Решение № 164 от 12.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина М. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина М. Въззивно гражданско дело № 20221100502531 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20184976 от 14.09.2021 г., постановено по гр. д. № 79727/2018 г. по описа на СРС, 26 състав, е отхвърлен предявения от В. М. С. срещу С. М. Б. иск с правно основание чл. 27, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за дарение от 18.12.2017 г., сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 157, том I, рег. № 16362, н. д. 144 на нотариус М.Е..

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата В. М. С.. Изложени са съображения, че решението е необосновано и незаконосъобразно. По делото не е спорно, че Л.В.С., починала на 04.06.2018 г., е майка и общ наследодател на страните по делото, както и че ответницата, действаща с пълномощно от 14.12.2017 г., е дарила сама на себе си, при условията на чл. 38 ЗЗД, но от името и за сметка на Л.В.С. недвижим имот - апартамент № 94 в ж.к. ****, със застроена площ от 84 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 9,55 кв.м. и 0,922% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху земята на комплекса. Твърди, че към подписване на пълномощното Л.В.С. е страдала от психическо заболяване, свързано с установеното й заболяване от болестта на Хашимото, имала неадекватно поведение и била дезориентирана, което води до извода, че не е разбирала свойството и значението на акта, който извършва.

Изложено е, че в обжалваното решение съдът е допуснал съществени процесуални нарушение при обсъждането на доказателствата по делото, което води до необоснованост на фактическите изводи. Не е анализирал в детайли показанията на свидетеля Първанова, като изцяло е кредитирал показанията на свидетеля Белчев, като не е взел предвид роднинската връзка на свидетеля с въззиваемата страна. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът - уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата не подава отговор на въззивната жалба.

1

В открито съдебно заседание ищцата не се явява, не изпраща представител.

В открито съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от адв. И..

Излага становище, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза не се установява по безспорен начин, че наследодателката не е разбирала и не е могла да ръководи действията си към дата на извършеното дарение. Моли съда да потвърди изцяло решението, като претендира разноски по делото.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на В. М.

С. срещу С. М. Б., с която е предявен иск за обяваване за недействителен на договор за дарение, сключен чрез пълномощник. В исковата молба ищцата твърди, че притежава в съсобственост, заедно със своята майка Л.В.С., починала на 04.06.2018 г., недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ апартамент № 94, с площ от 84 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 9,55 кв. м. и 0,922% ид. ч. от общите части на сградата, при квоти 1/3 ид. част за Л.С. и 2/3 ид. части за ищцата. След смъртта на майка си разбрала, че нейната сестра и ответница с нотариално заверено пълномощно от 14.12.2017 г., упълномощена от Л.С., дарила сама на себе си, при условията на чл. 38 ЗЗД, притежаваната от наследодателката 1/3 ид. част от имота, за което бил съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 157, том I, рег. № 16362, дело 144 от 18.12.2017 г. на нотариус М.Е.. Твърди, че към дата на упълномощаването наследодателката е била в тежко здравословно състояние и не е била дееспособна, поради което извършеното дарение е недействително. Направено е искане за отмяна на дарението като недействително поради унищожаемост.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. М.

Б., с който оспорва предявения иск. Излада, че не е налице основание за унищожаване на сключения договор за дарение. Поради това моли иска да бъде отхвърлен.

Видно от удостоверение за наследници на Столична община, район „Люлин“ наследници по закон на Л.В.С., починала на 04.06.2018 г. са низходящите С. М. Б. и В. М.

С..

В първоинстанционното производство е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.03.1991 г., с който Л.В.С. и В. М. С. закупили апартамент № 94, находящ се в гр. София, бл. 326, вх. Ж, с площ от 84,00 кв.м., избено помещение № 2 с площ от 9,55 кв.м., заедно с 0,922% ид. ч. от общите части на сградата, при квоти Л.В.С. - 1/3 ид.ч. и и В. М. С. - 2/3 ид.ч.

Представена е разписка - декларация от 04.1991 г. на С. М. Б., с която удостоверява, че получила от сестра си сумата от 3000 лв., която сума покрива нейната идеална част от апартамент № 94, като декларира, че в бъдеще няма да има претенции за 1/6 ид.ч. от апартамента.

В първоинстанционното производство е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 157, том I, рег. № 16362, дело № 144/2017 г. от 18.12.2017 г. на нотариус М.Е., нотариус № 140, с район на действие - Софийски районен съд, с който дарителят Л.В.С., чрез пълномощника С. М. Б., упълномощена с нотариално заверено пълномощно на подпис с рег. № 16268 и на съдържание с рег. № 16269, том 4, № 15 на 14.12.2017 г. от нотариус М.Е., дарила на дъщеря си С. М. Б. собствената си 1/3 идеална част от недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с площ от 84,00 кв.м., както и избено помещение № 2 с площ от 9,55 кв.м., заедно с 0,922% ид. ч. от общите части на сградата и 2 толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.

Представено е пълномощно от Л.В.С. от 14.12.2017 г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с което упълномощила С. М. Б. да я представлява пред нотариус, като от нейно име дари сама на себе си, при условията на чл. 38 ЗЗД, собствената 1/3 идеална част от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ апартамент № 94, находящ се в гр. София, бл. 326, вх. Ж, с площ от 84,00 кв.м., както и избено помещение № 2 с площ от 9,55 кв.м., заедно с 0,922% ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, като я представлява пред нотариус при нотариалното изповядване на сделката и подпише от нейно име нотариалния акт за дарение, както и да я подписва навсякъде, където е необходимо във връзка с горните права.

Представена е схема № 15-423400-14.05.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификато ***, с адрес на имота: гр. София, ж. к. ****, ет. 3, който се намира в сграда № 12, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, нива на обекта: 1, посочена в документа площ – 84 кв.м. прилежащи части: избено помещение № 2 -9,55 кв.м.; 0,955 № ид. ч. от общ. части на сградата, ниво: 1, стар идентификатор: няма, собственици: Л.В.С. 1/3 ид.ч. и и В. М. С. - 2/3 ид.ч.

Представени са: експертно решение № 0604/036/24.02.2003 г. на Л.В.С., с което е определена 75,7% намалена работоспособност; медицинско удостоверение за общо здравословно състояние на Л.В.С.; епикриза от ВМА - МБАЛ София, от която е видно, че постъпила за лечение на 04.05.2016 г. и е изписана на 09.05.2016 г. състояние след колапс, артериална хипертония и ст. лекостепенни аортна, митрална и трикуспидална инсуфиенции, стар перикарден излив; медицинско изследване от 25.08.2017 г., съобщение за смърт № 10/04.06.2018 г. от ДСХ - Горна баня, ул. „****.

Според приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебномедицинската експертиза, изготвена въз основа на представените по делото медицински документи, липсват данни за преглед на Л.В.С. към 14.12.2017 г., а най-близкото по време описание на здравословното състояние е от 21.06.2017 г. Същата е страдала от множество хронични заболявания - исхемична болест на сърцето, атеросклеротична миокалдиосклероза, стенокардия, артериална хипертония, бъбречнокаменна болест с хронична бъбречна недостатъчност, миома на матката, дислипидемия и хипотиреоидизъм, като към посочената дата, при настаняването в Дом за стари хора в кв. Горна баня, е била в увредено общо състояние от съществуващите при нея заболявания, но на фона на провежданото лечение е била в стабилно състояние, без изява на остро животозастрашаваща симптоматика, налагаща хоспитализация, с възможност за самостоятелно придвижване с помощта на бастун. Като причина за смъртта е посочена „остра сърдечно-съдова недостатъчност“. Съгласно заключението към 11.11.2017 г. и 21.06.2017 г. е била в ясно съзнание (нормален неврологичен статус), като липсват данни за изпадането в състояние с нарушено съзнание, както и да не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. Няма приложен медицински документ за регистрирано психично заболяване. При снемането на психичен статус на 21.06.2017 г. е отразено, че е с нормален - без особености психичен статус, няма мании и не проявява агресия.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетеля М.М.П., която установява, че познава Л.С. от дете, тъй като живее в съседен блок и има впечатления за нея още преди постъпването в дом за стари хора. Установява, че я виждала да излиза на балкона, да крещи и да замеря хората с боклуци. Докато разхождала кучетата си, веднъж я видяла да лежи под едно дърво боса, като я помолила да стане и да се прибе. Същата не я разпознала и отказала, поради което свидетелката се обадила на внучка , която пристигнала и заедно я прибрали. Установява, че била дезориентирана, не познавала съседите си, държала се 3 неадекватно, хвърляла боклуци, крещяла и се държала агресивно. Сочи, че това продължило около една година преди постъпването ѝ в дома.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетеля Н.Б.Б. /съпруг на ответницата/, който установява, че през 2017 г. майката на съпругата му била настанена в дом за стари хора, където я посещавали. Знае за пълномощното, което е дала на съпругата му за нейната 1/3 от апартамента, в който живеела. Присъствал на подписването на пълномощното.

Установява, че била трудно подвижна, поради което я взели от дома и я закарали в апартамента, в който живеел със съпругата си, където подписала пълномощното, в присъствието на нотариус. Нотариусът я попитал няколко пъти дали разбира какво подписва, на което Л.С. отговорила, че много добре разбира какво подписва, в пълно съзнание и защо го подписва. Заявява, че Л.С. искала притежаваната от нея 1/3 от имота да остане за дъщеря , която полагала грижи за нея. Няма впечатления за неадекватно поведение от страна на праводателката. Установява, че се срещал по няколко пъти в месеца с Л.С. преди настаняването в дома за стари хора. Тя живеела сама в процесния апартамент, а съпругата му я посещавала всеки ден.

Пред първоинстанционния съд е допусната допълнителна съдебно-медицинска експертиза, според която от приложените медицински документи са налице данни за множество хронични соматични заболявания, които сами по себе си не могат да обусловят описаната от гласните доказателства симптоматика на дезориентация, агресия и неадекватно поведение. Според вещото лице при снемане на статуса на Л.С. в дома за стари хора, при постъпване задължителни би следвало да се отрази евентуално наличие на промени в съзнанието и/или неадекватно поведение. Съгласно заключението Л.С. е била с нормален мускулен тонус и рефлекси, контролирала е тазови резервоари, придвижвала се е самостоятелно с помощта на бастун, т. е. имала е само нарушени двигателни функции.