договор за предоставяне на социални услуги от 23.11.2021г. З. Е. е била настанена в дом за стари хора с предоставени там грижи, настаняване и обслужване, подробно описани в договора, срещу заплащане на месечна такса.

По делото са представени фактури за закупени лекарства и консумативи за проведено оперативно лечение, както и лекарствени средства в периода на лечението си след получената травма на стойност 2186,55 лв.

За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушано заключението на съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно същото З. В. Е. е претърпяла счупване на шийката на лявото бедро, субкапително. Счупването е било с разместване, което се потвърждава в описаното обективно състояние в приложената епикриза скъсяване и външна ротация на левия долен крайник. Счупването е причинено при падането на ищцата. Така описаната травма според заключението е получена при описаната в исковата молба обстановка. По 3 отношение на травмата е предприето е оперативно лечение — ендопротезно заместване на бедрената компонента на лявата тазобедрена става по типа на Мур. На 19.11.2021 година е извършена операцията и Е. е изписана четири дни след това на 23.11.2021 година в добро общо състояние и с препоръки да продължи терапията в домашни условия, както и да започне ранна рехабилитацня и физикална терапия. Един месец след изписването е била напълно обездвижена и е извършен контролен преглед на 22.12.2021 година.

Тогава е била направена и контролна рентгенография. Заключението сочи, че още при падането в магазина З. е получила силна болка, както и в последващите часове до настаняването и в Ортопедично отделение. Не е можела да става, да стъпва и да ходи. Всеки опит за движение на левия крак е усилвал болките. Имала е бoлки с различен интензитет през първите няколко дни след операцията, които са били купирани с обезболяващи. Постепенно болката е намаляла , но е имала такава и през следващите два месеца от операцията. След този период според вещото лице болките са били с понисък интензитет и по- на рядко.

Заключението установява, че след счупването и последвалата го операция в първите 30-60 дни пострадалата е била пряко и почти непрекъснато зависим а от чужда помощ. Трудно и болезнено е било ставането и придвижването и то само с помощни средства и / или чужда помощ.

Заключението установява, че приложените фактури и финансовите документи са били необходими за навременното и качествено лечение на получената от ищцата травма. Без пряка връзка в следоперативното възстановяване е изписаното лекарство Уел Муув течен колаген. Има обаче косвена такава, тъй като този колаген служи за стабилизиране на ставния хрущял. Останалите средства са имали пряко отношение към възстановяването.

Вещото лице посочва, че съгласно данните по делото ищцата е страдала към момента на инцидента от неинсулино зависим диабет, имала е преживян инфаркт и вероятно отслабено зрение.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД .Исковете са основателни и доказани, като по отношение на размера им искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи изцяло, а искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- до размер от 30 000 лв.

В останалата си част този иск е неоснователен.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е доказано наличието на всички предпоставки на сложния фактически състав на непозволеното увреждане, а именно: виновно и противоправно поведение на конкретни лица, вреда и причинна връзка между виновното и противоправно поведение тези лица на и настъпилата вреда.

Доказано е по делото,че ответникът стопанисва процесния търговски обект . Като негов стопанин той е възложил на посоченото по- горе дружество да поддържа в изправност вратите на обекта, които се задействат с фотоклетка. Видно от представените и цитирани по- горе протоколи, че една от вратите на процесния обект, задействани с фотоклетка, е била ремонтирана поради наличието на неизправност около двадесет дни преди настъпване на процесния инцидент. Не става ясно от представените протоколи за сервизно 4 обслужване дали това е конкретната врата, която е ударила ищцата при влизането й в магазина и е причинила падането й , а оттам и физическата травма.

По отношение на това дали вратата на търговския обект, през която ищцата е влязла в него, я е ударила и причинила падането й, съдът намира, че по делото са налице доказателства, установяващи този факт. От показанията на свидетелката С. Е. става ясно, че ищцата е паднала точно до вратата, на лявата си страна. По делото няма доказателства, които да установяват друга причина за падането на ищцата, а и такава не се твърди. От показанията на свидетелката Е. се установява, че ищцата е ползвала бастун и се е придвижвала самостоятелно навсякъде, а от заключението на съдебномедицинската експертиза не се установява наличието на заболявания у ищцата, които да пречат на стабилността на походката й, което би било причина тя да падне без да бъде бутната от вратата на обекта. Освен това заключението на съдебно-медицинската експертиза е категорично, че травмата на ищцата е предизвикана от падането й, а то според настоящия състав е предизвикано от несвоевременното затваряне на вратата в процесния обект преди ищцата да е преминала напълно през нея. Сервизното обслужване на вратите в процесния обект е било възложено на посоченото по-горе дружество от ответника и служителите на изпълнителя са носели отговорност за правилното функциониране на процесната врата. В случая поведението им не е отговаряло на съответните правила за извършване на сервизно обслужване и поддръжка на изправността на съоръжението, поради което то се явява противоправно. Презумпцията за наличието на вина, въведена с разпоредбата на чл. 45 , ал. 2 от ЗЗД не е оборена от събраните по делото доказателства. Представените протоколи за сервизно обслужване не установяват пълна изправност на процесната врата към момента на инцидента, което говори за несъответстващо с техническите правила за поддръжка на това съоръжение поведение.