Решение № 1 от 06.01.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Бургас, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. П. Дакова при участието на секретаря М. Д. Димова в присъствието на прокурора М. Ан. Д. като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600127 по описа за 2022 година С присъда № 5/28.02.2022г. , постановена по НОХД № 431/2021г., Окръжен съд – Сливен е признал подсъдимия И. И. Д., ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 25.07.2020 г. на път SLV-1112, км.31, в землището на гр. Сливен, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СН .... АС, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на две лица – Ц. И.а П., на .. и на П. И. П., на .. - двамата от гр. Сливен, и средна телесна повреда на едно лице, а именно на З.Й. И.а, на ..., от с. Чинтулово, общ. Сливен, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник, поради което го оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.

С присъдата ОС-Сливен се е произнесъл и по веществените доказателства по делото, постановявайки след влизането й в сила лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег. № СН...НС – да се върне на наследниците на Ц. И.а П. – И. П. И., ЕГН ********** и М. П. А., ЕГН ********** или упълномощен от тях представител, а лек автомобил марка 1

„Фолксваген Голф“ с рег.№ СН....АС да се върне на подсъдимия И. И. Д..

Срещу акта на първата инстанция в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от прокурор при ОП-Сливен, с оплакване за неговата неправилност. Излагат се съображения за пороци в процесуалната дейност на първата инстанция по анализ и оценка на доказателствата, за които се сочи, че са довели до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се безспорна установеност по делото на фактите, разкриващи допуснати от подсъдимия Д. нарушения на пътните правила по чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на съществуващата пряка причинна връзка между тези негови нарушения и настъпилия вредоносен резултат. На основание горното се претендира, че подсъдимият Д. следва да понесе наказателна отговорност за извършено престъпление по транспорта съобразно квалификацията на деянието, дадена в обвинителния акт. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Д. да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.

В допълнително писмено изложение, представено от прокурора в срока по чл.320 ал.4 от НПК, се излагат пространни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост на фактическите констатации, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона.

Поддържа се, че възприетите от съда изводи за приложимост в казуса на чл.15 от НК, са необосновани. Аргументира се погрешна преценка на съда относно момента на възникване на опасността за водача Д., дължимото от последния поведение при възникване на процесната критична ситуация и съществуването на причинно-следствена връзка между вменените му като нарушени правила от ЗДвП и настъпилите вредни последици. Изтъква се, че по делото са събрани доказателства за възникването на опасност за движението в един по-ранен момент – когато л.а. „Сеат Ибиза“ се е намирал на разстояние от около един метър от границата на пътното платно, към който момент водачът Д. е имал видимост към него и е могъл да го възприеме в насоченото му движение към пътното платно. Позовавайки се в тази връзка на заключението на изготвената по делото тройна АТЕ и разясненията, дадени от вещото лице К. в съдебно заседание на 28.02.2022г., прокурорът 2 подчертава, че при своевременно предприети към посочения момент действия от подсъдимия по спиране съобразно правилото по чл.20, ал.2 от ЗДвП и запазване на движението в собствената лента от негова страна, сблъсък между двата автомобила се установява, че не би настъпил. Възразявайки срещу преценката на първостепенния съд за наличие в случая на хипотеза на „случайно деяние“ по чл. 15 от НК, прокурорът сочи, че при анализа на данните по делото същият не е съобразил изведените в автотехническата експертиза технически причини за настъпване на ПТП, както и условията, описани в същата експертиза, при които произшествието би могло да бъде предотвратено. Поддържа, че с пренебрегването на експертното заключение по АТЕ, както и с неправилното тълкуване на реакцията на водача Д. при възникване на опасността на пътя като спасителна маневра, съдът е достигнал до погрешен извод, че последният няма вина за настъпването на ПТП. Без внимание от страна на съда сочи, че е останало обстоятелството, че поведението на подсъдимия като водач на МПС не е съответно на предписанията на закона, в който случай разпоредбата на чл.15 от НК се явява неприложима. Твърди на следващо място, че съдът неправилно е изключил от доказателствената маса като негоден доказателствен източник протокола за проведен следствен експеримент, обективиращ параметрите на видимост на водача Д. към пътя, по който се е движил автомобилът на пострадалите, неотчитайки, че посоченото следствено действие е извършено по правилата на чл. 166-168 от НПК. Некредитирането на резултатите от проведения следствен експеримент, които са послужили като основа на автоекспертите при анализа на пътната обстановка, както и несъобразяването от съда с константната съдебна практика, относима към преценката за началния момент на възникване на опасността за движението - Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК, прокурорът изтъква, че е довело до неправилно заключение за несъставомерност на инкриминираното деяние по текста на повдигнатото срещу Д. обвинение.

Застъпвайки на основата на собствен анализ на доказателствата по делото позиция за несъмнена доказаност на тезата на обвинението, прокурорът предлага въззивният съд да отмени оправдателната присъда на ОС-Сливен и да постанови нова, осъдителна такава, алтернативно - да върне делото на първа инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда.

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от частните обвинители 3

М. П. А. и И. П. И., чрез упълномощения им повереник – адвокат Ц. В. от САК, с доводи за неправилност поради необоснованост на фактическите изводи, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и протИ.речието й с материалния закон. Депозираната бланкетна жалба е допълнена с представени в срока по чл. 320, ал.4 от НПК две писмени изложения, съдържащи аргументация в подкрепа на заявеното оплакване за неправилност на акта на първата инстанция. Изтъква се, че присъдата е постановена при нарушаване на принципа за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Поддържа се, че изслушаната в хода на процеса автотехническа експертиза не е дала отговор на въпроси, които имат съществено значение за правилното решаване на делото – вещите лица не са направили изчисления, на основата на които да се извърши преценка за възможността на водача Д. да предотврати удара, ако се приеме, че опасността за него е възникнала в по-ранен момент. Твърди се, че не е изследвано обстоятелството дали реакцията на подсъдимия в конкретната пътна ситуация е била своевременна и технически правилна. Критика е отправена и към подхода на съда при анализа и оценката на доказателствената наличност. Сочи се, че съдът не е анализирал в пълнота всички събрани по делото доказателства, че приоритет е даден само на доказателствените източници, подкрепящи защитната теза на подсъдимия, а останалите доказателства, които ползват обвинението, са останали без надлежно обсъждане. Аргументира се неправилен отказ на съда да кредитира данните, обективирани в протокола за проведен следствен експеримент, за които се изтъква, че разкриват възможността на подсъдимия да възприеме лекия автомобил „Сеат Ибиза“ в един по-ранен момент. Възразява се срещу приетото от първата инстанция, че моментът на възникване на опасността е навлизането на л.а. „Сеат Ибиза“ в лентата за движение на л.а. „Фолксваген Голф“, управляван от подсъдимия. Фактическите данни в тази насока се твърди, че са превратно тълкувани, като не е отчетена липсата на реакция от страна на водача Д. при възприемане на опасността на пътя съобразно задължението му по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съдът е упрекнат в това, че не е съобразил богатата съдебна практика на ВС и ВКС, даваща тълкуване на понятието „опасност на пътя“, както и по въпроса за началния момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност.

Твърди се, че фактическите констатации на първостепенния съд относно 4 момента на възникване на опасността за движението напълно пренебрегват указанията, дадени в т.6 на Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д.

№ 10/1984 г., ОСНК и поради това се явяват неправилни. Изтъквайки, че на основата на събраните по делото доказателства се установява подсъдимият Д. да е реализирал всяко от нарушенията на пътните правила, описани в обвинителния акт, частните обвинители претендират за отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на нова, с която същият да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение за извършено транспортно престъпление.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас поддържа протеста на прокурора от ОПСливен. Изтъква, че с постановяването на оправдателна присъда по обвинението срещу подсъдимия Д. за извършено транспортно престъпление, ОС-Сливен е допуснал несправедлИ.ст, както по отношение на фактическите обстоятелства, така и относно правните изводи. Счита, че неправилно е намален доказателствения обем с изключване поради негодност на протокола за следствен експеримент, констатациите в който сочи, че способстват проверката не само на показанията на Д. в качеството му на свидетел, но и на обстоятелства, описани в протокола за оглед на местопроизшествието.

Заключението на първостепенния съд за приложимост в казуса на чл.15 от НК, намира за неправилно и несъответно на доказателствата по делото.

Подчертава, че институтът на случайното деяние е приложим само в случаите, когато поведението на дееца е било правомерно и не са допуснати нарушения на правилата за движение, намиращи се в причинна връзка с настъпилото произшествие. В конкретиката на казуса сочи, че е установено подсъдимият да е управлявал МПС със скорост от 98 км/час, надвишаваща максимално разрешената от 90 км/час, с което сам се е поставил в невъзможност да възприеме своевременно автомобила на пострадалата и да предотврати удара. Намира, че констатациите на съда относно началния момент на възникване на опасността, дължимото поведение на подсъдимия и причинно-следствената връзка между допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата и настъпилия съставомерен резултат, са неправилни, тъй като не съответстват на установените по делото факти.

Представената в тройната АТЕ вариантност на обстановката на ПТП сочи, че съдът некоректно е интерпретирал, придавайки й предположителен характер.

5

Критикувайки съдебната оценка на заключението на изготвената АТЕ, прокурорът изтъква, че изборът на един от описаните в него варианти е поставен в зависимост от преценката за началния момент на възникване на опасността. Позовавайки се в тази връзка на ТР № 28 от 28.11.1984г. по н.д.

№ 10/1984г. на ОСНК на ВС, застъпва становище, че автомобилът, управляван от пострадалата П., е представлявал опасност за движещия се по главния път л.а. „Фолксваген Голф“, управляван от подсъдимия, не в момента на навлизането му по платното за движение, а в един по-ранен момент – когато се е движил по страничния черен път, с явното намерение за излизане от него и навлизане в главния път. При тази фактология счита, че причината подсъдимият да не възприеме опасността на пътя е именно високата скорост, с която същият е управлявал автомобила, а не съществуващите в района на ПТП телена ограда, бетонни колове и растителност, ограничаващи частично неговата видимост към черния път. Поради това и основавайки се на заключението на автоекспертите в неговата вариантност, прокурорът намира, че допуснатото от подсъдимия нарушение на режима на скоростта стои в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици.