Решение № 1528 от 22.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1528 гр. София, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20211100110540 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 14011/24.08.2021г., предявена от ВЛ. Н.

Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. „*******.

Ищецът ВЛ. Н. Н. твърди, че е служител на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) към МВР.

На 21.06.2019 г., спрямо ищеца било образувано наказателно производство, за това, че като лице от състава на МВР, на 21.06.2019 г., в гр. София, на бул. „*******“, в близост до 01 РУ-СДВР, е отвлякъл непълнолетно лице – престъпление по чл. 142, ал.

2, т. 6, вр. ал. 1 НК. През 2019 г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на посоченото престъпление.

С постановление от 23.09.2020 г. по пр. № 13476/2019 г. по описа на Софийска градска прокуратура, наказателното производство срещу ищеца било прекратено.

Постановлението било връчено на защитника на ищеца в наказателното производство, на 16.10.2020 г. и като необжалвано влязло в сила на 23.10.2020 г.

Така за периода от 21.06.2019 г. до 23.10.2020 г., ищецът имал качеството на лице, обвинено в извършване на тежко умишлено престъпление срещу личността, наказуемо с наказание „Лишаване от свобода“ от 7 до 15 години.

Ищецът твърди, че обвинението в извършено престъпление му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, че незаслужено ще попадне в 1 затвора, че с това живота му свършва, а името и честта му на офицер от специалните сили ще бъдат завинаги опетнени. Ищецът бил унижен, че името му се свързва с подобно деяние, променил се драстично личния му живот. Затворил се в себе си, изгубил всякакво желание за социална активност, обзело го чувство на несигурност, на притеснение, емоционален срив и трайна апатия. Нямал желание за нищо, имал чувството, че хората го гледат с укор и го отбягват. На случая бил даден широко медийно отражение, при това с фрагментарно посочване на отделни елементи от фактологията и с крайно негативна оценка за ищеца.

Ищецът твърди, че в началния етап на наказателното производство, е бил задържан под стража и прекарал 12 кошмарни дни в ареста. Чувствал се зле пред сина си, тежки последици претърпял и в най-близкото си роднинско обкръжение.

Отделно от горното, в хода на разследването, от ищеца били иззети 2 бр. мобилни телефони - марка „Айфон“ и марка „Верту“. След връщането им, ищецът установил, че от паметта на телефон „Айфон“ са изтрити над 3000 снимки, които проследявали израстването на сина на ищеца и които били за него от изключително значение. Ищецът потърсил специализирана помощ за възстановяването на снимките, но това се оказала невъзможно.

Ищецът твърди, че спецификата на служебното му правоотношение предполага участие в специализиране акции, командировки и курсове за обучение. Тезе компоненти от обхвата на служебната дейност предполагали задължителен достъп до класифицирана информация. Този достъп, съгласно ЗЗКИ, бил прекъснат за времето на висящност на наказателното производство, което довело до невъзможност за извършване на описаната служебна дейност в резултат на което, ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на служебното му възнаграждение с 380 лева на месец, или за периода от 01.07.2019г. до 31.10. 2020 г., в общ размер на 6080 лева.

Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 71 920 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 6080 лева - обезщетение за имуществени вреди, за периода от 01.07.2019г. до 31.10. 2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло исковете с възражението, че са неоснователни. Счита, че ищецът не е представил надлежни доказателства, от които да се установят безспорно действително претърпени 2 вреди, като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно производство. Оспорва настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди и счита, че са недоказани.

Обръща внимание на обстоятелството, че в производството по ЗОДОВ на обезщетение подлежат само вреди, претърпени лично от ищеца, но не и от трети лица.

На следващо място, липсвали доказателства за възпрепятстване на кариерното развитие на ищеца в системата на МВР, като ответникът счита, че не носи отговорност за понижаването на трудовото възнаграждение на ищеца, доколкото негов работодател е МВР, а не Прокуратурата на Република България.

Ответникът твърди, че досъдебното производство е приключило в рамките на около 1 година, т.е. касае се за кратък и разумен срок, като същото било прекратено от прокурор още на досъдебна фаза, без да бъде внасян обвинителен акт в съда, което само по себе си съществено е ограничило негативното въздействие на наказателното производство спрямо обвиняемото лице.

Ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено-икономическите условия в страната.

Сочи, че размерът на обезщетението се определя по справедливост, като се преценяват негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнено наказателна репресия. В настоящия случай, липсвали доказателства за пряка причинна връзка между твърдените негативни последици и общото състояние на ищеца. Изложените в исковата молба обстоятелства не сочели необичайно претърпени неудобства във връзка с воденото наказателно производство.

Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 6080 лева, като поддържа, че Прокуратурата няма отношение към намаленото трудово възнаграждение на ищеца

Съдът приема следното от фактическа страна:

Ищецът ВЛ. Н. Н. е служител на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР. Този факт не се оспорва от ответника, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

На 21.06.2019 г. е било образувано досъдебно производство по сл.д. № 233/2019 г. по описа на СО на СГП, за това, че на 21.06.2019 г., около 17.00 часа, в гр.

София, на бул. „*******“, в близост до 01 РУ-СДВР, е отвлечен Е.В.М., ЕГН:

********** – качен в черен лек автомобил „Рейндж Роувър“, с рег. № ******* и свален от автомобила на ул. „Парчевич“ при кръстовището с ул. „Ангел Кънчев“, като деянието е извършено от лице от състава на Министерство на вътрешните работи (л. 1 3 от досъдебното производство)

С постановление от 22.06.2019 г., по ДП № 233/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 13476/2019 г. по описа на СГП, ищецът е бил привлечен като обвиняем, за това, че на 21.06.2019 г., около 17.00 часа, в гр. София, отвлякъл Е.В.М., ЕГН:

**********, като на бул. „*******“, в близост до 01 РУ-СДВР, го принудил със сила да се качи в лек автомобил „Рейндж Роувър“, с рег. № ******* - хванал Е.М. за ръката, издърпал го към автомобила и го избутал да седни на задната седалка и около 17.30 часа, на същия ден, го свалил от автомобила в гр. София, на ул. „Парчевич“, в близост до ул. „Ангел Кънчев“, като деянието е извършено от лице от състава на Министерство на вътрешните работи - престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 НК (л. 25 от ДП).

На същия ден, на ВЛ. Н. Н. е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, за срок от 72 часа (л. 26 от ДП).

На 22.06.2019 г., ищецът е разпитан в качеството на обвиняем и е дал подробни обяснения по случая (л. 27-31).

С определение от 24.06.2019 г. по НЧД № 2631/2019 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 27 състав, спрямо ВЛ. Н. Н. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ (л. 36 и сл. от ДП).

С определение от 02.07.2019 г. по ВНЧД № 764/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, определението от 24.06.2019 г. на СГС е отменено, вместо и вместо него, съдът е постановил, че не взема мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Н. (л. 45 и сл. от ДП).

С постановление от 23.09.2020 г. на Софийска градска прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 242, ал. 1, предл. 1 и чл. 199 НПК, наказателното производство по ДП № 233/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 13476/2019 г. по описа на СГП е прекратено.

Видно от извършеното отбелязване, постановлението от 23.09.2020 г. е било връчено на процесуалния представител на ищеца на 16.10.2020 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.С. Е. и И.С.С..

И двамата свидетели сочат, че са работили заедно с ищеца в Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) и са колеги с ищеца. И двамата свидетели знаят, че на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление и че е бил задържан.

Свидетелят Е. сочи, че от това ищецът е претърпял „доста негативи“ в служебен аспект. Докато бил обвинен, на ищеца бил спрян достъпът до информация и ищецът не можел да участва в задачите, които колегите му изпълнявали, в командировки, курсове и др. Свидетелят сочи, че ищецът обичал работата си и се 4 притеснявал дали изобщо ще продължи да работи. Формата му „паднала“, не му се тренирало. Семейството и приятелката му приели доста тежко случващото се. Ищецът измислил лъжи за пред детето си, изпратил го при родителите си, които също доста се притеснявали. Ръководството на поделението започнали да го гледат „с друго око“.

Заради отнетия му допуск до класифицирана информация, ищецът не бил допускан до обсъждането и планирането на специалните операции. Не можел да участва в обучителни курсове, не можел да ходи на парашутни лагери, а той бил парашутист.

Колегите му започнали да странят от него.

Свидетелят С. заявява, че работата им е такава, че с ищеца са заедно почти ежедневно. Делото срещу ищеца се отразило на служебната му дейност, тъй като след като бил освободен и се върнал на работа, му бил отнет достъпа до класифицирана информация, което пък довело до намаляване на доходите на ищеца. Променило се отношението и на ръководния състав към него, започнали да го изолират. Това се отразило на психичното състояние на ищеца, не бил същия човек. Споделял че е притеснен, че може да отиде в затвора. Това много му навредило. В личен план също му се отразило – жена му рухнала, криели детето при родителите му.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и отразяващи непосредствено възприети от тях факти, поради което приема за установено по делото, че ищецът е търпял посочените в показанията негативни преживявания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 НПК и чл. 52, ал. 3 НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно Прокуратурата на Република България (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като осъществяващо и ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Следователно, основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предполага кумулативната наличност на следните 5 предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; наказателното производство срещу него да е прекратено поради това, че деянието не е извършено или че извършеното не съставлява престъпление; да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.