Решение № 260042 от 01.06.2026, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………………………… гр. София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 2013 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът

„Д.х.“ ООД твърди, че между него, в качеството му на възложител, и ответниците, действащи като изпълнители чрез гражданско дружество по ЗЗД „Органик Сълюшънс“, е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка – договор № 123/19.05.2015 г. за изпълнение на строително-монтажни работи по изграждане на естествен спортен терен на обект „Естествено спортно игрище“, находящ се в с.

Герман, Столична община. Посочва, че в изпълнение на договора ответниците са извършили възложените дейности, за които е заплатено уговореното възнаграждение, като с влязло в сила съдебно решение е прието, че същото е било дължимо. Поддържа обаче, че изпълнената работа е със съществени недостатъци, изразяващи се в нефункциониране на изградената дренажна система и невъзможност за нормално отводняване на спортните терени, поради което изработката не съответства на договореното предназначение. Твърди, че за привеждане на обекта в състояние, съответстващо на договореното изпълнение, е необходимо извършването на поправителни работи, чиято стойност възлиза на претендираната сума. С уточняваща молба от 08.12.2021 г. ищецът е посочил, че правопораждащ факт на претендираното вземане е извършеното от него плащане на цялата дължима цена по договора за изработка срещу резултат, който според твърденията му е с недостатъци. В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание на 24.04.2026 г. е уточнил, че претенцията му се основава на твърдение за неточно изпълнение относно качеството на изработката, обосноваващо намаляване на вече заплатеното възнаграждение със стойността на необходимите разходи за отстраняване на недостатъците, като поради извършеното плащане изцяло на договорната цена претендира връщане на съответната част от нея.

Ето защо моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 65 400 лв., представляваща обезщетение, съответстващо на намалението на възнаграждението поради недостатъци на изработката, ведно със законната лихва от предявяване на претенцията /28.06.2017 г./ до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.

Ответниците

„Джерамис Интернешънъл“ ООД и „О.С.“ ЕООД оспорват предявения иск. Поддържат, че изпълнената от тях работа не страда от твърдените недостатъци, а състоянието на терена и неговите характеристики се дължат на предварително съгласуван с възложителя технически вариант на изпълнение. Посочват, че на възложителя са били предложени различни варианти за изграждане на спортния терен, като същият е избрал по-икономичен вариант, при който е търсен по-мек терен, изграден преимуществено с почвен слой и по-малко количество пясък, което по естеството си води до по-бавно отводняване. Поддържат, че това представлява особеност на избраното техническо решение, а не резултат от некачествено изпълнение.

Твърдят, че са предупредили възложителя за възможните последици от избрания вариант, както и че са предложили алтернативни решения, осигуряващи по-бързо отводняване, които не са били приети. Сочат, че възложителят е приел извършената работа и е ползвал обекта по предназначение, поради което оспорват наличието на неизпълнение, ангажиращо отговорността им. Поддържат още, че евентуално установените проблеми при експлоатацията се дължат и на начина на поддържане и ползване на терена, включително неспазване на дадените препоръки относно експлоатацията му. По изложените съображения молят предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени. Претендират направените в производството разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, че между ищеца, като възложител и ДЗЗД „Органик Сълюшънс“, като изпълнител, е сключен договор № 123/19.05.2015 г. за обект

„Спортно игрище – Герман“, със съдържание, съгласно представения по делото препис от същия. Страните не спорят и относно обстоятелството, че ответниците са съдружници в гражданското дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите „Органик Сълюшънс“, при съотношение на дяловете 50%:50%.

Предявеният по настоящето дело иск е предявен първоначално като насрещен иск в производството по гр. д. № 13927/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав, образувано по предявени от „Джерамис Интернешънъл“ ООД и „О.С.“ ЕООД срещу „Д.х.“

ООД искове за заплащане на неплатената част от дължимото по горепосочения договор възнаграждение и други осъдителни искове, свързани с извършването на доставки и разноски за обекта- предмет на този договор.

Видно от изпратените с писмо на СРС с вх № 263659 от 23.06.2026 г. заверени преписи от постановеното по делото на СРС решение № 242168/14.10.2019 г. и решение № 260405/09.07.2024 г. на СГС, ГО, ІV-В въззивен състав, по в. гр. д. № 2190/2020 г., както и служебно установените на интернет страницата на ВКС актове – определение № 1506/20.05.2025 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. № 2036/2024 г. и определение № 2697/19.09.2025 г. на ВКС, І ТО, по ч.т.д. № 1474/2025 г. , с постановеното в това производство решение, влязло в сила на 19.09.2025 г., са уважени предявените от „Джерамис Интернешънъл“

ООД и „О.С.“ ЕООД искове по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сума от по 9600 лева с ДДС, представляваща дължимата на всеки един от ищците неплатена част от възнаграждението по договор № 123/19.05.2015 г. /общо дължимото неплатено възнаграждение по договора е 19200 лева/, ведно със законната лихва от 07.03.2017 г. до окончателното плащане; по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума от по 741.41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9600 лева за периода от 02.06.2016 г. до 06.03.2017 г.; по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД за сума от по 8739 лева, представляваща половината от направените необходими и полезни разноски при водене на чужда работа без пълномощие – извършени дейности по обекта – предмет на договор № 123/19.05.2015 г., обективирани във фактури №№ 116/08.07.2016 г.; 130/25.08.2016 г. и 163/21.11.2016 г., ведно със законната лихва от 07.03.2017 г. до окончателното плащане; по чл. 327 от ТЗ за сума от по 232.08 лева, представляваща половината от цената на доставени стоки по фактура № **********/25.08.2016 г., ведно със законната лихва от 07.03.2017 г. до окончателното плащане.

Следователно с влязло в сила съдебно решение са уважени изцяло предявените от ответниците в настоящето производство срещу ищеца „Д.х.“ ООД искове за заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение по договор № 123/19.05.2025 г., който остатък е в общ размер от 19200 лева. съответно настоящият съдебен състав следва да зачете силата на пресъдено нещо на това решение, с което е прието, че на изпълнителя по процесния договор се дължи в цялост остатъка от дължимото по горепосочения договор от ищеца възложител възнаграждение.

С така постановеното между страните решение е разрешен спорът относно съществуването и съдържанието на облигационното отношение по договор за изработка № 123/19.05.2015 г., извършването на възложената с този договор от „Д.х.“ ООД на ответниците работа, приемането на изработеното от възложителя по смисъла на чл. 264 ЗЗД, включително чрез приложението на презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД, както и относно възникването и изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение. Обвързващ е и изводът, че евентуалните недостатъци на изпълнението не изключват дължимостта на възнаграждението, а могат единствено да обусловят реализиране на правата на възложителя по чл. 265 ЗЗД. Същевременно в рамките на това производство, настоящият ищец, в качеството си тогава на ответник по иска за заплащане на възнаграждение, е противопоставил именно възражения, основани на твърдения за недостатъци на изработката – нефункциониране на дренажната система и невъзможност за нормално отводняване на спортните терени, като е поддържал, че поради това не дължи плащане на остатъка от възнаграждението. По съществото си това представлява упражняване на защитата, предоставена на възложителя по чл.

265, ал. 1 ЗЗД, доколкото чрез позоваване на недостатъци в изпълнението се цели постигане на правния резултат по намаляване или изключване на насрещното задължение за заплащане на възнаграждението.

По този въпрос съдът, в приключилото с влязло в сила съдебно решение производство, се е произнесъл изрично, приемайки, че твърдените недостатъци не препятстват възникването и изискуемостта на вземането за възнаграждение. Искът на изпълнителя е уважен именно въпреки релевираната от възложителя защита, основана на недостатъците на изработката. Следователно спорът относно възможността възложителят да противопостави недостатъците като основание за отказ от плащане или намаляване на възнаграждението е бил вече разрешен между страните с влязло в сила съдебно решение.

В тази насока следва да се съобрази и това, че при уважаване на иска на изпълнителя за неплатената част от възнаграждението на изпълнителя, силата на пресъдено нещо на това решение има погасяващо действие спрямо възражението на възложителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, което следва да бъде зачетено в настоящото производство.

Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Силата на пресъдено нещо обвързва срещупоставените страни – ищецът и ответникът, като в същото положение са универсалните правовоприемници на страните, както и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска /чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК/. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено нещо. От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. След влязло в сила решение, което установява със сила на пресъдено нещо вземане на договорно основание, длъжникът не може да въведе в нов процес между него и кредитора твърдения за нищожност на договора, съответно да заведе иск за обявяване на тази нищожност. Посочено е, че в този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 115/10.01.2012 г. по т.д. № 883/2010 г. на ВКС, I т. о., Решение № 335/13.11.2018 г. по т.д. № 2477/2017 г. на ВКС, II т. о. и др.

При това положение настоящият иск, макар формално предявен като самостоятелна осъдителна претенция за заплащане на сума, съответстваща на твърдяното намаление на възнаграждението поради недостатъци, по съществото си представлява повторно упражняване на същото материално право, което ищецът вече е противопоставил като възражение в приключилото производство. Допускането на повторното му разглеждане би довело до недопустимо пререшаване на вече разрешен между страните спорен материалноправен въпрос /в настоящето производство не са събрани доказателства за установяване основателността на претенцията, различни от вече приетите такива в производството през СРС, преди изпращането по подсъдност на насрещния иск, съответно събраните в производството доказателства вече са обсъдени и съобразени при постановяване на влязлото в сила съдебно решение/ и до възможност за постигане два пъти на един и същи имуществен резултат – веднъж чрез освобождаване от задължението за плащане на възнаграждението, и втори път чрез присъждане на сума, съответстваща на същото твърдяно намаление.