Определение № 582 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 582 гр. София, 09.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002103896 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение №.49/14.03.25 по г.д.№.382/24 на АС Бургас, с което е потвърдено реш.№.395/25.04.24 по г.д.№.111/22 на ОС Бургас за отхвърляне на предявените от КОНПИ срещу П. Д. К., В. П. И. и „Агрокас“ЕООД искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 516 997,82лв., подробно описано в решението.

Ответните страни П. Д. К., В. П. И. и „Агрокас“ЕООД оспорват жалбата; претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е изходила от принципната постановка, че Комисията може да предяви иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито; обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, а проверка се извършва, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпления, посочени в чл.108 ал.1, както и в случаите по следващите алинеи на чл.108 ЗОНПИ; същевременно според §1 т.3 ДР ЗОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имущество и нетен 1 доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период, като относно понятието „имущество“ е налице позоваване на постановките на ТР №.4/18.05.23 на ВКС по тълк.д.

№.4/21, ОСГК. Прието е /вкл. при препращане към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК/, че в разглежданата хипотеза е безспорно, че срещу П. К. е било образувано досъдебно производство /№.44–2012г. на СО-СГП, пр.пр. №.12502/10 на СГП/ за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 НК, което попада в обхвата на чл.108 ал.1 т.18 ЗОНПИ /за това, че на 15.11.10г. в [населено място], при условията на посредствено извършителство чрез П. З. - счетоводител в „Касекспорт“ЕООД, подал справка-декларация и дневници за покупки и продажби на дружеството в НАП по електронен път чрез електронен подпис на К., който в качеството си на управляващ фирмата е избегнал установяването и плащането на данъчни задължение в особено големи размери и приспаднал неследващ се данъчен кредит без да са налице основанията за това в размер на 177020лв., представляващи дължим ДДС, като потвърдил неистини пред органите по приходите на ТД на НАП-София/, периодът на проверката е 22.01.09-22.01.19, а с присъда №. 162/25.06.19 по нохд №.3367/17 на СГС, влязла в сила на 09.07.20, П. К. е оправдан и предявеният срещу него граждански иск в наказателния процес от Министерство на финансите за сумата 177 000лв-претърпени вреди от неплащането на данъчни задължения в особено големи размери и приспаднат данъчен кредит в общ размер на 177 020лв.-отхвърлен; В. И. е майка на общото й с П.К. дете Т., като от момента на раждането му е прието фактическо съжителство между тях, обосноваващо извършването на проверка по ЗОНПИ и срещу И. /чл.142 ал.2 т.3 и т.5 ЗОНПИ/, считано от датата на раждане на детето 27.03.13 до 22.01.19.

На база събраните по делото доказателства, в това число писмени, гласни, заключения на експертизи, вкл. съдебно-икономически, и при проследяване на движението на придобитото и отчуждено имущество е изяснено, че през проверявания период: придобитото от ответниците и налично в края му имущество възлиза на обща стойност 213 052,23лв.-като съдът е изложил изрични мотиви от какво се формира то /в същото е включено и вземане на В. И. за непогасен заем в размер на 65797,82лв., предоставен на „Булвес 77“ ЕАД през 2016г., деклариран с ГДД по чл.50 ЗДДФЛ от 22.04.17/ и защо включва или не включва в същото определени активи /напр. отразено е, че предвид обстоятелството, че пет имота са били придобити от П. К. преди проверявания период, впоследствие прехвърлени на негови близки - които в показанията си установяват, че вписаните по сделките суми не са били платени и желанието на първоначалния собственик е било временно да се освободи от собствеността, която след известен период от време да му бъде върната, заявеното от свидетелите Ж.К. и М.М. е намерено за достоверно, логично и житейски правдоподобно, вписаната цена по нотариалните актове - за неплатена в действителност - поради което и стойностите на въпросните пет имота следва да бъдат изключени от остойностяването на придобитото от проверяваните лица и налично в края на периода имущество/, доходите, приходите и източниците им на финансиране са в размер на 7 406 359,95лв., разходите - 5 514 275,77лв. - и при това положение нетният им доход съгласно §1 т.8 ЗОНПИ възлиза на 1 892 084,18лв. При сума от 213 052,23лв. стойност на придобито през проверявания период имущество, налично в края му, и сума от 1 892 084,18лв. - нетен доход, е направен извод, че 2 ответниците са разполагали с достатъчно средства за придобиване на притежаваното от тях в края на проверявания период имущество. Налице е превишение на разполагаемия нетен доход спрямо имуществото, а не несъответствие-още по-малко значително такова по смисъла на §1 т.3 ЗОНПИ. При това положение, при липса на установено по делото „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваните лица, фактическият състав на чл.107 ал.2 вр. пар.1 т.3 ЗОНПИ не е налице и не може да се направи извод за обосновано предположение, че ответниците притежават незаконно придобито имущество, което на основание чл.153 ЗОНПИ да подлежи на отнемане в полза на държавата. Изложени са и евентуални мотиви за неоснователност на претенцията. Посочено е, че дори хипотетично да се приеме, че е налице значително несъответствие по смисъла на закона, това не би било достатъчно за уважаване на иска за отнемане на имущество в полза на държавата, тъй като задължение на съда е да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имуществото, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество-предвид установената практика на ЕСПЧ- §128-§138 от решение от 23.09.23 по дело Й. и други срещу България - която следва да бъде съобразена от националните съдилища. Отразено е, че съгласно практиката на ВКС /реш.№.464/09.07.24 по г.д.№.3939/23, IV ГО/ връзката може да бъде пряка-когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението, или косвена – когато придобиването е опосредено чрез трансформации на средства чрез разпоредителни сделки; тя може да бъде установена при условията на пълно главно доказване или чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположени; липсата на доказан законен източник на придобиването може да направи предположението за наличието на такава връзка основателно, но необходимо условие за това е възможността от доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска /реш.№.695/21.11.24 по г.д.№.3635/23, III ГО/. В случая не може да се направи обосновано предположение за връзка между придобитото от ответниците имущество и конкретното престъпно деяние, дало повод за образуване на производство по ЗОНПИ-при влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатото срещу К. обвинение, съществуването на такава връзка е изключено; освен това деянието по обвинението касае периода на 2010г., а претендираните за отнемане притежания – дружествени дялове, парично вземане, недвижими имоти и автомобил, са придобити в следващите този период години. При липсата на установена връзка между извършена от ответника К. престъпна дейност и процесното имущество намесата в мирното ползване на притежанията от страна на ответниците не би била в съответствие с изискванията и гаранциите на член 1 от Протокол №.1 към ЕКЗПЧОС, която има предимство пред вътрешното ни законодателство (чл.5 ал.4 от Конституцията). Намерено е и, че горният извод се налага и от конституционния принцип по чл.6 от Конституцията за равни права на гражданите пред закона и недопускане на дискриминация. Отнесен към разглежданата хипотеза, той изисква когато проверяваното по реда на ЗОНПИ лице е престанало да бъде обвиняем, като в развило се наказателно производство е признато за невинно и е оправдано от съда с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, дало повод за образуване на 3 проверка по специалния закон, то да бъде равно третирано с останалите граждани, на които не е повдигано обвинение-като се зачита правото му, наравно с всеки друг гражданин, мирно да се ползва от своята собственост и неговите притежания да не бъдат отнемани в полза на държавата.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК /въпроси №.1-№.3/, чл.280 ал.1 т.2 ГПК /въпроси №.4-№.6/ и чл.280 ал.1 т.3 ГПК /въпроси №.7-№.13/ във връзка с въпросите:

1.“Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар.1 т.4 от ДР от ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на пар.1 т.3 от ДР на ДОНПИ парични вземания на ответниците, възникнали в резултат на предоставени през проверявания период заеми на търговски дружества, които не са им възстановени в края на проверявания период?“ /ТР 4/21 от 18.05.21 по тълк.д.№.4/21, ОСГК, ТР 4/21 от 18.05.21 по тълк.д.№.4/21, ОСГТК, ТР №.1/4.01.01 по т.д.№.1/00, ОСГК/; 2.“Допустимо ли е без да бъдат представени изискуеми писмени доказателства, а именно сключени договори и_или обратно писмо за удостоверяване на симулативна сделка между страните, съдът да приеме за доказана предполагаема воля само на основание дадени свидетелски показания без да бъдат изпълнени условията на чл.172 ГПК при постановяване на акта?“; 3. „Задължен ли е съдът при преценка на показанията на свидетел /близък роднина на страна по делото/ да подходи със засилена критичност, с оглед на неговата заинтересованост от изхода на спора, както и да изложи подробни мотиви поради какви причини кредитира показанията му, да посочи с кое конкретно писмено доказателство по делото кореспондират неговите показания и да изложи мотиви дали тези показания се подкрепят или противоречат на отговора на исковата молба? Длъжен ли е съдът и да анализира тези показания с оглед на тяхното съответствие с житейската логика, с твърденията в отговора на исковата молба и с оглед на всички други доказателства по делото в тяхната съвкупност?“ /реш.№.136/10.03.25 по г.д.№.2981/24, реш.

№.136/30.10.20 по г.д.№.4746/19, ІІІ ГО, реш.№.100/8.05.18 по г.д.№.1737/17, ІV ГО/, реш.

№.50095/3.04.24 по т.д.№.1318/22, реш.№.315/30.05.24 по г.д.№.2397/23, реш.№.2/11.01.24 по т.д.№.2195/22, реш.№.131/12.04.13 по г.д.№.1/13, ІV ГО, реш.№.176/28.05.11 по г.д.759/10, ІІ ГО, реш.№.65/16.07.10 по г.д. №.4216/08, ІV ГО/;4. „“Гражданската конфискация“, приложима по смисъла на ЗОНПИ, в противоречие ли е с решение от 19.03.20, постановено по дело №.С-234/18 на СЕС, и решение от 28.10.21 по дело №.С-319/19 СЕС? Посочените решения определят ли задължението на КОНПИ за доказване на връзка – пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице?“; 5. „Съставлява ли процесуална пречка за основателността на предявен иск за отнемане на незаконно придобитото имущество липсата на връзка - пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице?“; 6.