Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1133 от 02.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2439/2024
Вид
Решение № 1133
Подписан
02.10.2024
В сила
02.10.2024
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл.8д · Закон за семейни помощи за деца
  • чл.71 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.142, ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300502439 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. И. Д. против решение № 363/12.07.2024г. по гр.д.№ 673/2024г. на Районен съд- гр.Асеновград в частта, с която размерът на дължимата от жалбоподателя издръжка за малолетния му син В. А. Д. е увеличен от 300 лева на 600 лева и по конкретно в частта, с която е увеличена над 350 лева или над 400 лева. Във въззивната жалба се сочи, че погрешен е извода на районния съд, че жалбоподателят има месечен доход в размер от 4000 лева. Доходът му бил под този размер.

Не било отчетено обстоятелството, че изплаща кредит с месечна вноска в размер от 500 лева. Оспорва като необоснован и неподкрепен от никакви доказателства извода на първоинстанционния съд, че малолетния В. Д. се нуждае от месечна издръжка в размер от 1200 лева. Иска се отмяна на решението на Районен съд - Асеновград в обжалваната му част и определяне на месечна издръжка до размер от 350 лева или максимум 400 лева.

От въззиваемата И. В. Д. е подаден отговор на въззивната жалба от А. Д., с който същата се оспорва като неоснователна. Оспорват се и всички твърдения в нея.

От И. Д., в качеството й на законен представител на малолетния В. Д., е подадена насрещна въззивна жалба против решението на Районен съд- Асеновград в отхвърлителната му част, а именно в частта, с която искът за увеличаване на издръжката е отхвърлен за разликата между пълния предявен размер от 800 лева и присъдените 600 лева. Твърди се, че поради здравословното състояние на детето ежемесечните разходи за него са размер от около1500- 2000 лева. Твърди се, че решението на районния съд в обжалваната му част не е съобразено с действителните нужди на детето и възможностите на родителите. Иска се отмяната му в тази част и уважаване на иска в пълния предявен размер от 800 лева.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 673/2024г. на Районен съд- гр.Асеновград е образувано по 1 искова молба от В. А. Д., чрез неговата майка и законен представител И. В. Д., против бащата на детето А. И. Д. за увеличение на определената с решение по гр.д. № 16404/2015г. на ПдРС и изменена с решение по гр.д.№ 17826/2016г. на ПдРС издръжка от 300 лева на 800 лева. Твърди се, че от последно определената издръжка са изминали около осем години, като заболяването на детето- детски аутизъм, се задълбочило, а освен това била налице значителна инфлация на цените на стоките и услугите. С решение на ТЕЛК от 10.05.2022г. за детето била поставена диагноза „Генерализирано разстройство в развитието-детски аутизъм със стереотипии и затруднения в обучението“ и било определено 85 % увреждане, с необходимост от чужда помощ. Майката била назначена за негов личен асистент и като такава получавала 850 лева брутно възнаграждение. Твърди се, че детето е в 4-ти клас в училището в село К.. Ежемесечните разходи за отглеждането му били както следва: за транспорт до съседното село, където се намира училището му, минимум 200 лева; за храна около 300- 450 лева; 200- 300 лева за телефон, понеже често си го чупело; 200- 250 лева за дрехи и обувки; за логопед в гр.Пловдив – 600- 700 лева; часове за плуване – 110 лева; за социализиране в обществото чрез посещение на музеи и други подобни – около 450 лева; лекарства за чести боледувания – около 100 лева. С оглед здравословното състояние на детето и необходимите грижи за него, майката възнамерявала да се преместят да живеят в ***, което предполагало, че ще са необходими средства за наем на жилище поне в размер от 500 лева и за режийни разходи около 100- 150 лева. Бащата на детето не полагал никакви грижи за него, не го търсел и не се интересувал от него. Той притежавал собствено жилище и автомобил, както получавал трудово възнаграждение над 3000 лева, поради което можел да дава издръжка поне в размер от 800 лева месечно.

С подадения от А. И. Д. отговор на исковата молба искът за увеличение на издръжката е оспорен по отношение на неговия размер. Оспорва се, че здравословното състояние на детето се влошава. Твърди се, че ответникът плаща ежемесечно вноски по кредити в размер от около 500 лева и не получава странични доходи освен трудовото си възнаграждение.

С решението по гр.д.№ 16404/2015г. ПдРС бракът между И. В. Д. и А. И. Д. е прекратен, като родителските права по отношение на сина им В. А. Д., роден на ***са предоставени на майката, а бащата се е задължил да заплаща изплаща издръжка за детето в размер от 105 лева месечно. С решението по гр.д. № 17826/2016г. на ПдРС издръжката за детето В. е увеличена на 300 лева месечно.

Относно размера на дължимата за детето издръжка на първо място следва да се изходи от неговите потребности. От приетите по първоинстанционното дело ЕР на ТЕЛК от 10.05.2022г. и от 23.04.2024г., Логопедичен статус, Етапна епикриза, Психологично изследване, „Направление за включване в механизма – лична помощ“, Индивидуална оценка, както и от заключението по СПЕ, изготвено от ***, и показанията на разпитаните свидетели С. Т. /без родство/ и А.М. / без родство/ непротиворечиво се установява, че малолетният В. Д. е диагностициран с детски аутизъм, като при издаване на предходното решение на ТЕЛК / видно от анамнезата в ЕР на ТЕЛК от 2022г./ са му били определени 50% нетрудоспособност. Налице са всички симптоми на това състояние- дефицити в социокомуникативното и когнитивното функциониране, нарушение на речта и стериотипни действия. Заключението на вещо лице д- р П. е, че В. се нуждае от комплексна и редовна психологична и логопедична терапия, ерготерапевтични интервенции, както и от ресурсно подпомагане в училище, което предполага евентуално преместване в подходящо училище в гр.Пловдив. В заключението е отразено също така, че за детето са от полза физическата активност, включително и заниманията с плуване, арт терапията и въобще по- широките социални контакти. В приетия социален доклад, изготвен от ДСП- гр.Първомай, е отразено, че по два пъти в седмицата майката на детето го води на логопед и психолог в гр.Пловдив, два пъти в седмицата- на логопед и арттерапевт по програма на Община- Садово, и два пъти в седмицата- на плуване. Миналата година го записала в проект „Опознай България“ за подобра социализация в обществото. Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели.

2

Понастоящем минималният размер на издръжката за едно дете по чл.142, ал.2 от СК е 233,25 лева и ако се приеме, че тя двамата родители дължат на детето си издръжка по равно, то минималната издръжка за едно детето от двамата родители е в размер от около 470 лева.

Това е издръжката за дете в ранна възраст, чийто родители реализират минимални доходи. В.

Д. е на 12 години и през учебната 2024/2025 година следва да е ученик в пети клас. Сама по себе си възрастта му обосновава поне двойно по- голяма потребност от издръжка спрямо минималната. Следва обаче да бъдат отчетени и специфичните му потребности поради диагнозата ***. Той се нуждае не само от процедури с логопед и психолог и посочените от др П. терапии, които са свързани с разходи за заплащането им и за пътуване, но и ежедневни допълнителни занимания, които да спомагат за координацията и социализацията му- спорт, посещения на музеи, различни забележителности, екскурзии със съучениците му и др..

Малолетният В. живее в с.М., учи в с.К***, посещава логопед и психолог в гр.П., и навсякъде е воден и съпровождан от своята майка с неин личен транспорт. Действително, както се сочи и във въззивната жалба от А. Д., по делото не са налице никакви преди доказателства относно конкретния размер на необходимите допълнителни разходи. В социалния доклад и в свидетелските показания се сочат някакви суми, но те не се базират на документи, а на това, което е споделила майката на детето. Дори тези суми да бъдат възприети- например сумата от 30- 40 лева за логопед и още толкова за психолог, то на база на същите не може да се направи обоснована преценка относно пълния размер на всички разходи. Ето защо, съдът приема, че действително за издръжката на детето са необходими приблизително около 1800 лева, като се има предвид и това, че то, съдейки по показанията на свидетелката Т., която е негова учителка, има специфични хранителни навици и потребности, а и по- често се налага да му бъдат купувани нови дрехи и обувки.

Безспорно е, а и от събраните по делото на РС- гр.Асеновград доказателства- нот.акт № 66/16.05.2016г., справки от ТД на НАП и от Сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВРгр.Пловдив и др., се установява, че жалбоподателят А. Д. притежава собствено жилище и автомобил, осигурителният му доход е в размер от 3750 лева, но реално начислените му възнаграждения надхвърлят 5000 лева месечно. Не се установява И. Д. да притежава имущество- имоти или автомобили. Тя работи като личен асистент на сина си по договор с Община- гр.Садово и получава трудово възнаграждение в размер от 1078г.. Видно е, че бащата на детето има много по- добри материални възможности от майката. Несъмнено той следва да поеме няколко пъти по- голяма част от необходимата за детето издръжка, поради което по преценка на съда не е налице основание определената от първоинстанционния съд издръжка да бъде намалена. От друга страна следва да се отчете и обстоятелството, че на основание чл.71 от КСО В. Д. има право на пенсия за инвалидност в размер от 399 лева /130% от минималната социална пенсия/, а също така на основание чл.8д от Закона за семейни помощи за деца, вр. чл.63, ал.15 от Закона за държавния бюджет на Р.България за 2024г. И. Д. следва да получава месечна помощ в размер от 570 лева. Тези суми покриват една значителна част от необходимите средства за издръжката на детето, поради което, като се приспадне и определената в тежест на бащата издръжка от 600 лева, остатъкът от около 200- 250 лева е в съответствие с материалните възможности на майката. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено и в двете му части- и в тази, с която е определена издръжка над 350- 400 лева, и в тази, с която искът за издръжка е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 800 лева.

Съобразно с решението по делото, съдебните разноски следва да останат в тежест на страните, както са направени.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 363/12.07.2024г. по гр.д.№ 673/2024г. на Районен 3 съд- гр.Асеновград, както в частта, с която размерът на дължимата от жалбоподателя А. И.

Д. издръжка за малолетния му син В. А. Д. е увеличен от 300 лева на 600 лева месечно и по конкретно в частта, с която е увеличена над 350 лева или над 400 лева, така и в частта, с която искът за увеличение на издръжката е отхвърлен за разликата между пълния претендиран размер от 800 лева месечно и уважения размер от 600 лева месечно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4