Решение № 16 от 02.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Б. Здр. К. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело № 20261800200022 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС и за краткост наричан по-нататък Закона).

Предмет на делото е признаването и изпълнението на решение за налагане на финансова санкция, постановено от административно наказващ орган Областна администрация – Г. /BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT G./, Република А. на 27.08.2025 г. и влязло в сила на 16.09.2025 г. Решението е издадено срещу българския гражданин Р. П. М., роден на ********** г., с адрес по местоживеене: гр.Е., кв.О., №*, ет.*, ап.*.

Решението за налагане на финансова санкция е изпратено от издаващия орган на териториално и предметно компетентния да го разгледа, съгласно чл.

32, вр. чл. 16, ал.1-8 и чл. 31, ал.1 от Закона, Софийски окръжен съд.

Съгласно изискванията на закона същото се придружава от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на взаимно признаване на финансови санкции.

Представителят на С. окръжна прокуратура – прокурор К. намира 1 искането за изпълнение на финансовата санкция за законосъобразно, сочи, че не се установяват основанията за отказ. С оглед на това иска съда да признае и приеме за изпълнение, наложената от компетентните власти на Република А. финансова санкция.

Засегнатото лице Р. М. нередовно призован, не се явява. Същият се представлява от назначения му служебен защитник на осн. чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1 ЗПИИАКОРНФС адв. Б. Ш..

Съгласно приложимия закон ЗПИИРКОРНФС, Софийският окръжен съд в рамките на своята компетентност по чл.6, ал.1 от Закона и според разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона, определяща правоприлагането на българското законодателство по настоящия случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Получено е решение по дело №

BH-GS/03/256000157953/25, постановено от административно наказателен орган - Областна администрация - Г. /BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT G./, Република А., влязло в сила на 16.09.2025 г., срещу българския гражданин Р. П. М., роден на ********** г., с адрес по местоживеене: гр.Е., кв.О., №*, ет.*, ап.* за административно нарушение, изразяващо се в това, че е превишил скоростта, управлявайки превозно средство с № ********, при разрешена максимална скорост 60 км/ч е измерено превишение на скоростта от 25 км/ч в населено място Н. А4, /2425 Nilesdorf, A4, Str.km 64 575, Fahrtrichtunag Ungarn/ А. на 23.06.2025 г., 14,00 часа.

С така описаното поведение в удостоверението е посочено, че засегнатото лице е нарушило А. Правилник за движение по пътищата /StVO/ §52 lit. a Z 10a Strabenverkehrsordnung 1960 – StVO 1960, BGBI Nr.159/1960 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 52/2024 и §99 Abs.3 lit.a StVo 1960, BGBI.

Nr.159/1960 zuletzt geandert durch BGBI I Nr.90/2023. За извършеното нарушение е била наложена глоба в размер на 85 евро. Засегнатото лице е било уведомено за решението за налагане на финансова санкция съгласно законодателството на издаващата държава – Република А..

От горното следва, че посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е постановено в административно наказателно писмено производство в държава 2

– членка на Европейския съюз от компетентен по административнонаказателни дела орган

–

Областна комисия

–

Г.

/BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT G./. Решението е било постановено на 27.08.2025 г. и е влязло в сила на 16.09.2025 г. Същото е било връчено на лицето съгласно законодателството на решаващата държава и засегнатото лице е било уведомено за правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Представеното решение за налагане на финансова санкция е придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от Закона. Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от административно-наказващия орган, постановил решението за налагане на финансова санкция и е придружено с превод на български език, съгласно изискванията на чл.4 и чл.5 от Закона.

Съдът констатира наличието на условията, предвидени в разпоредбата на чл.30 от Закона за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.

Решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган Областна комисия – Г. в решаващата държава въз основа на действия, които съгласно нейния национален закон се преследват като правонарушения. В удостоверението е посочено, че извършеното от Р. М. съставлява административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на А.

Правилник за движение по пътищата. Това деяние представляват административно нарушение по българското законодателство, но съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС двойната наказуемост не се изисква, когато се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, каквото представлява вмененото нарушение на засегнатото лице. В удостоверението изрично е отбелязано, че описаното правонарушение представлява именно поведение, нарушаващо правилата за движение в Република А..

В приложеното удостоверение се сочи, че засегнатото лице следва да заплати паричната сума от 85,00 /осемдесет и пет евро/ евро, представляваща наложената му парична глоба за извършеното от него административно 3 нарушение, изразило се в нарушаване на правилата за движение в качеството му на водач на превозно средство.

Засегнатото лице има постоянно местоживеене в Република България с адрес: гр. И., обл. С., което обстоятелство удовлетворява условието по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

Не се установява основанията по чл.35 от Закона, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението на административния орган на Република А.. На първо място, липсват доказателства срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние подсъдно на българския съд. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство да се счита за изцяло или отчасти извършено на територията на Република България или да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такова деяние. Освен това, няма данни Р. М. да е лице с имунитет или привилегия, които по българското законодателство правят решението на А. несъдебен орган недопустимо за изпълнение. На следващо място решението, не се отнася до лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно. В представеното на българския съд удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е отразено, че засегнатото лице Р. М. е бил уведомен в съответствие със законодателството на Република А. за правото си и срока за обжалване на решението.

Съдът намира за неоснователни възраженията, направени от служебния защитник на засегнатото лице – адв. Б. Ш., поради което следва да ги остави без уважение. Постъпилото в Окръжен съд удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР, издадено в Република А. съдържа всички задължителни реквизити, закрепени в Рамковото решение. В документа са посочени мястото, датата и начина на извършване вмененото на засегнатото лице Р. М. административно нарушение, както и правната квалификация на същото.

Освен това в удостоверението е отбелязана, че решението, с което е наложена 4 финансовата санкция е връчено на лицето и то е било уведомено съгласно нейното законодателството за това. Това отбелязване е достатъчно, въз основа на принципа на взаимно доверие между държавите членки на ЕС, да бъде прието от българския съд, че действително решението е било съобщено на засегнатото лице и респ. не е необходимо представянето на каквито и да било доказателства за това.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 33 от Закона е необходимо незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение, а копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

По изложените съображения Софийският окръжен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение административно наказателно решение по дело № BH-GS/03/256000157953/25, постановено от Областна администрация – Г. /BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT G./, Република А., влязло в сила на 16.09.2025 г., срещу българския гражданин Р. П. М., роден на ********** г., с адрес по местоживеене: гр.Е., кв.О., №*, ет.*, ап.* за допуснато административно нарушение на А. Правилник за движение по пътищата /StVO/ §52 lit. a Z 10a Strabenverkehrsordnung 1960 – StVO 1960, BGBI Nr.159/1960 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 52/2024 и §99 Abs.3 lit.a StVo 1960, BGBI. Nr.159/1960 zuletzt geandert durch BGBI I Nr.90/2023, с което му е наложена глоба в размер на 85 /осемдесет и пет/ евро.

На основание чл.22 от ЗПИИРКОРНФС ИЗПРАЩА решението след влизането му в сила на НАП за изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7дневен срок от днес за страните.

Да се уведоми незабавно Областна администрация – Г.

/BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT G./ в Република А. за постановеното решение.

Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

5

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 6