Акт от 12.01.2021, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Сливен, дата 12.01.2021г.

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ

БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 695 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

Подадена е жалба от ст.експерт О., в качеството и на пълномощник на Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, взискател по изпълнително дело № 1156/2019г. по описа на ДСИ при РС - Сливен против разпореждането на ДСИ, с което е приел, че цялото задължение на длъжника е изплатено и е приключил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.2 от ГПК.

В жалбата се твърди, че ДСИ Мавродиев неправилно е приел, че задължението на длъжника по изпълнителното дело е изцяло погасено и е прекратил производството по него.

Всъщност ДСИ не бил събрал сумата за юрисконсултско възнаграждение, която била поискана за събиране от взискателя и по този начин, след като не била събрана цялата дължима сума изпълнителното производство не следвало да се прекратява.

По делото не е депозиран отговор на жалбата от длъжника по изпълнителното производство Ц.Ч..

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ Мавродиев е посочил, че жалбата е допустима, но е неоснователна. В програмата на ИС било отразено, че длъжникът няма неизплатени задължения, което е послужило за основание да се прекрати изпълнителното производство.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 1156/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано по молба от 05.08.2019г. на взискателя Община Сливен. С молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано да бъде събрана сумата от 883.64 лв., от която 516.54 лв. главница и 367.10 лв. лихва, както и сумата от 80.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. След като било образувано изпълнителното дело на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение.

В приетата за изпълнение сума била включена и сумата от 80.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От представените по делото отбелязвания за внесени суми по изпълнителното дело е видно, че след последното извършено плащане на 11.09.2020г. е отбелязано, че задължението е изплатено. На 15.09.2020г. след като приел, че задължението на длъжника е изцяло погасено, ДСИ приключил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2 от ГПК – поради изпълнение на задължението и събиране на разноските.

Разпореждането било съобщено на взискателя на 23.09.2020г. и на

02.10.2020г. – в рамките на законоустановения двуседмичен срок била депозирана настоящата частна жалба.

Съдът намира депозираната частна жалба за допустима, тъй като същата е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 433 ал. 2 от ГПК е посочено, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. От данните по делото е видно, че преди прекратяване на производството по него, след внасяне на последната погасителна вноска е било отбелязано, че задължението е погасено и това е послужило за основание на ДСИ да постанови разпореждането си от 15.09.2020г., с което прекратил производството по делото. Действително по делото е представена справка от взискателя, от която е видно единствено, че според неговото счетоводство задължението все още се води непогасено изцяло и се дължи още сумата от 63.56лв. Всъщност от тази справка не става ясно откъде идва разликата между двете счетоводства – това на СДИ и на взискателя. Възможно е разликата да се дължи на различното отразяване на постъпилите суми – различни дати при ДСИ и по – късни дати при взискателя. Така или иначе справката предоставена от взискателя не дава възможност да се прецени на кои дати и какви суми са били постъпили при него. При това положение, съдът следва да приеме, че отразените плащания при ДСИ не са оборени и че те установяват погасяване на вземането на взискателя изцяло.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да остави без уважение.

По тези съображения, съдът

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, против разпореждане от 15.09.2020г. по изпълнително дело № 1156/2019г. по описа на ДСИ при РС - Сливен за приключване на изпълнителното производство по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.